Решение № 17 от 8.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1240/2017 г.

Решение № 17 от 8.03.2018 г. на ВКС по н. д. № 1240/2017 г., I н. о., НК, докладчик председателят Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета, образувано по искане на осъдения С. Г. Л. за възобновяване на нохд № 5186/15 г. на Софийския градски съд. Поддържа се наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му - адв. Д. Г., поддържат искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно в частта, касаеща допуснато от СГС нарушение на разпоредбата на чл. 258 от НПК. За да се произнесе Върховният касационен съд взе предвид следното: С присъда № 270 от 04.11.2016 г. по нохд № 5186/15 г. СГС осъдил подс. Л. на основание чл. 354а, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на една година и десет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл. 55, ал. 3 от НК не наложил по-леко предвиденото наказание "глоба". Съдът се произнесъл по реда на чл. 354, ал. 6 НПК, чл. 53а, а. 2, т. 1 от НК, чл. 112 от НПК и относно деловодните разноски. С определение № 3938 от 28.11.2017 г. СГС в производство по реда на чл. 130 от НПК допуснал промяна в протоколи, удостоверяващи проведени съдебни заседания на 12.10.2016 г. (л. 266) и 04.11.2016 г. (л. 299), в частта относно личното име на съдебния заседател "П. ", като личното име следва да се чете "Е. " вместо действително посоченото име "Надежда". С решение № 370 от 27.07.2017 г. по внохд № 27/17 г., образувано по жалба на подсъдимия, Софийският апелативен съд отменил присъдата в частта, с която е било определено подс. Л. да изтърпи наказанието в затворническо общежитие от открит тип, а в останалата й част я потвърдил. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК: На тази плоскост се възразява, че е налице хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК, във връзка с чл. 258 от НПК, тъй като присъдата е постановена от незаконен състав, защото в съдебните заседания на 12.10 и 04.11.2016 г. в състава на съда е участвал съдебен заседател Надежда П., а във всички други, в хода на които е провеждано съдебно следствие и при постановяване на присъдата е участвал съдебен заседател Е. П.. Поддържа се също, че определението от 28.11.2017 г., постановено от СГС, по реда на чл. 130 от НПК е незаконосъобразно, защото е постановено в закрито заседание и след обявяване на присъдата. Същото възражение е било поставено на вниманието на САС и е получило отговор, съответно на изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК - л. 9 от мотивите на въззивното решение. Изложените на същото място съображения на въззивния съд, предопределили отхвърляне на възражението като неоснователно, фактически не се оспорват от жалбоподателя и защитата му. ВКС не намира причини за несъгласие със заявеното от САС, като изцяло го споделя, като преповтаряне на съображенията на въззивния съд не е наложително. САС правилно е отбелязъл, че редът по чл. 312 от НПК е относим към правата на страните по делото и поради това поставените въпроси се разрешават от съда, а когато съдът установи наличието на основания за внасяне на коректив в протокол за извършено съдебно следствено действие, той може да го направи само по реда на чл. 130 от НПК, така както е сторил и СГС. При това очевидно се налага извод, че не е налице нарушение на принципа заложен в чл. 258 от НПК. По основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК: Възразява се, че подсъдимият е реабилитиран за осъждането му по нохд № 13141/09 г. по описа на СРС и последното не може да обоснове налагане на по-тежко наказание, както и това, че наложеното ефективно наказание лишаване от свобода е несъразмерно тежко с оглед на установената обществена опасност на дееца, който е трудово ангажиран. Не е направено конкретно искане, освен това, свързано с коментираното по-горе касационно основание. ВКС намира, че наложеното на осъдения наказание не е очевидно несъответно по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК и поради това е справедливо. Видно от мотивите на въззивното решение осъждането за което е реабилитиран Л. не е ценено в рамките на отегчаващите отговорността му обстоятелства (л. 11), нито пък като пречка за приложението на института на условното осъждане. Съдът е поставил акцент на други обстоятелства, срещу които не се възразява. Достатъчно е само да се посочи, че за степента на обществена опасност на деянието и дееца съдът се е основал на различните по вид и състав наркотични вещества, наред с другите, обсъдени от първостепенния съд, които САС изцяло е възприел и по този начин инкорпорирал в решението си. Водим от горното като не намери основания за възобновяване на наказателното дело Върховният касационен съд, първо наказателно отделение