Решение № 11110 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2010 г.

Решение № 11110 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2010 г., III о., докладчик съдията Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Милен Иванов Маринов от гр. Русе подадена срещу решение № 95/15.01.2010 г., постановено по адм. дело № 5148/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна /за която решението е неблагоприятно/ и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, образувано по жалба на Милен Маринов, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № Л-4913/6.07.2009 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - Министерство на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. С обжалваната заповед за неизпълнение на служебните задължения и неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на полицай Милен Ив. Маринов - надзирател в Следствен арест към Областна служба "Изпълнение на наказанията" гр. Русе по повод извършено бягство на 2.06.2009 г. от лишено от свобода лице от допълнителен пост № 5, открит в урологично отделение на МБАЛ - Русе АД на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНСЗ,чл. 224, ал. и 2, 2 и т. 4 чл. 226, ал. 1, т. 6 ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията за отмяна поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните по делото доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗМВР. За конкретния административен спор законосъобразно съдът е приел, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в нарушение на закона от административно-разследващия орган поведението на държавния служител въз основа на събраните в дисциплинарното производство доказателство е преценено като поведение, с което е уронил престижа на службата като служител на ГД "Изпълнение на наказанията" и със своите действия и бездействия като старши на смяна при носене на служба на службата на пост № 5 в Урологично отделение при МБАЛ гр. Русе е нарушил Заповед № Л-81-95/28.11.2003 г. за вътрешния ред на следствените арести /като не е осъществявал непрекъснат контрол върху поведението на охраняваното лице/ и чл. 23 и чл. 25 и чл. 29 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД "ИН" и ГД "Охрана" на Министерство на правосъдието. От събраните в административното и съдебно производство доказателства съдът законосъобразно е приел за установено, че извършените дисциплинарни нарушения са установени по време и място, като обосновано и обективно поведението и действията на полицейския служител са квалифицирани като дисциплинарни нарушения изразяващи се в неизпълнение на заповед, неизпълнение на служебни задължения и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служители в МВР - дисциплинарни нарушения по чл. 224, ал. 2, т. 1, 2 и т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" и да прекрати служебното правоотношение на държавния служител в МВР . Поведението на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, е установено видно от доказателствата, събрани при извършеното дисциплинарно производство приключило със обобщена справка с рег. № 5827/23.06.2009 г., с която жалбоподателят срещу подпис лично е запознат и не е направил възражения срещу констатациите на комисията при извършената проверка по изясняване на фактите, обстоятелствата и причините за извършеното бягство на лишеното от свобода лице Валери Веселинов от външен пост № 5 в МБАЛ Русе, АД. Съдът е изложил обстойни мотиви, с които законосъобразно е обосновал правния си извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Законосъобразно съдът е приел за установено, че дисциплинарно-наказващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателят и държавният служител е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и решението като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - III отделение,