Решение № 9656 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2022 г.
ВАСПетчленен състав01.11.2022 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 239, т. 1 АПК на Л. З. и Й. З. и двамата от гр. София за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 11484/11.11.2021 г. по адм. дело № 6480/2021 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. ОСЪЖДА Л. З. и Й. З. и двамата от гр. София да заплатят на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Бургас сумата от 100, 00 (сто) лева, разноски за настоящото производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9656 от 1.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6778/2022 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане на Л. З. и Й. З. и двамата от гр. София за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 11484/11.11.2021 г. по адм. дело № 6480/2021 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение. Поддържа се основание по чл. 239, т. 1 АПК. Представя се становище на инж. Недялков, касаещо извършени от него измервания на почвата в поземлен имот с идентификатор 67800.54.141 по КК на гр. Созопол. Ответникът – директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – гр. Бургас, чрез юрисконсулт Петров изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав намира искането за отмяна за подадено в срока по чл. 240 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за разглеждането му и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на отмяна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество на посоченото в него основание е неоснователно. С решение № 11484/11.11.2021 г. по адм. дело № 6480/2021 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отменил решение № 2716/22.04.2021 г. постановено по адм. дело № 11962/2019 г. на Административен съд София - град и вместо него е постановил отхвърляне на жалбата на Л. З. - З. и Й. З. и двамата от гр. София срещу решение за прекратяване на процедура по оценка за съвместимост № БС - 10 - ОС - П от 19.12.2018 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Бургас. Приел е, че от приетите по делото заключения на назначените експертизи не се опровергават констатациите за наличие на пясъчни дюни в части от процесния имот, съдържащи се в констативен протокол № 013239/28.08.2018 г. и други доказателства по делото. Приложеното с искането за отмяна "ново" писмено доказателство има белезите на експертно заключение. То установява, че взетите от инж. Недялков проби от почвата на процесния имот съдържат пясък със строителни отпадъци в него и са основание за извода, че това не е характерно за дюнните образувания. Тези обстоятелства не са нови и са били изяснени от приетите по делото експертизи. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Становището на инж. Н. е новосъздадено доказателство, което не установява нови обстоятелства от съществено значение за делото. Отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК се допуска при наличието на нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагане на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговият акт да е неправилен. Друго изискване на закона е новите факти да имат съществено значение за решаването на делото, така че ако са били налице, то крайният резултат, постановен от съда, би бил друг. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че и двете от посочените хипотези не са налични, поради което искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК по заявените фактически основания се явява неоснователно. Предвид изхода на спора в тежест на искателите следва да бъдат поставени заявените от ответника за настоящото производство разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100, 00 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия