Решение № 12042 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2018 г.

Решение № 12042 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6469/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Магазини Европа" АД, представлявано от Изпълнителния директор Г. Д., срещу решение № 2224/02.04.2018 г. на Административен съд София -град по адм. д. № 5848/2016 г., с което отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-29002915002310-091-001/28.10.2015 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 669/22.04.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София. От съдържанието на касационната жалба се извлича, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно са тълкувани действията по правото на ползване на данъчен кредит по процесните сделки. Твърди, че отказът на данъчните органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на "Магазини Европа" АД по процесните доставки противоречи на събраните доказателства и на постоянната практика на Съда на ЕС. Излага доводи, че първоинстанционния съд неправилно не е кредитирал представените по делото писмени доказателства. Позовава се на практиката на ВАС по подобни казуси. Иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "ОДОП" София, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна и недоказана и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Предмет на оспорване е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 314 707, 37 лв. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 ЗДДС, по фактури издадени от "Севас" ЕООД, "Майстор пол" ЕООД, "Арекс –агро" АД, "ЗОЯ-2009" ЕООД и "Маржемон" ЕООД и лихви за забава в размер на 185 966, 39 за данъчни периоди от м. 09.2009 г. до м. 08.2010 г., както и доначислен данък върху добавената стойност общо в размер на 4 927, 53 лв., за данъчен период м. 03.2010 г. Основната дейност на ревизираното дружество е търговия с разнообразни стоки, предимно хранителни. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът е обсъдил всички събрани в рамките на ревизията писмени доказателства /складови разписки, кредитни известия, договори и др. /, като е констатирал редица несъответствия в тяхното съдържание и е формирал извода, че не се установява по категоричен и несъмнен начин приемо-предаването и/или транспортирането на стоките респ. индивидуализацията на доставените стоки и съотнасянето им към конкретна фактура. Настоящият съдебен състав на първо отделение при Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяните касационни основания за отмяна на решението. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС София-град обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит от настъпването на данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки. В настоящият случай доставките фактурирани от "Севас" ЕООД и "Майстор пол" ЕООД са зеленчуци / картофи, чушка, краставици, домати и др. /, които по своя характер са вещи, определени по своя род, чието прехвърляне на собствеността следва да се осъществяван съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. За удостоверяване на тези обстоятелства е необходимо наличието на доказателства за приемане-предаване на стоките, а предвид същността им, от особено значение за прехвърляне на собствеността е наличието на годни доказателства за тяхното транспортиране, с което би се установило и индивидуализирането на същите. Всички документи, установяващи прехвърлянето на право на собственост върху процесните стоки следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките и да установяват по един категоричен начин, че ревизираното лице е получател на стоките именно по фактурите, издадени от посочените дружества, по които претендира данъчен кредит, а също и кой и къде е предал стоките, на кого са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кого са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети. В случая, за удостоверяване на извършената индивидуализация и фактическото предаване на стоките са представени единствено складови разписки от страна на ревизираното лице в качеството му на купувач, които не съдържат подпис и печат на представител на дружеството-продавач. Следователно представените документи не удостоверяват факта на предаване на процесните стоки. От друга страна, към представените фактури на посочените доставчици са приложени фискални бонове от ЕКАФП, който не е регистриран в НАП. Няма данни за последваща реализация на закупените стоки. Аналогични са изводите досежно доставчика "Зоя 2009" ЕООД, предмет на доставките са алкохолни напитки От страна на ревизираното лице в хода на ревизионното производство са представени договор за покупка на стоки, сключен между "Зоя 2009" ЕООД и "Магазини Европа" АД, заверени копия на фактурите със стокови разписки, към тях, съгласно които стоките са получавани в търговските обекти на "Магазини Европа" АД. Стоковите разписки са подписани само от приел стоката, няма подпис на предал от страна на "Зоя 2009" ЕООД. Към фактурите са приложени фискални бонове от ЕКАФП, който не е регистриран в НАП. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно доставчика "Арекс Агро" АД с предмет на доставка - 385, 627 тона царевица реколта 2009 г. Към фактурата е приложена стокова разписка, съгласно която стоката е доставена в склад: Европа, кредитно известие /като предмет на доставката в кредитното известие е вписано "Царевица реколта 2009 г. - 64, 895 тона/. Плащането не е ефективно, а чрез погасяване по тристранен протокол № 4/30.09.2009 г., сключен между "Екстенд БГ" ООД, "Магазини Европа" АД и "Арекс Агро" АД, по силата на който "Екстенд БГ" ООД дължи на "Арекс Агро" АД сумата от 71 202, 49 лв., с което погасява задължението си към "Магазини Европа" АД. По пряката доставка липсва ефективно плащане, а погасяване чрез тристранно споразумение, като не се установява произход, основание и действителност на задължението на "Екстенд БГ" ООД, за да се приеме погасяване чрез тристранното споразумение на плащането по пряката доставка. Действително са съставени счетоводни документи, които обаче не отразяват реално съществуващи правоотношения. Посочените в складовите разписки транспортни средства са собственост на физически лица, а единият от автомобилите е бракуван през 1986 г. От собствениците на транспортните средства са изискани писмени обяснения и същите са посочили, че не са извършвали транспортни услуги по превоз на царевица. Не се доказва транспортиране на стоките до получателя, а установените несъответствия в складовите разписки сочат, че същите не удостоверяват вписаните в тях обстоятелства и не съответстват на обективната истина. Няма съответствие и между количествата царевица, фактурирани по пряката и по последващата доставка. Не е доказан транспорт и предаването им на получателя, от доставчика по издадените фактури Относно доставчика "Маржемон" ЕООД, ревизираното лице, не разполага с данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона или със заверено от издателя фотокопие, поради което на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС във връзка чл. 58, ал. 2 от ППЗДДС обосновано и законосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по отношение на декларираните доставки. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован след обстойно изследване на приложените по делото доказателства, като е обоснован извод, че не се установява наличието на реален стоков поток между ревизираното лице и сочените от него доставчици. Предпоставките за правото на данъчен кредит са изследвани за всеки от доставчиците. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АС София - град. При този изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7 586 лв., определено съобразно чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение,