Решение № 9610 от 31.10.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "Електроразпределение Север" АД /ЕР Север, дружеството/, чрез адв. Н. Банков, против решение 6765/17.11.2021 г., постановено по адм. дело 7834/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-487/02.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на административно-производствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Изтъква и излага подробни съображения, че присъединяването на заявения обект ще е възможно след извършване на реконструкции и изграждане на съоръжения, съгласно одобрена инвестиционна програма през 2024 г., както и че при постановяването на оспореното решение КЕВР не е събрала всички относими доказателства, а наличните такива не е обсъдила в цялост. Посочва се, че ЕР Север не е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, а напротив, има право да откаже присъединяване, във връзка с опасения за влошаване качеството на доставяната електрическа енергия. Също така твърди, че разходите по присъединяване следва да се поемат от всички клиенти, чиито обекти получават електрическа енергия чрез тяхната мрежа и че дружеството реално не е отказало присъединяването на конкретната ФЕЦ, а е отказало това присъединяване да стане в искания от лицето срок поради нуждата от извършване на реконструкция. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на КЕВР. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез юрк. Бельова, с писмено становище и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Норд Коустлайн" ЕООД, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу Решение Ж-487/02.07.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2017 г. за лицензиране дейностите в енергетиката във вр. с чл. 22, ал. 1 и ал. 5 ЗЕ, на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени следните задължителни указания: 1. В 14-дневен срок от получаване на решението да изготви и да предостави на "Норд Коустлайн" ЕООД становище за условията и начина за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа, с местоположение с. Видно, общ. Каварна, ул. Дванадесета 4 съгласно чл. 91, ал. 1 от Наредба 6 и мотивите на настоящото решение; 2. В 7-дневен срок от изпълнение на указанията по т. 1 да информира КЕВР. Също така касационният жалбоподател е осъден да заплати на КЕВР разноски по делото в размер на 100 лв. От фактическа страна по делото е установено, че със Становище ПВИ-675/13.04.2021 г. ЕР Север е уведомило "Норд Коустлайн" ЕООД, че за изграждане на електрическа централа с местонахождение с. Видно, общ. Каварна, ул. Дванадесета" 4, е посочен трифазен мрежови инвертор, като за симетричното му присъединяване е необходимо да се извърши реконструкция на посочено отклонение от въздушната мрежа ниско напрежение към имота, която включва ремонт и модернизация на непълнофазен участък от мрежата. В тази връзка е посочено че присъединяването на заявеният обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа ще е технически възможно след изграждане на посочените в т.2 от становището съоръжения, съгласно одобрена инвестиционна програма на Електроразпределение Север" АД за 2024 г. С оспорения административен акт КЕВР е преценила, че от представените документи мощността на обекта за производство на електрическа енергия е 30 kW, но реално "Електроразпределение Север" АД не е посочило каква е мощността на присъединения обект на "Норд Коустлайн" ЕООД. Въз основа на посочените обстоятелства в преписката, административният орган направил извод, че заявената централа отговаря на условията на чл. 27, ал. 5., поради което жалбата на "Норд Коустлайн" ЕООД е основателна, което налага връщане на преписката на Електроразпределение Север АД с дадени от КЕВР задължителни указания. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" ЕАД. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма и с нужните мотиви. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в определен от закона срок. Прието е, че становището на Електроразпределение Север АД е незаконосъобразно, защото е издадено на 13.04.2021 г. и валидността му е до 13.10.2021 г., а е отказано с мотив, че присъединяването ще е възможно след изграждане на енергийни съоръжения, съгласно одобрена инвестиционна програма за 2024 г. т.е. няма как становището да важи до реализирането на инвестиционните намерения на ЕР Север. Въз основа на това е приет, че по своята същност становището представлява отказ за присъединяване на електрическата централа, и по-конкретно: отказ от изпълнение на лицензионни и законови задължения на оператора на електроразпределителната мрежа, а не становище за присъединяване. По отношение на становището на ЕР Север, представено в административното производство, че съгласно чл. 94, ал. 3 от Наредба 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи при инсталирана мощност от 5 кВа, задължително се изисква изграждането на симетрична, трифазна генерираща система, като в процесния случай за изграждането на електрическата централа на клиента е посочен трифазен мрежови инвертор, като за симетричното му присъединяване е необходимо да се извърши реконструкция на посоченото отклонение на въздушна мрежа ниско напрежение към имота, която включва и ремонт и модернизация на непълнофазен участък от мрежата, административният съд посочил, че съгласно чл. 27, ал. 2 ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа, като съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 3 ЗЕ електроразпределителнот дружество е длъжно да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители. В заключение е прието, че дейността на електроразпределителните дружества представлява естествен монопол върху електроразпределението по силата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ и интересите на потребителите следва да бъдат защитени и да бъде предотвратена опасността от злоупотреба с господстващо положение. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и крайните изводи на съда по приложението на материалния закон са правилни. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 15 дни от датата на постъпване на искането. Следва да се посочи, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. В случая "Норд Коустлайн" ЕООД е подало искане за проучване на условията за присъединяване на ФЕЦ, находяща се в с. Видно, общ. Каварна, ул. Дванадесета" 4, като по делото няма данни Електроразпределение Север АД да е поискало допълнителна информация от дружеството. Определянето на условията за присъединяване са изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба 6. В Становище ПВИ-675/13.04.2021 г., с което е отказано присъединяването, е посочено, че присъединяването на енергийния обект на производителя ще се осъществи след изграждането на трифазен мрежови инвертор, като за симетричното му присъединяване е необходимо да се извърши реконструкция на посочено отклонение от въздушната мрежа ниско напрежение към имота, която включва ремонт и модернизация на непълнофазен участък от мрежата, съгласно одобрена инвестиционна програма на Електроразпределение Север" АД за 2024 г. Съгласно ЗЕ на Електроразпределение Север АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. В чл. 83, ал. 1, т. 5 ЗЕ е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за управление на електроразпределителните мрежи, които регламентират правата и задълженията на оператора на електроразпределителната мрежа и присъединените към съответната мрежа лица във връзка с планиране развитието на мрежата, планиране и управление на режима на работа на електроразпределителната мрежа, процедурите по задължителен обмен на данни, реда за оперативно оповестяване и обмен на информация, създаване и изпълнение на местен защитен план и за предоставяне на допълнителни услуги, условията и реда за достъп до електроразпределителните мрежи, за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, включително приоритетите за достъп и диспечерско управление, за нормите за сигурност и качество на снабдяването с електрическа енергия, пренасяна през електроразпределителните мрежи и предоставяните услуги. Подобна е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от Наредба 6, съгласно която при изготвянето на условията за присъединяване операторът на разпределителната мрежа определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа. Заради това, и във връзка с изпълнение целта на закона, чл. 116, ал. 3 ЗЕ изрично предвижда, че операторът на електроразпределителна мрежа е длъжен да извършва разширението и реконструкцията на съответната електроразпределителна мрежа, свързани с присъединяването на обекти на производители, до мястото на присъединяването. Поради това настоящият състав счита, че наведените в първоинстанционната и настоящата касационна жалба на ЕР Север оплаквания са породени от нежелание от страна на оператора на електроразпределителна мрежа да бъде натоварен с допълнителни разходи по присъединяването на процесната ФЕЦ, поради това че според него присъединяването ще доведе до необходимост от извършване на реконструкция на мрежата Действително, "Електроразпределение Север" АД не е задължено, на основание чл. 116 ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. В конкретния случай обаче ЕР Север не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба 6. Отказът е основан с нужда от изграждане на трифазен мрежови инвертор и съответно реконструкция на мрежата, за която отговаря именно ЕР Север и с липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващите две години не може да се обоснове отказ с посочените по-горе правни основания. Това основание не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия. В заключение следва да се посочи, че правилно съдът е счел за обосновани изводите на КЕВР, че от представените документи мощността на обекта за производство на електрическа енергия е 30 kW, въпреки че в преписката не се съдържа информация относно мощността на присъединения обект на потребител. При условие, че обектът попада в обхвата и отговаря на условията на чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ, то за централата е предвидено изграждане при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Нормата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба, чл. 23 ЗЕВИ, включително чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. Отказът на ЕР Север е основан на съображения, свързани с неизпълнение на собствените му законови задължения да поддържа съоръженията на електроразпределителната мрежа, както това му е възложено от цитираните по-горе нормативни актове. Правилни и обосновани са изводите на съда, че КЕВР законосъобразно е разрешила спора по чл. 22 ЗЕ, давайки съответните указания на ЕР Север. Решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. От ответника "Норд Коустлайн" ЕООД не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение