Решение № 4907 от 18.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 198/2024 г.
ВАСТрето отделение18.04.2024 г.докладчик Пламен Петрунов
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 6984 от 16.11.2023 г., постановено по адм. дело 8260/2023 г. по описа на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение Ж-618 от 13.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ИЗПРАЩА делото на Комисия за енергийно и водно регулиране за произнасяне по жалба вх. Е-13-62-92 от 11.04.2023г., на Църковното настоятелство при Храм Св. Вмчк. Георги Победоносец , [населено място] при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение в двумесечен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на Църковното настоятелство при Храм Св. Вмчк. Георги Победоносец , [населено място], област Ловеч, ул. Стара планина 168, сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на адвокат Л. Ралчева, адрес гр. София, , ет. 3 , офис 301 сума в размер на 1000 (хиляда) лев, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Църковното настоятелство при Храм Св. Вмчк. Георги Победоносец , [населено място], чрез адвокат Ралчева, срещу Решение 6984 от 16.11.2023 г., постановено по адм. дело 8260/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени оспореното пред съда решение на Комисията за енергийно и водно регулиране. Иска присъждане на направените разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране, гр. София, чрез юрисконсулт Ненков, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Ответникът Електрохолд продажби ЕАД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Църковното настоятелство при Храм Св. Вмчк. Георги Победоносец , [населено място], срещу Решение Ж-618 от 13.07.2023 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което е прекратено административното производство, образувано по жалба на Църковното настоятелство при Храм Св. Вмчк. Георги Победоносец срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Електрохолд продажби ЕАД. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Изводът е обосновал на това, че жалбоподателят нито пред Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), нито пред съда е доказал, че декларираните обекти се ползват единствено и само за битови нужди. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. С оспореното пред съда решение, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във вр. с чл. 147, ал. 1 от Наредба 3/2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, КЕВР е прекратила административното производство, образувано по жалба на Църковното настоятелство при Храм Св. Вмчк. Георги Победоносец срещу Електроразпределителни мрежи Запад ЕАД и Електрохолд продажби ЕАД. За да прекрати производството КЕВР е приела, че искането на жалбоподателя да бъде снабдяван с електроенергия за битови нужди е неоснователно, тъй като било невъзможно да се определи, че консумираната електрическа енергия в обектите му - храм Св. Вмчк. Георги Победоносец в [населено място] и килийното училище към него се ползва изцяло за битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 4 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/ЕС, битов клиент означава клиент, купуващ електроенергия за собствено битово потребление, като се изключват търговски или професионални дейности, съответно, според чл. 2, т. 5 от същата директива небитов клиент означава физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди, включително производителите, промишлените клиенти, малките и средните предприятия, предприятията и клиентите на едро. Водещото обстоятелство за разделението на битови от небитови клиенти е нуждата, която те ще задоволяват със закупената електрическа енергия собствено, битово потребление или такова, свързано с търговска или професионална дейност. В несъответствие с определенията дадени в посочената директива е изводът на административния орган, приет и от съда в обжалваното решение, че жалбоподателят не е доказал, че потреблението на електрическа енергия за неговите обекти ще е за битови нужди. Според разпоредбата на § 1, т. 6 от Закона за вероизповеданията Молитвен дом или храм е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове. Извършването на богослужебна дейност в храма, съответно на образователна в училището към него, не е търговска или професионална дейност. Храмът е мястото, обуславящо църквата като обединение на православните християни от една или повече енории чл. 140, ал. 1 от Устава на Българската православна църква Българската патриаршия. В този смисъл той има отношение към бита на лицата, място, където те да осъществяват правото си на вероизповедание, а не място, където да извършват търговска или професионална дейност. Съответно килийното училище към храма е с предназначение образователна дейност, която дейност също не е нито търговска, нито професионална. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 23, ал. 1 и 2 от Закона за вероизповеданията регистрираните вероизповедания имат право за своите нужди да произвеждат и продават вещи, свързани с богослужебната им дейност, ритуали и обреди, като сделките не са търговски по смисъла на търговския закон. Обстоятелството, че храмът е регистриран като юридическо лице (всъщност църквата, по смисъла на чл. 140, ал. 2 от Устава) не налага друг извод, тъй като правната форма е именно религиозна институция. Недопустимо административния орган е приел, че е налице невъзможност да се прецени, дали консумираната електрическа енергия от жалбоподателя е изцяло за битови нужди, тъй като приложението на закона е негово задължение. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като неправилно, поради неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено и вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което оспореното пред съда решение на КЕВР се отмени и делото се върне на същата за произнасяне по жалбата на Църковното настоятелство Храм Св. Вмчк. Георги Победоносец , [населено място] при съобразяване указанията по прилагане на закона, дадени в настоящото решение. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото е основателно за сума в размер от 80 лева, внесени държавни такси, която следва да му заплати ответника Комисия за енергийно и водно регулиране. Основателно е и искането на адвокат Ралчева за присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за сума в размер от 1000 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение второ и чл. 222,ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение