Решение № 16162 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2013 г.

Решение № 16162 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1455/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Коваленко Роман, гражданин на Украйна, против решение № 6302 от 23.11.2012 г., постановено по адм. дело № 8477/2012 г. по описа на Административен съд- София град с доводи, че е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Коваленко Роман срещу решение № 595/09.08.2012 г., издадено от зам. председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е установил, че производството по предоставяне на статут е започнало по два броя молби - вх. № УП-429 от 18.10.2010 г. по описа на ДАБ и молба вх. № 566 от 19.06.2012 г. на РПЦ - София. Подадените молби са последващи по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. За първи път чужденецът е подал молба с вх. № 79 от 23.06.2009 г., а за втори път - молба вх. № 1084 от 17.08.2010 г. до ДАБ при МС, като и по двете молби има постановен отказ по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съответните решения на ДАБ са обжалвани по съдебен ред, като АССГ и двата пъти е отхвърлял жалбата на Коваленко Роман. Настоящото производство е трето по ред. С кандидата са проведени две интервюта, в които чужденецът е изложил историята си. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено решение № 595/09.08.2012 г. на зам. председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Коваленко Роман. Съдебното решение е правилно. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е трета по ред, т. е. последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Коваленко Роман в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, абсолютно правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената трета молба от Коваленко Роман не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Правилно съдът е посочил, че от изложените от лицето причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. Същият е заявил, че не е имал никакви проблеми с украинските власти, а единствените причини, поради които не желае да се завърне в родината си, са от личен характер. Също така в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ - вероятност за нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Следва да се отбележи, че всички искания на Коваленко Роман са мотивирани с желание за оставане в България, включително и касационната му жалба, но по тези искания не могат да се приложи разпоредбата за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарна закрила. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение