Решение № 2291 от 27.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Ненчовска-Ердир, против решение 1512/14.08.2023 г., постановено по адм. д. 351/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград. В касационната жалба се изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. След описание на установената фактическа обстановка при ревизията, касаторът изразява несъгласие със заключенията на първоинстанционния съд по същество и счита, че не кореспондират с доказателствата по делото. Поддържа позиция за законосъобразност на издадения ревизионен акт (РА) и обоснованост на преценката на органите по приходите за липса на извършени вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки до Гърция. В тази връзка посочва констатираните противоречия от ревизиращия екип при съпоставката на данните за движението на МПС от Агенция Пътна инфраструктура и получените отговори по линия на международното сътрудничество в областта на ДДС от администрациите на Република Гърция. Процесуалният представител юрск. Михайлова развива доводи в подкрепа на касационните основания и в хода по съществото на спора. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което оспорването срещу РА да бъде отхвърлено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер по Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двете съдебни инстанции, както и такса за касационно обжалване, съгласно представен списък на разноските. Ответната страна КМД Енерджи ЕООД гр.Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Велкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. В подкрепа на становището си излага доводи в писмен отговор на касационната жалба, становище по съществото на спора и писмени бележки, изготвени и подадени от адв. Велкова. Моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, включени в представен списък на разноски. . Прокурорът от Върховна прокуратура поддържа неоснователност на касационната жалба. Представя мотивирано писмено заключение в подкрепа на становището си. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Благоевград е РА Р-22000121007279-091-001/01.12.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с решение 170/07.02.2023г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, относно определени с него задължения за дължим ДДС за д.п. м.11 и м.12.2021г., в резултат на което вместо декларираният от дружеството данък /ДДС/ за възстановяване за периодите същият е определен по-нисък размер с РА, и след изменението му с решението на данъчния директор за д.п. м.11.2021г. В рамките на извършената служебна проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК и при спазване на изискванията за писмена форма. Приложените РД и РА по делото са съставени като електронни документи и подписани от издателите с валидни КЕП съгласно разпоредбите на чл. 13 ЗЕДЕУУ и Регламент (ЕС) 910/2014. В хода на ревизионното производство съдът не е намерил съществени процедурни нарушения, които са самостоятелно основание за отмяна на акта. Предложенията за установяване и изводите на органите по приходите са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22000121007279-092-001/03.11.2022 г., въз основа на който е издаден процесният РА. Административният съд е отчел, че спорните въпроси са свързани с реалността на декларирания от дружеството ВОД към Гърция по две фактури - 1188/23.11.2021г., с получател Gatsos Dimitrios Asteriosи фактура 1211/22.12.2021г. с получател гръцко дружество с VIN EL801662474 . За да отмени РА, съдът е приел за недоказани твърденията на приходните органи, че стоките не са преминали държавната граница на Република България с Република Гърция, поради което не е осъществен ВОД на стоките по фактурите. Изводите на съда са обосновани. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил фактически изводи, че превозните средства, с които са транспортирани стоките по процесните фактури са преминали държавната граница на РБ, съответно на 24.11.2021г. и 23.12.2021г.. Позовава се на приетите по делото и неоспорени данни от информационната система на Агенция Митници, на пътните листа, на товарителниците, съдържащи необходимите реквизити и в които са вписани превозното средство, с което се извършва транспорта. Изводите на съда са направени в съответствие със събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка. Наведените в касационната жалба несъответствия в пътните листа не водят до различни изводи и не са така съществени, че да променят обективно установените обстоятелства за осъществения превоз на стоки по процесните фактури. В касационната жалба се възразява срещу извода на съда, че непреминаването на държавната граница е единствената причина за непризнаване на ВОД. Счита, че в тази връзка в РА и РД е направено позоваване и на липсата на деклариране на доставките като ВОП и плащане на дължимия ДДС в държавата на получаване. Счита, че освен изпращането на стоките следва да е налице и условието деклариране на доставката чрез подаване на ВИЕС декларации от получателя, за де се приеме наличие на ВОД при доставчика и съответно за признаване на приложената от него нулева ставка на данъка. Обратно на твърденията в жалбата, при разглеждането на делото първоинстанционният съд е отделил спорните от безспорните въпроси при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Събраните доказателства са отнесени логично към приложимата правна рамка. Не се установяват заявените касационни недостатъци в тази насока. След като VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, и са налице всички изискуеми по смисъла на чл.7 ЗДДС и чл.45 ППЗДДС условия, документи и данни за удостоверяване на извършен ВОД, както е в процесния случай, обстоятелството дали доставките са декларирани от получателите им като ВОП чрез подаване на ВИЕС декларации и заплащане на данък е ирелевантно за спора досежно реалността на извършения ВОД от РЛ. Действията или бездействията на получателите на стоките не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно и поради това същото следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК следва направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременно заявеното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната по касация страна, следва да се присъдят разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 1200лв. за касационното производство, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане Не е основателно направеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, тъй като съответства на фактическата и правна сложност на спора и не превишава значително установения минимум в приложимите разпоредби на чл.8,ал.2 вр. с чл.7,ал.2 от Наредба 1/2004г. към ЗА, изчислен спрямо материалния интерес на спора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,