Решение № 14871 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2010 г.

Решение № 14871 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8329/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на областния управител на област Бургас против решение № 521 от 17.05.2010 г., постановено по адм. дело № 1704 от 2009 г. по описа на Административния съд - Бургас. В жалбата са наведени доводи за необоснованост и неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Георги Стоянов Райков от гр. Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Бургас, в производство по чл. 145, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 5. ал. 4 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лице (ЗПГРРЛ) е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-19-201/20.01.2009 г. на областния управител на област Бургас, с която е признато право на допълнително еднократно парично обезщетение по отношение на Георги Стоянов Райков за осъществена спрямо наследодателя му репресия по произход. Признатото със заповедта обезщетение е в размер на 1542 лв., представляващи разликата от полагащото се обезщетение изчислено за целия период на изтърпяна репресия от 60 месеца и 3 дни и признатото за максимално допустимия от Наредбата (§ 1, т. 2, нова ДВ, бр. 43 от 06.09.2009 г.) период от 36 месеца. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на Георги Райков е признато право на обезщетение в качеството му на наследник на баща си Стоян Райков Райков, но така признатото обезщетение не е изплатено, поради което не е била налице предпоставката за приспадането му. Административният съд е приел също, че на основание § 11 от ПЗР на ЗПГРРЛ, жалбоподателят Георги Райков е претендирал право на еднократно парично обезщетение на самостоятелно основание, а не като наследник, и същият е правоимащо лице по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗПГРРЛ. От данните по делото се установява, че Стоян Райков Райков, е претърпял незаконна репресия по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ, изразяваща се в изселването му по политически причини в с. Трънак, община Руен, заедно със съпругата си Тодорка Стоянова Райкова и сина му Георги Стоянов Райков. Ответникът в настоящото производство е подал заявление с рег. № 94 ГГ-77/08.10.2009 г. за изплащане на еднократно парично обезщетение по ЗПГРРЛ на основание чл. 2, ал. 1, т. 6 от закона като лично репресирано лице. Установява се също, че с решение № 298/13.01.1994 г. на Регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация, гр. Бургас му е признато право на обезщетение във връзка с изтърпяна репресия заради произхода си, представляваща изселване от родното му място за времето от 01.03.1949 г. до 01.03.1953 г. Спор по делото между страните относно времетраенето на репресията не е налице, а този факт се установява и от приложените в административната преписка писмени доказателства - удостоверения от кметството на с. Трънак и община Бургас. Основният спорен момент е във връзка с приложението и обвързващото действие на Протокол от 19.05.2008 г. на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ, видно от който е прието за установено, че с решение от 13.01.1994 г. на РКПГР на жалбоподателя е признато правото на обезщетение в качеството му на наследник на Стояна Райков Райков. Неправилно областният управител е приел, че е обвързан от постановеното решение на РКПГР и е постановил на Георги Райков да се определи допълнително парично обезщетение. Видно от заявлението, с което е инициирано административното производство, Георги Райков основава претенцията си по ЗПГРРЛ в качеството си на лично репресиран. Тази възможност е предоставена на заявителя с § 11 от ПЗР на ЗПГРРЛ, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд. По отношение на решението на РКПГР, действително същото признава право на обезщетение на ответника в качеството му на наследник на баща си Стоян Райков Райков, но така признатото обезщетение не е изплатено, поради което не е налице предпоставка за приспадането му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,