Решение № 10682 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2011 г.

Решение № 10682 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5055/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рашид Мохамед Абдула - гражданин на Ирак, лично и в качеството му на законен представител на малолетното дете Шиау Рашид Мохамед, срещу решение № 3141 от 07.03.2011 г., постановено по адм. дело № 2568/2010 г. на Върховния административен съд - трето отделение. С него е отхвърлена жалбата му срещу решение № 65/01.02.2010 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на решението. Жалбоподателят твърди, че същото е постановено в противоречие с материалната разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и е необосновано. Моли за отмяната му. Ответникът - Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител - юрк. Кулинова, в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на решението на тричленния състав на Върховния административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба с доводи, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд - трето отделение, е било решение № 65/01.02.2010 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Рашид Мохамед Абдула и на малолетното му дете Шиау Рашид Мохамед поради липса на предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Това решение е било обжалвано в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното решение № 3141 от 07.03.2011 г. по адм. дело № 2568/2010 г. Върховният административен съд - трето отделение, е отхвърлил жалбата на Рашид Мохамед Абдула срещу решение № 65/01.02.2010 г. на председателя на ДАБ при МС. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че решението е законосъобразно като постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на съдопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Позовал се е на справка вх. № 2122/20.07.2009 г. от МВнР, като отбелязва, че същата не противоречи на критериите на ВКБООН и която установява, че ситуацията в Ирак като цяло не може да се определи като състояние на въоръжен конфликт, особено що се касае до северните провинции. Отхвърлил е възражението за противоречие на административния акт с тълкувателното решение по дело № С-465/2007 г. на СЕО (сега Съд на Европейския съюз), като отчита, че това решение не задължава националните съдилища да приемат, че в Ирак е налице въоръжен конфликт, още повече, че с оспорваното административно решение се установява обстановката в Ирак и в частност в северните му части към 01.02.2010 г., т. е. към един по-късен момент. Първоинстанционният съд е взел предвид също, че сочените от жалбоподателя обстоятелства, дори да се приемат за достоверни, могат да се характеризират като криминални прояви, а не са основание за предоставяне на закрила по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Следователно наличието на въоръжен конфликт е задължителна предпоставка. Не може обаче да се възприеме становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че е достатъчно въоръжен конфликт да съществува на територията на страната. Трябва този конфликт да обосновава наличието на сериозни и потвърдени основания, че единствено поради причина на присъствието си на територията на държавата, от която търси закрила, жалбоподателят би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха. Не може да се сподели и възражението, че съдът не е обсъдил нормата на чл. 9, ал. 4 от ЗУБ, според която закрилата може да се осъществява, когато държавен орган или организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, вземе мерки срещу преследването и чужденецът има достъп до тази закрила. Според информацията, предоставена по делото за обстановката в Кюрдската автономна област (КАО), откъдето произлиза жалбоподателят, цялостната ситуация по отношение на сигурността на гражданите се е подобрила. Същото се доказва и от представената по настоящото дело справка вх. № 2906/10.06.2011 г. от Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" към ДАБ. Според нея (като се позовава на Амнести Интернешънъл) Кюрдската автономна област е най-стабилна по отношение на сигурността и икономически най-просперираща от 2003 г. Наблюдавало се бурно развитие на гражданското общество. Създадени били и функционирали голям брой неправителствени организации, активно действащи в защита на човешките права. Според оценката на ВКБООН в трите северни провинции била налице относително по-голяма етническа и религиозна толерантност. Актовете на насилие, при които имало случайни жертви, били малобройни. Като цяло властите в КАО били в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите на региона. Следва да се отчете и фактът, че обстановката в този регион се развива динамично и от всяка следваща справка е видно, че тя се подобрява. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заплахите, на които се позовава жалбоподателят, могат да бъдат характеризирани по-скоро като криминални прояви, които не обосновават търсенето на субсидиарна закрила по реда на ЗУБ. В касационната жалба се цитира Решение № 7528/09.06.2009 г., постановено по адм. дело № 2313/2009 г., с което петчленен състав на Върховния административен съд е отменил Решението по адм. дело № 9000/2008 г. на тричленен състав, както и решението на ДАБ, образувано по молба на съпругата на жалбоподателя в настоящото производство Рубар Мохамед Рахим за предоставяне на хуманитарен статут, като е дал указания по прилагане на закона. От извършена служебна проверка се установи, че след връщане на преписката на ДАБ и при новото разглеждане на молбата административният орган отново е отказал предоставянето на субсидиарна закрила и този отказ е бил потвърден от тричленен състав на Върховния административен съд с Решение № 15743/19.12.2009 г. по адм. дело № 11565/2009 г. Това решение пък е оставено в сила от петчленен състав с Решение № 5439/27.04.2010 г. по адм. дело № 1737/2010 г. По изложените съображения решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, петчленният състав на Върховния административен съд - I колегия,