Решение № 362 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2018 г.

Решение № 362 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1037/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ"Земеделие") срещу решение № 7045/24.11.2017 г., постановено по адм. д. № 4459/2017 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и необосновано - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът И. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 7045/24.11.2017 г., постановено по адм. д. № 4459/2017 г. по описа на АССГ е отменена Заповед № 159/30.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие", с която е прекратено служебното правоотношение на И. П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради съкращение в щата. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на материалния закон, които са довели до незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд е установил и приел, че не е налице реално съкращение на щата, защото общата численост на служителите в Дирекция "ПМРС" не е променен. Решаващият съд е изложил мотиви относно правото на служителя да бъде възстановен на заеманата преди издаване на отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебното му правоотношение длъжност и накърняване на това му право с издадените на 30.03.2017 г. актове от органа по назначаване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Изрично следва да бъде посочено, че напълно законосъобразен е изводът, че проверката относно наличието на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да е въз основа на факти, които са осъществени след възстановяване на държавния служител при условията на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. От съществено значение за правилното решаване на спора по същество е констатираното от АССГ обстоятелство, че след постановяване на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на Заповед № 571/19.05.2015 г. и подаване на 20.03.3017 г. на заявление от И. П. с искане да бъде възстановен на заеманата от него длъжност, органът по назначаването не е предприел действия по ефективно изпълнение на това съдебното решение, а служебното правоотношение отново е прекратено. Следва изрично да бъде посочено, че съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. В случая в един и същи ден (30.03.2017 г.) изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" издава заповед за възстановяване на държавния служител на заеманата от него преди незаконосъобразното му уволнение длъжност, заповед за изменение на длъжностното разписание и заповед за прекратяване на служебното правоотношение отново поради съкращение в щата. С тези действия органът по назначаването не е изпълнил законовите си задължения въпреки, че са изпълнени изискванията на чл. 122, ал. 3 от ЗДСл. Предприетите действия на практика имат като правна последица неизпълнение на влязло в сила съдебно решение. Извършените структурни и персонални промени в администрацията в периода от време от датата на издаване на отменената заповед за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител до датата на влизане в сила на съдебното решение за нейната отмяна не следва да бъдат преценявани като обективна пречка пред органа по назначаването да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Предпоставките за прекратяване на служебното правоотношение с И. П. по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени и поради обстоятелството, че в двете последни длъжностни разписания от 23.03.2017 г. и 30.03.2017 г. въобще не е отразена длъжността (доколкото отдела, в който се е намирала не съществува със същото наименование), на която незаконосъобразно уволнения държавен служител е възстановен, за да се приеме, че точно тази длъжност е съкратена. В отменената от АССГ заповед дори не е индивидуализирано длъжностно разписание, което е посочено като фактическо основание за издаване на заповед по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Обосновано АССГ при формиране на правните си изводи се е позовал и на обстоятелството за липса на промяна в общата численост на щатните бройки в дирекцията. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл следва да съществува към момента на издаване на административния акт. За съкращавано па длъжност би могло да се говори, ако в конкретния случай след възстановяването на И. П. на длъжността, с която е започнал да изпълнява са настъпили промени в длъжностното разписание, в резултат на които длъжността е престанала да съществува, като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и отговорности, респективно е намален броя на лицата, които упражняват тези функции. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция И. П. е направил разноски в размер на 1000 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане, при липса на възражение за прекомерност следва да му бъдат възстановени в пълен размер от бюджета на ДФ"Земеделие" на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение