Решение № 10223 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7197/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна към Агенция "Митници", чрез процесуален представител, против Решение 2314/22.01.2025г., постановено по адм. дело 8957/2024г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Азелис България ЕАД гр. София е отменено Решение 32-925696/09.07.2024г., издадено от директора на ТД "Митница Варна", потвърдено с решение Р-346/32-972380/15.08.2024г., на директора на Агенция Митници, с което е отказано поправка на МД с MRN 23BG002005111030R6/24.10.2023г. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че административния орган не е изпълнил задължението си да обсъди в цялост относимите по спора доказателства имащи значение за изясняване на спорните факти, а именно кое дружество е производител на внесената стока. Според касатора предвид нормата на чл. 22 от Регламент /ЕС/ 952/2013 жалбоподателят е този който следва да представи доказателства относно произхода на стоката, а за органа липсва задължение да събира други доказателства, освен представените и изискани от вносителя, установяващи къде точно е произведен внасяния продукт. Сочи се, че процедурата по проверка на декларираните обстоятелства е проведена без допускане на процесуални нарушения, като изрично е дадена възможност на вносителя да представи доказателства във връзка с този внос, но допълнителни такива не са били представени, с което не е изяснил къде точно са произведени внесените стоки. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на съдебния акт и за отхвърляне жалбата на дружеството, а в евентуалност за връщане на делото за разглеждане от нов съдебен състав. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът "Азелис България" ЕАД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание. Моли за оставяне в сила на решението на АССГ. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е било Решение 32-925696/09.07.2024г., издадено от директора на ТД "Митница Варна", потвърдено с решение Р-346/32-972380/15.08.2024г., на директора на Агенция Митници, с което е отказано поправка на МД с MRN 23BG002005111030R6/24.10.2023г. АССГ е приел, че решението на директора на ТД Митница Варна при Агенция "Митници" е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е установил следните факти: На 24.10.2023г., с МД с MRN 23BG002005111030R6/24.10.2023г., дружеството е декларирало за поставяне под митнически режим стока Ацесулфам К 6 000кг., с деклариран код по ТАРИК 2934999021, с брутно тегло 6 825кг., фактурирана стойност 30 000$, с декларирана митническа стойност 55 454.90лв., деклариран е произход на стоката Китай, с деклариран изпращач Витасуит Ко ЛТД Китай. Към МД е представена фактура с издател Vitasweet Co LtD и получател Азелис България ЕАД на стойност 30 000$, с условие на доставка FOB, опаковъчен лист AZ23L0825/25.08.2023г., с издател Vitasweet Co LtD; коносамент SHE23080264/22.08.2023Г., с посочен издател и търговска фактура 1000202154/13.10.2023г., с издател Уърлд транспорт оувърсийз България ЕООД и получател Азелис България ЕАД на стойност 990.53лв.; преводно нареждане за плащане към бюджета на сума в размер на 75 658.07лв. за мита; анализен сертификат за стоката, издаден от Vitasweet Co LtD и сертификат за произход от Китай, както и етикет от опаковката на стоката. С искане вх. 32-615561/02.11.2023г., дружеството-вносител е посочило, че при изготвяне на МД е допуснало техническа грешка, като е пропуснало да отбележи документ D008 фактура с подписана декларация и митото е било поради това изчислено на база 4.58 евро/кг. Поискано е прилагане на индивидуална ставка на антидъмпингово мито от 2.64 евро/кг., която е приложима за производителя с допълнителен код по ТАРИК С048: Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD на база на приложената фактура. Установено е, че текста на приложената към фактурата декларация отговаря на образеца посочен в чл. 1, § 3 от Регламент за изпълнение 2022/116. Във връзка с горното е извършена физическа проверка на стоката, като е свален етикета от нея, с наименование на производителя - Vitasweet Co LtD. Поради установеното несъответствие относно производителя на внесената стока дали това е Vitasweet Co LtD или Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD, което има значение за определяне на вносното мито, митническия орган е поискал от вносителя предоставяне на допълнителна информация и документи, които да установят недвусмислено кой е производител на стоката. На 06.02.2024г., в ТД Митница Варна е получен отговор, с приложен към него файл, в който Justin Wj Lai, в качеството му на Sales manager, декларира от името на Vitasweet Co LtD, че дружеството Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD е производител и е отговорно само за производството на Ацесулфам К, не за продажбите, като всички продукти се продават от Vitasweet Co LtD. Извършена е проверка на електронната страница на Витасуит, като е установено, че това дружество има две производствени бази: 1. Vitasweet Co LtD, в Jiangsu и 2. Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD в Suzhou, Anhui. Митническия орган е установил, че от представените от вносителя документи няма категорични доказателства, че производител на внесената стока е дружеството Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD, за което е предвидена индивидуална ставка за мито, както и, че липсват документи изготвени от това дружество към МД и допълнително представените такива. Изрично е констатирано, че търговската фактура и опаковъчния лист са издадени от Vitasweet Co LtD , в коносамента, в сертификата за произход и в анализния такъв е посочено същото дружество. На сваления от стоката етикет също е вписано това дружество като производител. Тези доказателства влизат в противоречие с подадената декларация, подписана върху фактурата. С писмо рег. 32-856176/16.05.2024г., в съответствие с чл. 22, § 6 от Регламент /ЕС/ 952/2013 дружеството-вносител е уведомено за издаване на решение и му е даден срок за отговор. В този срок е представено становище с изразено несъгласие с мотивите на митническите органи и е представило преводи на представените предходни документи. След анализ на представените допълнителни документи митническия орган е преценил, че процесната МД не следва да бъде коригирана и е издал оспореното решение, в което се е позовал на събраните доказателства и норми от Регламент /ЕС/ 952/2013 и Регламент за изпълнение 2022/116. За да отмени акта на ТД Митница Варна, АССГ е приел, че органа не е изпълнил задължението си да обсъди в цялост относимите доказателства, имащи значение за изясняване на спорните факти, особено декларация от 18.06.2024г., от която се установява, че стоката е произведена именно от Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD. Посочено е, че ако митническия орган счета, че представените доказателства не са убедителни е следвало да предприеме процесуални действия по служебното събиране на относимите към спора доказателства. Според АССГ органа е имал задължение, при установяване, че представените от вносителя декларации са неубедителни, да събере други доказателства установяващи по категоричен начин в коя производствена база са произведени внесените продукти, вкл. и каква е структурата на Vitasweet Co LtD респек. разпределението на функциите в отделните подструктури, за да се установи дали не става въпрос за отделни дружества според европейското законодателство. Предвид изложените по-горе съображения, отнасящи се до нарушени административнопроцесуални норми при изготвяне на оспорения акт, първоинстанционният съд е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно. Спорът в конкретния казус се свежда до това да се установи в коя производствена база е произведен декларирания за внос продукт Ацесулфам К, като от това зависи дали за него е приложима индивидуалната ставка на антидъмпингово мито от 2.64 евро/кг., приложима за производителя Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD или следва да се начисли антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение 2022/116 касаещо всички останали дружества в размер на 4.58 евро/кг. В противовес на изложените правни доводи и изводи на АССГ, настоящата касационна инстанция приема, че митническия орган при издаване на оспореното решение не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издателя на акта е извършил всички задължителни процесуални действия за да установи действителните факти и обстоятелства по случая, преди да издаде своя акт. Видно от събраните по делото доказателства е, че възникналото съмнение относно мястото на производство на декларирания за внос продукт, не било опровергано от страна на дружеството-вносител. Предвид стоката която е била декларирана за внос ацесулфам, приложение се следва на Регламент за изпълнение 2022/116 на Комисията от 27 януари 2022 за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на калиев ацесулфам с произход от Китайската народна република след преглед с оглед изтичане на срока на действие на мерките в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета. По силата на чл. 1, § 1 от Регламента налага се окончателно антидъмпингово мито върху вноса на калиев ацесулфам (калиева сол на 6-метил-1,2,3-оксатиазин-4(3Н)-он 2,2-диоксид; CAS RN 55589-62-3) с произход от Китайската народна република, понастоящем класиран в код по КН ex 2934 99 90 (код по ТАРИК 2934999021). В § 2 в табличен вид са посочени индивидуални ставки за антидъмпингово мито, който обхваща три дружества, като за останалите се прилага общата такава в размер на 4.58 евро/кг. Изрично в чл. 1, § 3 от Регламента е посочено, че индивидуалните ставки на антидъмпингово мито, определени за дружествата, посочени в параграф 2, се прилагат при представяне пред митническите органи на държавите членки на валидна търговска фактура, върху която трябва да фигурира декларация с дата и подпис на служител на издалия фактурата субект, който посочва името и длъжността си, като текстът на декларацията се съставя по следния образец: Аз, долуподписаният(ата), удостоверявам, че (обемът) от калиев ацесулфам, продаден за износ за Европейския съюз и обхванат от настоящата фактура, е произведен от (наименование и адрес на дружеството) (допълнителен код по ТАРИК) в Китайската народна република. Декларирам, че информацията, предоставена в настоящата фактура, е пълна и вярна". Ако не бъде представена такава фактура, се прилага митото, приложимо за всички други дружества". В конкретния случай, както се посочи по-горе, дружеството-вносител е представило към фактурата такава декларация, в която текста, според митническия орган, отговаря на образеца, посочен в чл. 1, § 3 от Регламента. Въпреки това обаче с оглед факта, че в останалите представени към МД документи търговска фактура, опаковъчен лист, коносамент, сертификат за произход, анализен сертификат и етикета на внесената стока сочат като производител дружество, което не попада в обхвата на чл. 1, § 2 от Регламент за изпълнение 2022/116. При това положение правилно митническия орган е изискал от вносителя да представи допълнителни доказателства установяващи по безспорен начин къде е произведена стоката т.е. в коя производствена база е произведена, с оглед на това, че двете дружества Vitasweet Co LtD. и Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD. са част от Vitasweet Group. Неправилно първоинстанционния съд вменява като задължение на административния орган да издирва къде точно е произведена стоката. Последния е обосновал своите съмнения въз основа на представените от страна на дружеството писмени документи и след даването на указания за представяне на такива които биха разсеяли възникналите съмнения относно произхода на стоката. В тежест на дружеството-вносител е, щом твърди положителни за него факти, да ги установи по съответния ред т.е. търговеца е този който следва да представи такива доказателства, които по безсъмнен начин да установят, че декларираната за внос стока е произведена в производствената база на Anhui Vitasweet Food Ingredient Co, LtD. и по този начин да обоснове и интереса си да претендира налагане на индивидуална ставка на антидъмпингово мито, предвид чл. 1, § 3 вр. § 2 от Регламента. Такива безспорни доказателства не са били представени, поради което изводите на митническия орган за неприложимост на индивидуална ставка са правилни. Погрешно АССГ е разширил доказателствената тежест относно установяване факта къде е произведена декларираната за внос стока върху административния орган, тъй като издателя на акта има само задължението да установи положителните за него предпоставки от които черпи права. Търговеца е този който следва да докаже факта, че за него е възникнало правното основание да черпи права от чл. 1, § 3вр. § 2 от Регламента. Недопустимо съдът е вменил като задължение на органа да установява факти и обстоятелства извън неговото законово задължение и да извършва процесуални действия които не почиват върху закона. Издателя на акта е изпълнил задълженията си посочени в чл. 35 от АПК като е дал възможност на страната да представи доказателства защитаващи правото му за ползването на привилегията относно антидъмпинговите мита по посочения по-горе Регламент за изпълнение и след събиране на всички представени доказателства и след обсъждане на последните е издал своя акт, съобразявайки и материалноправните норми, имащи отношение към конкретния случай. В тази връзка правилно в касационната жалба се набляга на това, че с чл. 15, § 1 и чл. 22 от Регламент /ЕС/ 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на Съюза, изцяло в задълженията на лице, търсещо издаване на митническо решение, е да предостави цялата информация вкл. и доказателства, които се изискват от митническия орган, за да получи положителен за него акт. Непредставянето в пълен обем на необходимата информация влече като последица и издаване на неблагоприятно за лицето решение, какъвто се явява и настоящия случай. С оглед горното, решението на АССГ, като неправилно следва да се отмени, вкл. и в частта за разноските, като се отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния митнически акт. Съгласно чл. 220 от ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК, поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ. Предвид, че делото е с определен материален интерес и са налице своевременно направени претенции за присъждането на разноски, на Агенция Митници следва да се присъдят разноски за юрисконсулт за първоинстанционното производство в размер на 300 лева, а за касационното производство в размер на 360 лева, съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правна помощ, в съответната и редакция към приключване на съдебно дирене в двете инстанции, както и разноски за платена държавна такса от 70лв. за касационното производство, или общо разноски за две инстанции в размер на 730лв. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение