Решение № 1902 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2009 г.

Решение № 1902 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10643/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ДЗЗД "Павлова и Рачева Транслейшънс" - гр. Варна, подадена чрез адв. З. Липчев против решение № 859/25.05.2009 г. на Варненския административен съд, Първо отделение, втори състав, постановено по адм. д. № 1743 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на ДЗЗД срещу Акт за регистрация по ЗДДС № 03042080008103/07.04.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 249/02.06.08 г. на Зам. директора на дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. В касационната жалба се твърди, че са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът счита, че съдът е установил коректно фактите, но е изопачил значението им при преценката коя хипотеза от предвидените в чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДС (редакцията от ДВ, бр. 113/07 г.) следва да бъде приложена. От една страна е изследвана неотносима норма - чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗДДС, защото не е имало спор, че ДЗЗД не е извършвало дейност, измежду посочените в тази буква. От друга страна съдът в нарушение на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "в" от ЗДДС във вр. с чл. 46, ал. 1 от ЗНА формулирал бланкетното съждение, че "други подобни услуги" не обхващат и "преводаческите". Нормата следвало да бъде тълкувана разширително, защото е очевидна неизчерпаемостта на изброяването и уместността на аналогията между работата на преводача и тази на посочените други четири практики. Според касатора различията между услугите на преводача и тези на консултанта, инженера, счетоводителя или юриста, са във фрагментите и подробностите, но не са фундаментални. Моли за отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано било прието в решението, че преводаческите услуги, извършени от ДЗЗД, не попадат сред услугите по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "а" и "в" от ЗДДС. За процесните услуги е приложима общата нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнението им ще е мястото където дружеството е установило дейността си в страната. С експертното заключение е констатирано, че облагаемия оборот е надхвърлил 50 000 лева. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е основателна. В първоинстанционното производство е установено от фактическа страна, че Гражданско дружество "Павлова и Рачева Транслейшънс" ДЗЗД е учредено на 05.01.06 г., като същото е доставчик на преводачески услуги на клиенти в държави - членки на ЕС, които са и ДЗЛ по ДДС в съответната държава: В Германия - "Евроскрипт Дойчланд" ООД, "УЕ Текст" ООД, "Бюро за преводи Рушиди", "Нотус Енерги План"; В Полша - "Ана Мак, Роберто Мак" ООД. Осчетоводените приходи от преводачески услуги за последните 12 месеца преди предходния са в размер на 63 022,48 лева. Облагаемия оборот е формиран от услуги, за които са издадени 22 броя фактури. Заключението по ССчЕ потвърждава сумарната стойност на реализирания оборот, същото е кредитирано от съда, като компетентно, обективно и несъдържащо противоречия с останалите доказателства. За да определи дали преводаческите услуги са облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС първоинстанционният съд е изследвал нормите, регламентиращи мястото на изпълнение на доставките (чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС). Направил е извода, че преводаческите услуги не попадат в хипотезите на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "а" и "в" от ЗДДС. Посочените предпоставки за приложението на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС са в условията на кумулативност. Услугите по б."в" са изчерпателно изброени, а и с оглед на характерът им, те не могат да попаднат в обхвата на "други подобни услуги". За преводаческите услуги, като обект на авторското право е относима разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗДДС, но услугите следва да отговарят на изискванията на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права - извършване на преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби. Устният превод и този на документи не са обаче обект на авторско право. Поради това мястото на изпълнение е определено съгласно текста на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно, защото е постановено в нарушение на материалния закон, същото трябва да бъде отменено след което да се постанови друго решение, отменящо оспорения административен акт. В текста на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е дадена дефиниция на понятието за облагаема доставка, а именно: Всяка доставка на стоки или услуги по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от ДЗЛ по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от ДЗЛ, освен в случаите когато този закон предвижда друго. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект - мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия: т. 1. Получателят е лице, установено извън общността, или ДЗЛ, установено в държава - членка, различна от държавата, където е установен доставчикът; т. 2. Доставените услуги са такива по б."а" и б. "в" ( услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително по преработка на софтуер). Основният спорен въпрос по делото е дали процесните преводачески услуги, (които не са на фолклорни творби и произведения), представляват "други подобни услуги" по смисъла на чл. 21, ал. 3, т. 2, б."в" от ЗДДС. Настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че изброяването в цитираната разпоредба не е изчерпателно, съответно то не налага извод, че преводаческите услуги не попадат в обхвата на израза "други подобни услуги". Варненският административен съд се е позовал на чл. 46, ал. 1 от ЗНА, без да уточни чрез кой способ от тази норма е изтълкувал нормата на чл. 21, ал. 3, т. 2, б."в" от ЗДДС. В текста на чл. 46, ал. 1 от ЗНА (ДВ бр. 46/07 г.) е посочено, че разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най - много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. Настоящият състав на ВАС, I А отделение, използва методите на граматическото и логическото тълкуване, (при липсата на законови определения и на други разпоредби), за да тълкува смисъла, вложен в текста на чл. 21, ал. 3, т. 2, б."в" от ЗДДС. "Консултант" е лице, специалист в някоя област, който дава съвети или мнение като специалист; "Инженер" е лице с висше техническо образование, специалист в областта на строителството, конструиране и работа с машини, съоръжения, апарати и други; "Юрист" е специалистът по право, човек с юридическа подготовка и знания, правник; "Счетоводител" е лицето, което се занимава със счетоводство, сметководител; "Преводач" е лице, което превежда от един език на друг; "Подобен" е този, който прилича донякъде на нещо, сходен е с него; Тези характеристики мотивират извода, че изпълнителят на посочените услуги използва основно нематериален ресурс от лично натрупани знания и опит, предавайки резултат, който може и да не е овеществен. Общото между услугите от чл. 21, ал. 3, т. 2, б."в" ЗДДС е, че те предполагат притежаването на специални знания от изпълнителя, без които услугата практически не би могла да се осъществи. Резултатът от услугите, извършвани от консултант, инженер, юрист и счетоводител, може да е в устна или в писмена форми - например като доклад, становище, обяснение, експертиза. Преводът на чужд език също може да бъде в устен или в писмен вид. Освен това, видно е че законовото изискване за "подобност" не предпоставя пълната тъждественост относно характера на разглежданите услуги. При тяхното сравнение най - видимо е сходството между консултантските услуги и преводаческите. Поради това касационната инстанция счита, че процесните преводачески услуги попадат в обхвата на "други подобни услуги", регламентирани в чл. 21, ал. 3, т. 2, б."в" от ЗДДС. Не е спорно, че получателите на услугите са ДЗЛ, установени в държави - членки, различни от държавата, където е установено ДЗЗД "Павлова и Рачева Транслейшън", поради което в случая са налице кумулативно предвидените условия за определяне мястото на изпълнение според правилото на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС. Това означава, че процесните доставки са необлагаеми по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС и не могат да бъдат включени съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в облагаемия оборот. Актът за регистрация по ЗДДС е незаконосъобразен, и като такъв трябва да бъде отменен от касационната инстанция. Независимо от резултата по делото в полза на ДЗЗД не следва да се присъждат разноски, защото такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основания чл. 221, ал. 2, предложение второ, чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение