Решение № 152 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2013 г.

Решение № 152 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юлиян Стойнев Стоилов, чрез процесуалния представител адв. Яника Апостолова, против решение № 4595 от 08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 8231/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу медицинско удостоверение № 132/9 от 27.07.2012 г. на Централната експертна лекарска комисия при Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи. Излагат се съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е положил дължимите усилия за изясняване на действителната фактическа обстановка по случая, като при установените противоречия в констатациите на вещото лице и представената съдебномедицинска експертна справка не е допуснал назначаването на тройна експертиза. Изтъква, че в нарушение на процесуалните правила е отхвърлил искането за назначаване на тройна съдебно-медицинска експертиза, поради което така заявеното искане се поддържа и пред настоящата инстанция. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (ЦЕЛК към МИ на МВР), чрез процесуалния си представител юриск. Стойчева излага становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е медицинско удостоверение № 132/9 от 27.07.2012 г., издадено от ЦЕЛК към МИ на МВР, с което е прието, че претърпяната от Юлиян Стойнев Стоилов през работно време травма, изразяваща се в остро обгазяване с димни газове, причинило лекостепенна инхалаторна интоксикация, проявена с главоболие, дразнене в гърлото, световъртеж, неналожило извършването на спешни реанимационни мероприятия, с проведено медикаментозно лечение и без обективни данни за остатъчни явления, е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота (чл. 130 от НК). С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Юлиян Стойнев Стоилов срещу оспореното медицинско удостоверение. За да постанови този резултат, е приел, че същото има белезите на индивидуален административен акт, с който се определя вида на телесната повреда на служителя и оспорването му е допустимо. По същество е обосновал извод за законосъобразност на медицинското удостоверение, като издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 137, ал. 2 и чл. 255, ал. 3 от ЗМВР, в установената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 255, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители в МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Следователно, същественото обстоятелство за възникване на правото на обезщетение е вида на телесната повреда, претърпяна при или по повод изпълнението на служебните задължения. Установяването на този факт с правно значение е предоставено на ЦЕЛК съгласно чл. 255, ал. 3 от ЗМВР, която в този случай действа като експертиза за вида на телесната повреда и поради това като орган с административни правомощия - чл. 137, ал. 2 ЗМВР. Следователно ЦЕЛК определя вида на телесната повреда като орган, овластен от закона с правомощие за това, поради което издаваният от нея акт, наименован "удостоверение" по своята същност представлява индивидуален административен акт. Направеният от първоинстанционния съд извод в тази връзка за допустимост на оспорването е законосъобразен и обоснован. В случая административният орган правилно е определил характера на настъпилото увреждане като лека телесна повреда, която констатация се потвърждава и от заключението на назначената в съдебното производство медицинска експертиза. Установено е, че в нощта на 3 срещу 4.05.2012 г. е възникнало временно увреждане на здравето на Стоилов по време на изпълнение на служебните му задължения, неопасно за живота. Този извод е направен при липса на данни за загуба на съзнание, след анализ на жизнените му функции в резултат на проведените изследвания. При тридневния престой на жалбоподателя във "ВМА - МБАЛ" - София не е регистрирана тахикардия (ускорена сърдечна дейност), която настъпва при по - тежките форми на въглеокисни интоксикации, не се е наложило кислородолечение, не е наблюдавана характерната цианоза, а оплакванията отговорят на лека степен на интоксикация и не кореспондират с проявите на тежка степен на метхемоглобинемия. Контролните токсикохимически изследвания в деня на изписването показват 16% карбоксихемоглобин и 0,9% метхемоглобин в кръвта на жалбоподателя, които резултати наред с преценката за общото състояние и липса на данни за увреждане на основните жизнени функции са обосновали извод за временно увреждане на здравето в резултат на обгазяване с пушечни газове, неопасно за живота, определено като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 от НК. Отчетено е обстоятелството, че при жалбоподателя най-важното спасително мероприятие в резултат на обгазяването се е оказало прекратяване на експозицията и осигуряване на чист въздух, а последвалото лечение е довело до бързо преодоляване на субективните му оплаквания и подпомагане нормализирането на нивото на метхемоглобин. Не са налице данни за разстройство на здравето, временно опасно за живота, което би могло да се квалифицира като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. Правилно съдът не е обсъждал представената от жалбоподателя експертна справка № 270/2012 г., изготвена от д-р Цветелин Гатев, доколкото в същата е констатирано, че без своевременно приложеното му високоспециализирано лечение, като последица във времето би се изявила и би била налице реална опасност за живота му. Възможните бъдещи увреждания в случай, че не оказана медицинска помощ са ирелевантни за спора. Обосновано е заключението на съда, че в това производство подлежи на доказване обективно настъпилият факт на увреждането от съответната степен при наличие на своевременно оказаната на жалбоподателя помощ. Направеното в касационната жалба възражение за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в недопускането на тройна съдебно-медицинска експертиза, е неоснователно. По направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за допускане на повторна експертиза от тричленен състав поради констатираното несъответствие между високите нива на посочените показатели - карбоксихемоглобин и метхемоглобин в кръвта му при приемането в болницата от една страна и наблюдаваното добро състояние на Стоилков - от друга, съставът на Административен съд София-град е изложил обосновани мотиви за отхвърлянето му, които се споделят от касационната инстанция. От съществено значение в случая е обективният факт на увреждането в резултат на предприетите адекватни действия по оказване на своевременна медицинска помощ на жалбоподателя, а не предполагаемите обстоятелства, които биха могли да настъпят, ако тези действия не бяха осъществени. В тази връзка извършването на личен преглед на лицето от определеното от съда вещо лице-експерт, което е формирало заключението си въз основа на приложената по делото медицинска документация, не е било необходимо. Доводът в касационната жалба, че назначеното по делото вещо лице е имало сключен допълнителен договор за работа с Медицинския институт към МВР, което поставя под съмнение неговата безпристрастност, като голословен не може да бъде споделен. Процесуалният представител на жалбоподателя не е правил искане в първоинстанционното производство за отстраняването му по реда на чл. 196, ал. 2 от ГПК поради наличие на някое от основанията по чл. 22, ал. 1 от ГПК, приложими субсидиарно в съдебно-административното производство на основание чл. 144 от АПК, а изложеното едва в касационната жалба възражение в тази насока не е подкрепено с доказателства, поради което правилно съдът е кредитирал заключението на експерта. Като е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното медицинско удостоверение, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,