Решение № 13467 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7411/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране, гр. София, представлявано от председателя , чрез процесуален представител юрисконсулт, срещу решение 7645/05.06.2024г., постановено по адм. дело 2062/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отменено по жалба на Ц. П. С. Решение Ж 52/22.01.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и преписката е била върната на касатора за новопроизнасяне съобразно дедените в решението указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост -касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, с основни съображения, че съдът е нарушил императивните изисквания на чл. 146 АПК, като не е извършил служебно пълна преценка по реда на чл.168, ал.1 АПК. Прави се извод, че липсва кое да е от основанията по чл.146 АПК, водещи до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Изразява становище, че преписката е била разгледана от комисията по същество и са били събрани всички относими по делото доказателства въз основа на които било установено, че не са били изпълнени всички условия за присъединяване, съгласно чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, поради което съдът , прилагайки неправилно материалния закон е намерил, че КЕВР практически не е разгледал спора по същество и липсва произнасяне относно основното възражение свързано с отказа на ЕРП Север АД да присъедини жалбоподателя, а именно липсата на учреден сервитут върху имот публична общинска собственост. По тези съображения моли ВАС да отмени обжалваното съдебно решение и отхвърли жалбата против решението на КЕВР. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател, - Комисия за енергийно и водно регулиране гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Бельова поддържа жалбата, представя писмени бележки и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, в съдебно заседание оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Представя писмени доказателства, приети и приобщени към делото. Претендира присъждане на разноски за защита пред ВАС- адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от страна на втория ответник. Ответникът "Електроразпределение Север" АД, гр. София, чрез пълномощника си - адвокат счита касационната жалба за основателна и моли решението на първостепенния съд да бъде отменено, а жалбата против оспорения административен акт на КЕВР отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, доколкото според същия в оспореното решение на КЕВР липсва анализ на приобщените към административната преписка документи. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 от АПК и чл. 13, ал. 9 от ЗЕ и е образувано по жалба на Ц. П. С. против Решение Ж 52/22.01.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 ЗЕ във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3 за лицензиране дейностите в енергетиката, е прекратена преписката, образувана по негова жалба срещу "Електроразпределение Север" АД. Съдът е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от страна на регулатора и след като преценил, че в оспореното решение липсват изложени мотиви относно основния спорен въпрос, счел пропускът за съществено процесуално нарушение, поради което отменил оспореното решение и върнал преписката за ново разглеждане. Съдебната инстанция достигнала до горните изводи, като съобразила писмените доказателства по преписката, от които установила, че присъединителните съоръжения както до границата на имота, т.е. кабелната линия, така и тези на границата на самия имот електромерно табло тип 1Т и не на последно място средствата за търговско измерване - т.е. необходимата предпазна и комутационна апаратура са изградени изцяло, но е оспорено от страна на електроразпределителното дружество наличието на предпоставката по чл.14, ал.1 и ал.2 от сключения с жалбоподателя договор, според който Електроразпределение север АД поставя под напрежение съоръженията след учредяване и на съответните сервитутни права. Според заинтересованата страна, заявителят С. се е ангажирал, но не е изпълнил условието по чл.14, ал.1 и ал.2 от Договора и е практически в забава, доколкото не е в състояние да прехвърли изградените съоръжения едновременно с изискуемото сервитутно право от 35,08 кв.м. за преминаване на кабелната линия през имот 83497.32.11, който съгласно Акт за общинска собственост е публична такава на Община Севлиево. Съдът приел, че при така изяснената фактическа обстановка КЕВР не е обсъдил основният довод на жалбоподателя, че съоръженията са реализирани и въведени в експлоатация като годни да функционират, т.е. са законни, като липсвал анализ на приобщените към административната преписка документи, вкл. на представената по делото Заповед 0860/23.10.2020г. на зам. Кмета на Община Севлиево, с която му било учредено право да прекара отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура , вкл. и през ПИ 83497.32.11. Счел е , че органът е възприел безкритично тезата на разпределителното дружество без да изрази становище относно необходимостта от учредяване на сервитутно право при така представените доказателства. Горните обстоятелства били счетени за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.59, ал.2, т.4 АПК. При така направените правни изводи е отменил оспореното решение и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано. В случая, при така определения предмет и възприемане изцяло на фактическите установявания, съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК и е пропуснал да събере доказателства, необходими му за произнасяне по реда на същата норма. В тази връзка доводът на касационния жалбоподател за допуснато от съда напрактика нарушение на чл.172а, ал. 2 от АПК, съгласно който към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда, е основателен. В случая изводите на съдебния състав са направени без анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните и без да сочи липсата на кои фактически установявания от страна на регулатора му пречат да изложи обосновани съображения в подкрепа или против направените изводи. Действително несъгласието с мотивите на съда не обуславя неправилност на съдебния акт, стига същият да е изпълнил функционалната си роля на първоинстанционен акт по съществото на спора. Коментирайки липсата на мотиви относно цитирания по-горе спорен договор, първостепенният съд сам е могъл да прецени значението му и да направи извод по съществото на спора, както и да изиска непредставени но релевантни за казуса доказателства, какъвто се явява коментирания акт за общинска собственост 7648, който не присъства в кориците на първоинстанционното дело, макар обсъждан както от касатора, така и от самия съд. Този акт се явява съществено за спора доказателство, доколкото същият представлява документът определящ режима, под който следва да бъде поставена съответната територия, в зависимост от удостоверявания нейн характер публична или частна. Обстоятелството, чия собственост е земеделската земя и дали има характера на такава по чл.19 от ЗСПЗЗ е въпрос, който не подлежи на разглеждане в настоящото производство. За целите на производството е достатъчно наличието на акт за публична общинска собственост. В производствата по чл. 22 от Закона за енергетиката не се решават спорове за собственост, а такива, които са свързани с изпълнението на задълженията на оператори на преносни и разпределителни мрежи, доставчици на енергия и природен газ и други. Правилни са аргументите, изложени от страна на КЕВР, че въпреки нарочната заповед 0860/23.10.2020г. на Зам. Кмета на Община Севлиево, с която е учредено право на Ц. С. да прекара отклонение от общите мрежи на техническата инфраструктура до собствения си недвижим имот, липсва недлежно учредяване на сервитут в полза на Електроразпределение Север АД. Съгласно разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ /изм. бр. 83/2018 г. ДВ./, Лицата, които изграждат или експлоатират енергийните обекти, имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и друга инфраструктура публична собственост, с изключение на поземлени имоти в горски територии, за изграждане, прокарване, скачване, преминаване и поддържане на линейни енергийни обекти, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателят Ц. П. С. е лице по чл. 64, ал. 1 ЗЕ, което изгражда и ще експлоатира описания енергиен обект. Сервитутите по Закона за енергетиката са изчерпателно изброени в чл. 64, ал. 2 ЗЕ, като в т. 2 изрично е определено като сервитут "правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи". Тази норма е въплътена и в разпоредбата на чл.67, ал.2 от същия закон, който систематически е разположен в Раздел II "Сервитути". Следователно предоставеното безвъзмездно право с нормата на ал. 2, чл. 67 от Закона за Енергетиката е с предмет сервитута по т. 2, ал. 2, чл. 64 ЗЕ. Освен уточнението, че е безвъзмездно, никъде не се сочи, че това право е и неформално, т.е. освободено от реда и формата за учредяване на сервитути. Следователно, при попадане на учредените по силата на този специален закон сервитути по т. 2, ал. 2, чл. 64 ЗЕ, в имот публична общинска собственост, привилегирования режим по ал. 2, чл. 67 ЗЕ измества общите правила и дерогира изискването по чл. 64, ал. 4 от ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването на сервитута, но не и от задължението за учредяването на такъв. В подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че доколкото за ПИ 83497.32.11 е наличен акт за публичната общинска собственост, то обременяването му с тежести е допустимо в случаите, изрично определени в закон. В конкретната хипотеза - съгласно специалната норма на чл. 7, ал. 2 ЗОС. По тази причина, като е приел, че в полза на жалбоподателя не са били учредени изискуемите ограничени вещни права - сервитути и същият не е в състояние да ги прехвърли на Електроразпределение север АД в изпълнение на клаузата по чл.25, ал.2 от сключенив между страните договор и е прекратил производството, административният оирган е постановил правилен и законосъобразен административен акт. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита, че оспореното решение като неправилно и необосновано следва да бъде отменено, а жалбата против оспореното Решение на КЕВР отхвърлена. При този изход на спора, съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 и ал.4 от АПК, вр. с чл. 228 АПК разноски следва да бъдат присъдени в полза на КЕВР и заинтересованата страна за която актът е благоприятен Електроразпределение Север АД за двете съдебни инстанции, представляващи съответно юрисконсултско и адвокатско възнаграждения, както и заплатената от КЕВР държавна такса за касационната инстанция. По делото от страна на процесуалния представител на ответника С. е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на Електроразпределение Север АД. В конкретния случай договорените и заплатени възнаграждения за всяка от двете инстанции не надхвърлят обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер, напротив цената е същата, която самият С. е заплатил на собствения си процесуален представител, като разликата е единствено в добавеното ДДС. Настоящият състав намира, че определеният и заплатен размер за всяка от двете инстанции отговаря на реално осъществената процесуална защита и съдействие. В крайна сметка процесуалната възможност за намаляване на доказаните разноски е изключение от правилото за тяхната дължимост изцяло. Твърдението за прекомерност подлежи на общо доказване от страна на възразяващия. Извън самото възражение, от страна на ответника основания и доказателства в тяхна подкрепа не са били сочени. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение