Решение № 10970 от 1.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3381/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по две касационни жалби, подадени от 1. М. Бенгарски, чрез адв. Чочова и 2. Н. Божилова, чрез адв. Бенгарски срещу решение 270 ОТ 23.11.2020 г., постановено по адм. дело 141/2020 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Кюстендил не ангажира становище по касационната жалба. Ответницата В. Такова, чрез адв. Михайловска, заявява становище за неоснователност на жалбите и обоснованост и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Останалите ответници В. Димитров, Ю. Димитров и Д. Димитрова не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност и обоснованост на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна по оспорване на В. Такова заповед РД-00-1408/18.12.2019г., издадена от кмета на Община Кюстендил, с която на основание §4, ал.6 и ал.7 от Наредба РД-02-20-05/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, във връзка с §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, е одобрил проект за изменение на кадастралния план на с. Граница, Община Кюстендил, с нанасяне на поземлени имоти с пл. 531 и 412, в кв. 57 в границите на УПИ ІІІ- 412, кв.57 по плана на с. Граница и вписване в кадастралния регистър за наследниците на Й. Бенгаров за собственици на имот с пл.531, а за ПИ 412 стопанисван от Община Кюстендил. Обсъдени са подробно събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза, установяващи, че за с. Граница няма одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър /КККР/, изменението касае УПИ ІІІ-412 в кв.57 по действащия кадастрален и регулационен план , одобрен със заповед 421/10.04.1980г плана на с. Граница, и се изразява в В нанасяне на реституиран с решение 15-13010/25.06.2019г. на ОЗС Кюстендил имот , който попада в УПИ ІІІ-412. В разпистния лист към КРП за отредения УПИ ІІІ-412 за имот с пл.412 е записана като собственик В. Такова след придобиване на имота с нот.акт от 2018г., а предходното вписване е на нейната праводателка Д. Късметова- Стоин. От правна страна е прието, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснато съществено нарушение на процедурата /не е уведомена вписаната в регистъра собственичка на засегнатия имот В. Такова/ и неправилно приложение на §4,ал.5 и ал.6 Наредба РД-02-20-05/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри / Наредбата/ във връзка с чл.54 ЗКИР. Решаващият правен извод е обвързан с несъобразяване от административният орган за забраната, визирана в §4, ал.5, т.6, б.е от ПЗР на Наредбата, за изменение на кадастъра при спор за материално право, какъвто в случая е безспорно установен. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. В съответствие с изискванията на чл.172а, ал.2 АПК, обжалваното решение е мотивирано с изчерпателно излагане на фактическата обстановка и обосновани правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед, които мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Обоснован е решаващият правен извод на административния съд, че процесната заповед е постановена в нарушение на изискванията на §4, ал.5, т.6, б.е от ПЗР от Наредбата във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР, които изключват възможността за изменение на кадастъра при установена "индиция за спор за собственост" между заявителя на изменението и собственика на имота, засегнат от изменението. В този случай, при изричното възражение от вписания в регистъра собственик на засегнатия от поисканото изменение имот с пл.412, съставляващ УПИ ІІІ-412 по действащия КРП, каквото съставлява подадената жалба от В. Такова, цитираната разпоредба визира като единствена последица постановяване на отказ за допускане на изменението. В тази връзка е правилен и извода на съда за допуснато съществено нарушение на процедурата, поради неуведомаване на Такова за започналото административно производство, с оглед преценката за наличие или липса на възражение по заявеното искане за нанасяне на имот с пл. 531. Изменението на кадастъра поради "непълнота и грешка" по реда на §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР е обвързано от становището на вписания в регистъра собственик на засегнатия имот и при липса на неговото съгласие се приема, че е налице пречка за изменението, което е допустимо едва след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след провеждане на исково производство по спора за собственост. В този смисъл е и постоянната съдебна практика. Неотносими в настоящето производство са въведените в процеса доводи за източниците на вещни права за страните, тъй като същите са ирелевантни в настоящето производство. Превест на титулите за собственост на заявителя и собственика на засегнатия от изменението имот не може да се дава както от административният орган в производството по §4, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗКИР, така и от административният съд. Възраженията в тази насока сочат единствено на индиция за спор за собственост, която е пречка по смисъла на §4, ал.5, т.6, б.е от ПЗР на Наредбата във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР да се допусне поисканото изменение на кадастъра с нанасяне на заявения имот. Именно поради това не е налице и твърдяното в първата касационна жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила неоткриване на производство по чл.193 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по. чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. При изрично и своевременно заявената от процесуалният представител на ответницата В. Такова претенция за присъждане на разноски и изхода на делото, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция в размер на 250 лв, съставляващи адв. възнаграждение, договорено и надлежно внесено по Договора за правна защита и съдействие от 02.02.2021 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение