Решение № 9566 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 348/2020 г.

Решение № 9566 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 348/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Пловдив, подадена чрез процесуалния представител-юрк. П. Георгиева, против решение № 2142/29.10.2019 г., постановено по адм. д. № 2541/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № 19 ОА-1867/02.08.2019 г., в частта на продажната цена на общинско жилище, като преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона. Касационният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение -като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че в случая Решение № 194 от 13.06.2019 г. на Об С-Пловдив не е влязло в сила, а той е съобразил, че разпоредителните сделки с недвижими имоти се извършват след решение на Общинския съвет съгл. чл. 47, ал. 1 ЗОС и цената е определена в т. 2 от Решение № 194 от 13.06.2019 г. на Об С-Пловдив, а заповедта е издадена в изпълнение на т. 5 от него - при обвързана компетентност. Намира и, че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-оценителната експертиза, която въобще не е следвало да назначава. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. В молба до съда поддържа касационната си жалба и претендира разноски. Ответникът по касация - С. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адв. Д. Папукчиев и в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата с доводи, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Счита, че цената на процесния имот е била определена законосъобразно с решение № 194, взето с Протокол № 12 от 13.06.2019 г. на Общинския съвет - в размер на 35 890 лв. въз основа на пазарна оценка, изготвена от независим оценител "Контрол Инвест" ЕООД, като съгласно чл. 41, ал. 2 от Закона за общинската собственост, сделките с имоти – общинска собственост се извършват по пазарни цени, но не по-малко от данъчните оценки. Затова съдът е постановил неправилно решение, което предлага да бъде отменено. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на С. М., против заповед № 19 ОА-1867/02.08.2019 г. на кмета на Община Пловдив, в частта по т. 2. 1-на продажната цена на общинско жилище в размер на сумата от 35 890 лв. - определена с Решение № 194, взето с Протокол № 12 от 13.06.2019 г. на Общински съвет - Пловдив. С необжалваните части е наредено да се продаде на оспорващия недвижим имот - частна общинска собственост в [населено място], [район], [улица], [адрес], представляващ самостоятелен обект с площ - 46, 30 кв. м., с описани граници, с цена на апартамента - идентична с пазарната оценка, изготвена от независим оценител "Контрол - Инвест " ЕООД, определени са и размерите на местен данък, режийни разноски и ДДС. Оспорващият твърдял, че " обективната пазарна оценка" на апартамента е 25 600 лв, предвид състоянието му. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че на 14.11.2018 г. жалбоподателят подал заявление до кмета на Община Пловдив за закупуване на процесното жилище. С т. 2 от решение № 194/13.06.2019 г. на ОбС – Пловдив била определена пазарната оценка на имота - 35 890 лв., която е приета за продажна цена по оспорената заповед /при 19 228 лв. данъчна оценка/, като с т. 5 от това решение ОбС - Пловдив възложил на кмета на общината да предприеме необходимите действия по неговото изпълнение. Първоинстанционният съд приел, че Решението на ОбС - Пловдив не е влязло в сила към дата на издаване на оспорената заповед, при положение, че то е индивидуален административен акт с конкретен адресат, предвид пълната липса на доказателства за съобщаването му по надлежния ред, въпреки неговите указания до ответника да ангажира такива. Приел, че в тази хипотеза решението подлежи на съобщаване не по реда на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, уреждащ разгласяване /т. е. съобщаване, информиране, даване на сведение или на гласност/ както е направено в случая, а по реда на чл. 61 АПК. В тази връзка се позовал на ТР № 5/10.12.2008 г., ОСК на ВАС и на определение № 10332/19 г., постановено по адм. д. № 7020/2019 г., ВАС, второ отд и счел, че ответникът не е представил доказателства за съобщаване на решението на общинския съвет на оспорващия, поради което то не е влязло в сила към датата на издаване на оспорената заповед. Като съобразил решение № 5292 от 09.04.2019 г. по адм. д. № 9423/2018 г., ІІ отд. на ВАС, че в съдебно производство по оспорване решението на Об С съдът може да измени пазарната цена на продавания общински имот съобразно експертно заключение, при обоснованост и неоспорване на съдебната експертиза, в хода на съдебното производство допуснал и приел съдебно оценителна експертиза, която, след извършени изчисления и анализ, установила пазарна стойност в размер на 25 600 лв. Първоинстанционният съд изрично посочил, че като неоспорено и обективно дадено, кредитира заключението на вещото лице и определената от него оценка, но тъй като предмет на спора не е невлязлото в сила решение на ОбС по чл. 47, ал. 2 ЗОС/вкл. в частта на оценката/, а заповедта на кмета, а тя е издадена при липса на установена от закона предпоставка - чл. 35, ал. 6 вр. с чл. 47, ал. 2 ЗОС, тя е материално незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Този извод извел, като съобразил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК. Постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд приел, че Заповед № 19 ОА - 1867/02.08.2019 г. е издадена от компетентен орган - кмет на Община Пловдив, чиито правомощия произтичат пряко от ЗОС и че административният акт съдържа правни и фактически основания, част от които- по Решение № 194/13.06.2019 г. на ОбС - Пловдив. Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закон за общинската собственост, общинските жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на общинския съвет на лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1 на цени, определени от общинския съвет по установените критерии. Според чл. 41, ал. 2 ЗОС, цените на жилищата, предназначени за продажба, се определят от общинския съвет по критерии, установени в наредбата по чл. 45а, ал. 1, като продажбата не може да се извърши на цена, по-ниска от данъчната оценка на имота. В производството за продажба на общински имот предпоставката за издаване на заповед от кмета е влязло в сила решение на ОбС, с което се определя продажната му цена. При невлязло в сила решение на ОбС по чл. 47, ал. 2 ЗОС, оспорената заповед е издадена при липса на тази законоустановена предпоставка. Правилно първоинстанционният съд приел, че с оглед представените по делото доказателства, към датата на издаване на оспорената заповед, решението на ОбС не е влязло в сила, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК – съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението на Общинския съвет е влязло в сила. Правилно първоинстанционният съд е приел, че срокът за обжалване на решението на ОбС тече от съобщаването му, а не от момента на неговото узнаване. Съгласно разпоредбата на чл. 61 АПК, индивидуалните административни актове следва да бъдат съобщени на заинтересованите лица. Узнаването им не отговаря на въведеното в закона изискване за надлежното им съобщаване, още повече, че адресатът следва да бъде уведомен и за съдържанието на акта. В случая към датата на издаване на заповедта няма влязло в сила решение на ОбС за определяне продажната цена на апартамента, поради което е нарушена разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ЗОС. След като решението не е влязло в сила към датата на издаване на оспорената заповед - 02.08.2019 г., не е бил осъществен елемент от фактическия състав за издаване на заповедта на кмета на общината. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в решението на административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представения на л. 39 от делото за правна защита и съдействие, установяващ действително плащане на договореното в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,