Решение № 7427 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2017 г.

Решение № 7427 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2666/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Лозаро-винарска компания" ЕООД моли да бъде отменено решение № 300/13.01.2017 г. по адм. д. № 3997/2016 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22002215006304-091-001/29.12.2015 г. на ТД на НАП- С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер 3376 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22002215006304-091-001/29.12.2015 г. на ТД на НАП- С., с който е определен данък върху добавената стойност за внасяне 64 006,92 лв с 35 183,41 лв лихви за периода м. 9.2009 г., м. 2 и 5.2011 г. на основание чл. 6, чл. 25 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, тъй като авансовите плащания по една фактура на "В. дистилърс къмпани"АД и по две фактури на "Витекс груп" ЕООД не са извършени по индивидуализирана доставка, която може да бъде изпълнена и доставките не са изпълнени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдени са възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба като съдът е достигнал до правилни правни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. След като договорените доставки на вино нямат срок на изпълнение и конкретизация на предмета по вид и сорт, обосновано органите по приходите и съдът са приели, че доставки, свързани с платените аванси не са изпълнени и няма да се изпълняват. Обосновано съдът се е позовал на практиката на СЕС в решението по дело С-107/13 г., в т. 52 от което СЕС приема, че когато от данните личи, че доставката на стоки няма да бъде извършена, трябва да се направи изводът, че промяната във факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане е настъпила след изготвяне на справката декларация, данъчната администрация може да изисква корекция на приспаднатия от данъчнозадълженото лице ДДС. В т. 54 от същото решение СЕС приема, че упражняването на правото на приспадане от получателя е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки, а в т. 57 според СЕС обстоятелството, че дължимият от доставчика ДДС не е коригиран, не засяга правото на данъчната администрация да получи възстановяване на ДДС, приспаднат от получателя поради авансово плащане по доставка, която не е осъществена. В същият смисъл е и т. 50 от решението по дело С-419/02 на СЕО, в което е прието, че доставките на стоки или услуги са предмет на ДДС, а не плащанията за тези доставки. А fortiori, плащанията за доставки на стоки или услуги, които още не са ясно идентифицирани, не могат да бъдат предмет на ДДС. Р. е достъпно на български език в "Сиела", "Евросчетоводител", "Практика на СЕО". Правилно съдът се е позовал на възможността на стр. последна от указание № 20-00-134/21.06.2013 г. на НАП за корекция на начислен данък от получател с протокол по време на ревизията, от която ревизираното лице не се е възползвало. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер 3503,31 лв, но тъй като е поискано в размер 3376 лв, за да не се присъди плюс петитум ще следва касаторът да заплати на ответника 3376 лв юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,