Решение № 15810 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2013 г.

ВАСII отделение28.11.2013 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ искането на Радка Хаджиева от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 5/15.02.2013 г., постановено по адм. д. № 365/2012 г. по описа на Административен съд - Перник и решение № 120/28.06.2013 г по адм. д. № 145/2013 г. по описа на Административен съд - Перник, като неоснователно. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 15810 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10814/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК, образувано по искане на Радка Хаджиева от гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение № 5/15.02.2013 г., постановено по адм. д. № 365/2012 г. по описа на Административен съд - Перник и решение № 120/28.06.2013 г по адм. д. № 145/2013 г . по описа на Административен съд - Перник. В молбата се твърди, че е налице ново обстоятелство, обективирано в съдебното решение по адм. д. № 145/2013 г . по описа на Административен съд - Перник досежно нищожност на административния акт и това е основание на отмяна и на двете съдебни решения. Излагат се подробни доводи по същество, неотносими в производството по отмяна. Ответниците не излагат становища по искането за отмяна. Върховният административен съд намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в преклузивния срок по чл. 240 АПК и от надлежна страна, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: Искането за отмяна се базира на "ново обстоятелство, обективирано в съдебното решение по адм. д. № 145/2013 г . по описа на Административен съд - Перник "което според искателя е основание по т. 1, чл. 239 АПК за отмяна на предходно постановеното решение по адм. д. № 365/2012 г. по описа на Административен съд - Перник, а освен това е основание за отмяна и на самото решение, възприето като "ново обстоятелство" /по адм. д. № 365/2012 г./. С решение № 5/15.02.2013 г., постановено по адм. д. № 365/2012 г. по описа на Административен съд - Перник е отменена заповед № ДК-10-ЮЗР-137/11.10.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отменено Разрешение за строеж № 341/04.11.2010 г. на главния архитект на Община Перник по жалба на главния архитект. С последващо съдебно решение № 120/28.06.2013 г по адм. д. № 145/2013 г . по описа на Административен съд - Перник е отхвърлена жалбата на Радка Хаджиева срещу заповед № ДК-10-ЮЗР-44/07.03.2013 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, с която е отменено Разрешение за строеж № 341/04.11.2010 г. на главния архитект на Община Перник. Следователно се касае за две съдебни решения, постановени по оспорване на две последователни произнасяния на на началника на РДНСК-ЮЗР с отделни заповеди, с които е отменено Разрешение за строеж № 341/04.11.2010 г. на главния архитект на Община Перник. Предвид това, второто съдебно решение не съставлява ново обстоятелство по смисъла на ал. 1, чл. 239 АПК, а нововъзникнало такова и не е основание за отмяна. Съгласно чл. 239, т 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т. е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Новите доказателства следва да сочат на факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност решението да е неправилно, като страната трябва да не е знаела за новите факти, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. В конкретния случай искането за отмяна се базира на съдебно решение, постановено след приключване на производството по адм. д. № 365/2012 г. по описа на Административен съд - Перник, поради което не е налице ново обстоятелство. Твърдението, че констатациите в това съдебно решение, визирано като "ново обстоятелство" досежно нищожността на административния акт са основание за неговата отмяна са извън визираните основания в чл. 239 АПК, а касационния контрол върху решението е изключен от нормата на чл. 215, ал. 7 ЗУТ. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1