Решение № 10989 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16776/2009 г.

Решение № 10989 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16776/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, подадена от процесуалния му представител, срещу решение № 1847 от 5.11.2009 г., постановено по адм. д. № 427 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е изменил заповед на касатора, с която е определена оценката на подобренията върху ползвателски имот, като я е увеличил от 680 лв. на 6 803.70 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира довод за допуснато нарушение на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени по трите оспорени пункта от извършените подобрения в имота, като отделно от това се твърди, че обезщетение за подобренията се дължи само за тези, извършени до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, когато се прекъсва владението върху имота. След този момент извършените подобрения не се оценяват и заплащат. От ответните страни единствено Петранка Благоева Иванова в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба. В съдебно заседание заявява, че е съгласна със съдебното решение и желае спорът да се приключи. Останалите страни не са взели становище по жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно е тълкувал нормата на чл. 110 във връзка с чл. 72 ЗС. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: В производството по реда на чл. 226 АПК Административният съд - Варна е разгледал отново спорът по законосъобразността на издадената заповед № Г-ПР-412 от 13.11.2007 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна. С нея е одобрена оценката на подобренията извършени от ползвател в част от имот № 1617 по кадастралния план, попадаща в имот № 3281 по плана на новообразуваните имоти на местността "Боровец - юг" - селищно образувание, землище на кв. "Галата", община Варна, в размер на 680 лв. Съдът е изследвал подробно площта от имота, ползвана от Петър Иванов Митев, наследниците на когото са и първоначалните жалбоподатели, като е индивидуализирал тази площ от целия имот. По така установения факт няма спор между страните. Не се е спорило и относно това, че имотът е облагороден с трайни насаждения и извършени строителни дейности. За установява на стойността на подобренията съдът е приел заключение на единична и тройна оценителни експертизи, като е приел заключението на единичната експертиза, което е било по-добре обосновано и мотивирано. Приел е, че стойността на трайните насаждения е 1200 лв., а извършените строителни дейности е приел, че са на стойност от 5603.70 лв. Съдът не е приел, че двете стопански постройки, без строителни книжа, увеличават стойността на имота, поради което е извадил общата им стойност от 595.05 лв. от стойността на строителните дейности общо от 6198. 75 лв. Приел е, че стойността на всички извършени подобрения е общо от 6803.70 лв., като в този размер е изменил оценката, дадена в обжалваната заповед на кмета. Съдът се е позовал и на Постановление № 6 от 27.12.1974 г. на Пленума на ВС, приел за неоснователни възраженията на ответната страна, че оградата и кладенеца не следва да се заплащат, като се е мотивирал, че това са полезни подобрения. Намерил е за неоснователни и твърденията, че подобренията извършени в имота, предоставен за ползване след влизането в сила на ЗСПЗЗ не следва да се оценяват и заплащат, и е постановил решението си. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Твърденията в касационната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон са неоснователни. Първият довод, че не следва да се оценява оградата от бетонни колове с мрежа и метална врата, защото те могат да се отделят от имота, без той да се увреди, е неоснователен. Ползвателите по § 4а и § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ имат правата на добросъвестни владелци според § 4в. Направата на ограда с врата върху имота за първи път е полезно подобрение, поради което се дължи обезщетение за стойността й. Същото становище следва да бъде изразено и за кладенеца. Позоваването на чл. 118г, ал. 3, т. 5 ЗВ е неоснователно, защото нормата въвежда регистрационен режим, а не разрешение за изграждане на водовземно съоръжение. Освен това нормата е създадена през 2010 г. и действа за в бъдеще. Тя не е действала към момента на изграждането на кладенеца. Неоснователно е и твърдението, че всички подобрения извършени след влизането в сила на ЗСПЗЗ не следва да се оценяват и заплащат. Твърдението е в противоречие с материалния закон. Както вече се посочи, според § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобренията върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Нормата е създадена през 1992 г. и не е променяна. Последното изменение на ЗСПЗЗ е обн. в ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г. Няма пречка за законодателя да разграничи извършените подобрения според момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и го свърже със субективния елемент на владението. Като пример за такова разграничение при уреждане на правоотношенията между ползвател и собственик с възстановено право на собственост е § 4и, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Към настоящия момент, независимо от времето на извършените подобрения в имота, ползвателят има правата на добросъвестен владелец. А собственикът на имота ги заплаща по пазарни цени според § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, поради което решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,