Решение № 3737 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2012 г.

Решение № 3737 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6317/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане - София против решение № 1647 от 27.03.2012 г. по адм. дело № 496/2012 г. на Административен съд София - град. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон и е необоснован - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като се постанови нов акт по същество, с който жалбата против оспорената заповед да бъде отхвърлена. Ответникът - Маринела Василева Иванова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема следното: С обжалваното решение е отменена заповед № ЧР-2 118/27.12.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която е прекратено служебното правоотношение на Маринела Василева Иванова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най - ниската обща оценка 5 "неприемливо изпълнение". Със същото решение е оставено без разглеждане искането на Маринела Василева Иванова за възстановяване на заеманата длъжност и отразяване на промените в служебната книжка, а производството по делото в тази част е прекратено. Касационната жалба против постановеното решение в частта, в която искането на служителката е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено, е недопустима като подадена от страна, която няма правен интерес от обжалването. Съдебният акт е благоприятен в посочената част за жалбоподателя, поради което и по арг. от чл. 210, ал. 1 от АПК касационната жалба в тази част е недопустима, следва да се остави без разглеждане, а настоящото производството - да се прекрати. Касационната жалба в частта, в която се обжалва решението на първоинстанционния съд относно отмяната на оспорената пред него заповед, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба в тази част е неоснователна. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Заключението на съдебния състав за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилно, но не по съображенията, изложени в него. За да отмени заповед № ЧР-2 118/27.12.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане - София, с която е прекратено служебното правоотношение на Маринела Василева Иванова, първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновава извод, че са спазени първите два етапа от процедурата по атестиране ( изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода и е проведена междинна среща на 15.07.2011 г.), но на Иванова не е дадена възможност да представи своите възражения срещу изготвената оценка, тъй като формулярът е предаден от оценяващия на контролиращия ръководител в деня на изготвянето и подписването му от служителката (30.11.2012 г.), т. е. преди изтичане на 7 - дневния срок за възражения в нарушение на чл. 28, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА отм.). Този извод на съда не се споделя от настоящия състав. По делото е установено, че в случая са изпълнени трите задължителни етапи при провеждане процедурата по оценяване на служителката съгласно изискванията на чл. 12 - чл. 14 от НУРАСДА - изготвен е и съгласуван работен план в началото на периода, проведена е междинна среща на 15.07.2011 г., както и заключителна такава на 30.11.2011 г. Анализът на нормите на чл. 25, ал. 2, изр. 2 и чл. 28, ал. 2 от НУРАСДА сочи, че заповед за прекратяване на служебното правоотношение на служител на посоченото основание може да се издаде не по-рано от 7 дни след запознаването му и подписване от него на формуляра с обща оценка на дейността му. Това е така, защото в този срок оценяваният има право да направи възражение на поставената му оценка и процедурата по оценяването не е приключила. В случая Иванова се запознава с формуляра с поставената й обща оценка на 30.11.2011 г., като вписва коментар, че не е съгласна с оценката. Действително в същия ден контролиращият ръководител приема, че атестирането е извършено при спазване изискванията на наредбата, но оспорената заповед е издадена на 27.12.2011 г. - почти месец след подписването на формуляра от оценяваната служителка. Не се спори, че до датата на прекратяване на служебното правоотношение на служителката (30.12.2011 г.), Иванова не подава възражение до контролиращия ръководител, поради което констатираното нарушение в процедурата не може да се определи като съществено. Такова би било налице, ако заповедта е издадена преди изтичане на 7- дневния срок за възражение, тъй като води до нарушаване правото на защита на държавния служител и го лишава от възможността да изложи аргументите си по направената оценка. Настоящият съдебен състав намира за правилен крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, но по други съображения: в случая е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НУРАСДА, съгласно която оценяващият ръководител е длъжен да извърши преценката на изпълнението на длъжността безпристрастно, честно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства. Видно от представения по делото формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността за служител, заемащ ръководна длъжност, мотивите на оценяващия ръководител са общи, без конкретизация, не са посочени никакви обективно установими факти и обстоятелства, обосноваващи поставените оценки. Оценката на степента на реализация на работния план е извършена формално. Посочено е, че служителят осъществява частично изпълнение на заложените в работния план цели, без конкретизация коя е изпълнената, респ. неизпълнената част на поставените цели, за да се обоснове определената най- ниска оценка по този показател. Оценяващият ръководител се позовава на констатации, отразени в протоколи от извършени след междинната среща три проверки, без същите да са представени от административния орган като доказателство по делото, което прави поставената оценка немотивирана. Относно степента на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика на заеманата от служителката длъжност, оценяващият ръководител отново излага бланкетни мотиви, без посочване в какво се изразява непокриването изпълнението на основни задължения. Поставената оценка на показателите за компетентност не отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 2 от НУРАСДА. В посочената разпоредба подробно са описани критериите при оценяване на показателите за компетентност, които не са съобразени от оценяващия ръководител, поради което оценката за всеки от тях не е извършена съобразно нормативните изисквания. Действително съдът не може да извърши контрол по отношение съдържанието на оценката и нейната обективност, но в правомощията му е да осъществява контрол относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в чл. 16 - 21 от НУРАСДА. В наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието точно и в пълен обем изпълнение е гаранция за обективността и безпристрастността на извършеното оценяване. Констатираното нарушение се отразява върху определената обща оценка за дейността на Маринела Иванова за атестирания период, поради което следва, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на НУРАСДА. С оглед изложеното направеното в касационната жалба възражение за определянето на най- ниската оценка 5 - неприемливо изпълнение на длъжността от Иванова в съответствие с изискванията на наредбата, е неоснователно. Следователно получената от служителката обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на нормативните изисквания не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Ето защо, като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон. С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение в частта, в която е отменена оспорената заповед е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,