Решение № 6943 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 183/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Надежда Столична община, чрез юрк. Н. Тодорова като процесуален представител, срещу решение 22899 от 08.10.2024 г., постановено по адм. дело 3309/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените разноски. Ответникът Д. В. Я., чрез пълномощника си адв. А. Лещев, в съдебно заседание и в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за настоящото производство съгласно приложен списък. Ответниците В. Д. Я., лично и със съгласието на законния си представител М. М. С. и К. Д. Я. чрез законния си представител М. М. С., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството пред настоящата касационна инстанция е повторно, след като с решение 3383 от 30.03.2023 г. по адм. дело 306/2023 г., ВАС, състав на второ отделение, е отменил решение 5637 от 07.10.2022 г. по адм. дело 718/2021 г. на Административен съд София град и е върнал делото за ново разглеждане с указания за събиране на доказателства, както и за формиране на надлежни мотиви по законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 АПК. При новото разглеждане на делото, е постановено обжалваното решение, с което е отменен мълчалив отказ на главния архитект на район Надежда Столична община за издаване на виза за проектиране по заявление с вх. РНД20-ГР94-1848/07.12.2020 г., подадено от Д. В. Я. и е върната административната преписка на органа за произнасяне. За да постанови този резултат, съдът приема, че непроизнасянето на компетентния орган по депозираното пред него искане в предвидения по чл. 140, ал. 7 ЗУТ специален едномесечен срок, представлява мълчалив отказ, който по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 АПК е приравнен на изричния такъв за издаване на акт със съответното съдържание. Обосновава извод, че мълчаливият отказ е издаден в противоречие с материалния закон. Като се позовава на приложените към заявлението и административната преписка документи нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с 22/31.03.2016г., том ІІ, дело 200/2016г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и за учредяване право на ползване с 148/16.05.2018г., том І, дело 137/2018г., съдът приема, че заявителите в административното производство притежават качеството на възложител по см. на чл.140, ал.1 ЗУТ и са сезирали надлежно компетентния административен орган с искане за издаване на виза за проектиране. От друга страна счита, че за имота има влязъл в сила и действащ ПУП, с оглед на което са налице предпоставките по чл.140, ал.2 ЗУТ. По тези съображения достига до извод, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, поради което го отменя и връща делото като преписка на главния архитект на район Надежда Столична община за произнасяне с изричен акт в едномесечен срок от влизане на решението в сила съобразно дадените указания. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени от съда след анализ на приетите по делото доказателства, включително на заключението на съдебно-техническата експертиза. Направените фактически констатации се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Правилно съдът приема, че оспореният административен отказ е незаконосъобразен. От данните по делото се установява, че на 07.12.2020 г. е подадено заявление от Д. В. Я., както и от В. Д. Я. и К. Д. Я., двамата чрез законния си представител М. М. С., с което е направено искане за издаване на виза за проектиране за имот с идентификатор 68134.1387.198 по КККР на район Надежда СО, УПИ Х-198, кв. 839, м. Триъгълника, СО-район Надежда, по което искане няма произнасяне. Не се спори, а и е доказано с приложените към преписката документи, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт 22/31.03.2016г., том ІІ, дело 200/2016г. и с договор за покупко-продажба на недвижим имот и за учредяване право на ползване, обективиран в нотариален 148/16.05.2018г., том І, дело 137/2018г., сключени с М. М. С. като майка и законен представител на В. Д. Я. и К. Д. Я., Д. В. Я. е придобил право на собственост върху сграда с идентификатор 68134.1387.198.2 по КККР на район Надежда - гараж и на 26/172 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор 68134.1387.198 по КККР на район Надежда СО, както и право на ползване върху 146/172 ид.ч. от същия ПИ, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор 68134.1387.198.1 по КККР на район Надежда СО. При тези факти е правилен изводът на съда за надлежно сезиране от лица с качеството на възложители по чл.140, ал.1 вр. с чл.161, ал.1 ЗУТ, на компетентния орган - главния архитект на район Надежда, на когото от главния архитект на Столична община е делегирано правомощието да издава визи за проектиране, а липсата на волеизявление на същия представлява мълчалив отказ да се произнесе по подаденото до него заявление в едномесечния срок по чл. 140, ал. 7 ЗУТ. Въпросът относно наличието на формиран в случая мълчалив отказ е разрешен с влязло в сила определение по адм. дело 4930/2021 г. на ВАС, второ отделение и не подлежи на повторна преценка, поради което наведените от касатора доводи в обратен смисъл са неоснователни. Доколкото мълчаливият отказ се приравнява на изричния такъв, правилно при преценката на неговата законосъобразност, съдът е съобразил всички фактически и правни основания, на които се основава претендираното право и предполагаемите съображения на компетентния орган да приеме, че не са изпълнени законовите условия за издаване на искания акт. При горната преценка и в съответствие с доказателствата по делото, съдът е формирал извода си за незаконосъобразност на оспорения отказ поради наличие на предпоставките по чл.140, ал.2 ЗУТ за издаване на виза за проектиране като копие от действащия ПУП - РУП, одобрен със заповед РНД19-РА50-37/17.09.2019г. на главния архитект на район Надежда СО. Неоснователни са наведените от касатора оплаквания за отсъствие на основанията по чл.140, ал.2 ЗУТ за издаване на исканата виза. Според чл. 140, ал. 2 ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. В случая искането за издаване на виза е подадено от титуляри на вещни права върху процесния УПИ Х-198, кв. 839, м. Триъгълника , СО-район Надежда - предмет на заявлението, а за същия УПИ, както и за УПИ ХІ-197 и УПИ ХІІ-196, е одобрен със заповед РНД19-РА50-37/17.09.2019г. и действащ РУП, поради което законосъобразно е преценено, че главният архитект на район Надежда - Столична община е следвало да издаде виза за проектиране по чл. 140, ал. 2 ЗУТ, а оспореният отказ да направи това е постановен в противоречие с цитираните материалноправни разпоредби и правилно е отменен от съда с изпращане на преписката на органа за ново произнасяне с изричен акт. Неоснователни са твърденията на касатора, че за издаването на процесната виза е необходимо да се измени действащия ПУП-ПЗ и да се одобри нов РУП за УПИ Х-198, както и за УПИ ХІ-197 и УПИ ХІІ-196, за да се регламентира свързаното застрояване между трите УПИ. Горните доводи възпроизвеждат съображенията, съдържащи се в приложените по преписката писма на главния архитект на СО до касатора и на последния до заявителите. Преценени съобразно доказателствата по делото, същите не установяват отсъствие на основанията по чл.140, ал.2 ЗУТ. Видно е, че за процесния УПИ е действал ПУП-ЗРП, одобрен със заповед РД-50-09-236/02.09.1992г., който е предвиждал свързано средноетажно застрояване на една сграда в УПИ Х-198, УПИ ХІ-197 и УПИ ХІІ-196, а със заповед РНД19-РА50-37/17.09.2019г. на главния архитект на район Надежда СО, на осн. чл.113, ал.2 ЗУТ е одобрен проект за работен устройствен план /РУП/ за УПИ Х-198, УПИ ХІ-197 и УПИ ХІІ-196, кв. 839, м. Триъгълника, СО-район Надежда, с който предвиденото свързано застрояване в трите УПИ се разделя по имоти, като са регламентирани съответните кота корниз, кота било и наклон на покрива и не са допускат намалени отстояния към съседните УПИ и през улицата. Доколкото е безспорно, че РУП е влязъл в сила, наведените от органа доводи за противоречието му с ПУП-ЗРП по отношение на предвиденото застрояване, не подлежат на преценка в настоящото производство и са без значение за законосъобразността на оспорения отказ. Обжалваното решение за отмяна на същия е обосновано и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати процесуални нарушения в производството по делото поради това, че оспореният съдебен акт е постановен от същия съдебен състав, който е постановил и първоначалното решение, отменено от ВАС с решение 3383 от 30.03.2023 г. по адм. дело 306/2023 г. Видно е, че съдебните актове са постановени от различни съдебни състави на АССГ, което е в съответствие с правилото на чл.222, ал.2 АПК. Предвид изложеното не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника Д. Я., на същия се дължат направените за тази инстанция разноски, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1250,00 лева, платими от Столична община. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение