Решение № 19 от 5.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 3442/2014 г.

Решение № 19 от 5.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 3442/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 78 от 26.07.2010 г. по т. д. 710/09 на Върховен касационен съд, I т. о. и оставеното с него в сила решение № 133/16.01.2009 г. по гр. д. № 1015/07 г. на Софийски апелативен съд. Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305, т. 3 ГПК, с оглед датата на постановяване на соченият като релевантен съдебен акт - решение на ВАС и същата следва да бъде допусната до разглеждане. Молителят поддържа, че постановените решения, чиято отмяна иска, са основани на наличие на установено с ревизионен акт № [ЕГН] от 10.07.2008 г. публично вземане, който е възприет като доказателство за такова вземане и съответно е довел до приемане за основателен на предявения от Министъра на финансите иск с правно основание чл. 180, ал. 2 Д. (отм.). Поддържано е още, че този ревизионен акт е бил отменен с решение № 3638 от 30.05.2013 г. по адм. д. № 4023/12 г. на Софийски административен съд, потвърдено с решение № 4145 от 25.03.2014 г. по адм. д. № 1044/13 г. на от Върховния административен съд, поради което страната счита за налично основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК за отмяна на решенията. Ответникът по молбата - Министърът на финансите е на становище, че за молителя не е налице правен интерес от подаване на молбата за отмяна, тъй като с постановяване отмяната на ревизионния акт, установяващ наличие на държавно вземане, сумите събрани по него са върнати и той може да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Обобщено е, че липсата на правен интерес се извежда от това, че държавата няма повече претенции към имуществото на заложния длъжник [фирма]. Изложени са и съображения за неоснователност на молбата, мотивирана с разбирането, че отмяна на съдебните актове следва да се допуска когато неправилността на решението не се дължи на небрежност на страната, а молителя като участник в производството можел да оспори постановения ревизионен акт. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Оплакването на ответника по молбата за отмяна за недопустимостта й, поради липса на правен интерес от подаването й е правно необосновано. Този извод се налага от това, че допустимостта на иницииране на извънинстанционен контрол не се определя от възможността на страната да реализира права, които до момента не е могла да реализира чрез съдебно изпълнение, а от наличието или липсата на предпоставки по чл. 303 ГПК - установеност на една от лимитивно изброените хипотези на текста, чието доказване е предмет на извънинстанционното производство. Доколкото правните последици на решенията, чиято отмяна се иска обвързват молителя който е имал качеството на страна в съдебното производство, то за него е налице и правен интерес от атакуването им по реда на чл. 303 ГПК. За да е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, то е необходимо, молителят да установи, че атакуваното по реда на отмяната решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е отменено. Т. е. решението, предмет на отмяна, следва да бъде обусловено от задължителната сила на съдебно решение или индивидуален административен акт, с което се разрешава преюдициален за спора въпрос, обусловил постановения правен резултат. В разглежданият случай, с решенията, чиято отмяна се иска е съобразена задължителната сила на административен акт, отменен впоследствие, поради което се обосновава извод и за основателност на молбата по следните съображения: С решение № 133/16.01.2009 г. по гр. Д. № 1015/07 г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение по гр. д. № 489/05 г. на СГС, с което е обявен за недействителен по отношение на Държавата договор за особен залог от 28.05.2004 г., сключен между [фирма] - [населено място] като заложен кредитор и [фирма], [населено място] - залогодател, с предмет на договора - залог за вземане в размер на 9656180 лв., по иска на Министъра на финансите, като представител на държавата - взискател по смисъла на чл. 180, ал. 2 Д. (отм.). За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 180, ал. 2 Д.(отм.) изисква сделките / каквато е и процесната/ да бъдат осъществени след установяване на публичното задължение. В случая, спорният договор е сключен след връчване на [фирма] на акта за възлагане на данъчна ревизия. Като кумулативно условие за основателност на предявения иск, съставът е преценил установеност на наличието на публично вземане, въпреки че първоначално постановения ревизионен акт, с който са установени данъчни задължения на [фирма] е бил обявен за нищожен, поради допуснати процедурни нарушения. Дължимостта и размерът на публичното задължение е изведено от последващия ревизионен акт № № [ЕГН] от 10.07.2008 г., обхващащ проверка на същия данъчен период. Постановяването на този акт е възприето като доказателство, изрично установяващо наличие за предпоставките по чл. 180, ал. 2 Д. (отм.), а оттам и като условие за извода за основателност на предявения от Министъра на финансите иск. С такива мотиви и ВКС, състав на I т. о. е потвърдил, с решението, чиято отмяна се иска решението на въззивния съд. Следователно, решаващите мотиви на съдилищата, обективирани в решенията, предмет на отмяна са основани на приемане на задължителната сила на ревизионен акт № № [ЕГН] от 10.07.2008 г., по отношение на установяване факта на наличие на публично вземане, обуславящо извод за основателност на предявения иск по чл. 180, ал. 2 Д. (отм.). Или отмяната на този ревизионен акт с посочените от молителя решения на САадм. С и ВАС налага извод за недоказаност на публичното вземане на държавата по отношение на заложния длъжник / а това обстоятелство не се и оспорва от ответника по молбата за отмяна/ и следователно установява наличие предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед изложеното, решенията, предмет на исканата отмяна следва да бъдат отменени а делото върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение