Решение № 102 от 2.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1937/2012 г.

Решение № 102 от 2.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1937/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби и допълнения към тях, от адвокат И. В. - защитник на подсъдимия С. Л. С. и от адвокат Р. Х. - повереник на частния обвинител и граждански ищец Е. Т. Г., срещу присъда от 12.07.2012 г. на Софийски апелативен съд, НК, първи състав, в. н. о. х. д. № 230/12 г. В касационната жалба и допълнението към нея на защитника на подсъдимия адв. И. В. се съдържат твърдения за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието - чл. 348, ал. 1, т. т. 1,2 и 3 НПК. Иска се оправдаване на подсъдимия или отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, или да се намалят размерите на наложеното наказание и на присъденото обезщетение. Твърди се, че подсъдимият не е имал умисъл да присвоява, а всъщност е положил личен труд и заедно с труда на наети от него работници е разчистил имота от амортизираните съоръжения. Направил е и сериозни разходи. Въззивният съд е нарушил правото на защита на подсъдимия, тъй като съдебното производство е проведено в негово отсъствие, а също и като е отказал да назначи експертиза за остойностяване труда на подсъдимия по почистване на имота. Мотивите са неясни и вътрешно противоречиви, доказателствените източници са тълкувани превратно. Не е вярно, че дейността в имота се извършвала без знанието и съгласието на собственичката на имота, респ. на нейния баща. Неправилно съдът определил и размера на уважения граждански иск, без да приспадне разходите по демонтиране, изнасяне и превозване на вещите. В касационната жалба и допълнението към нея, повереникът - адв. Р. Х. сочи и трите касационни основания като пороци на атакувания въззивен акт: нарушение на закона, съществени нарушения на процесуални правила и явна несправедливост на наказанието, по чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2,3 НПК. Иска се отмяна на присъдата, връщане на делото за ново разглеждане за налагане на по-тежко наказание. Претендира се уважаване на уважаване на гражданския иск в пълен размер от 71 200 лева. Твърди се, че неправилно въззивният съд е определил стойността и размера на обсебеното имущество, като е приел значително по-ниска стойност и по-малък обем. Доказателствата в тази насока са оценени неправилно. Погрешно съдът не е приел, че квалификацията на деянието следва да бъде по чл. 206, ал. 4 НК. Също така, не е отчетено, че деянието представлява опасен рецидив. Съдът не е отчел и значителния брой отегчаващи вината обстоятелства, поради което неправилно е определил твърде занижено наказание. Незаконосъобразно съдът не е наложил и наказание конфискация. Гражданският иск следвало да се уважи в пълен размер. В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим С. Л. С., нередовно призован, не се явява. Неговият защитник И. В. не се явява, редовно призован, без да посочи уважителна причини за неявяването си. Подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, на който е призоваван пред предходните инстанции и не е уведомил съда за промяна на адреса си в страната и чужбина. По делото не е депозирана молба за наличие на уважителни причини. ВКС прие, че неявяването на подсъдимия не е пречка за даване ход на делото, тъй като е налице основанието по чл. 353, ал. 3 НПК, уреждащо процесуалните предпоставки за разглеждане на делото в отсъствие на страната, която не е намерена на посочения от нея адрес. Гражданската ищца и частна обвинителка Е. Г., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред ВКС. За нея - повереникът й адвокат Р. Х. се явява в съдебно заседание и поддържа касационната жалба и допълнението към нея. Претендира, че квалификацията на деянието трябва да е по чл. 206, ал. 4 НК, а наложеното наказание несъразмерно занижено. Иска се уважаване на гражданския иск в пълен размер. Оспорва касационната жалба на подсъдимия като неоснователна с искане за оставянето й без уважение. Прокурорът от ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а жалбата на частната обвинителка за основателна относно явна несправедливост на наказанието, което е занижено. Счита за основателно искането за отмяна на въззивната присъда и връщане делото за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, ДОВОДИТЕ В ЖАЛБИТЕ И СТАНОВИЩАТА, ИЗЛОЖЕНИ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, И В РАМКИТЕ НА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА, ВОДЕН ОТ ПРАВОМОЩИЯТА СИ, ПРИЕ СЛЕДНОТО: С присъда № 26/30.01.2012 г., постановена по нохд № 2999/09 г. на Софийски градски съд, н. о., 22 състав, подсъдимият С. Л. С. е признат за невиновен в това, че през периода началото на месец май 2005 г. до края на месец септември 2005 г. в гр. Нови Искър, кв. Курило, от частен имот оранжерия- собственост на Е. Т. Г., при условията на продължавано престъпление противозаконно да е присвоил чужди движими вещи, които владеел и пазел, на обща стойност 71 200 лева, собственост на Е. Т. Г., като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 206, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. Изцяло е отхвърлен предявеният граждански иск от Е. Т. г. С нова въззивна присъда № 22/12.07.2012 г. по внохд № 230/12 г. на Софийския апелативен съд е отменена първоинстанционната присъда и вместо нея подсъдимият С. Л. С. е признат за виновен в това, че през периода от началото на месец май 2005 г. до края на месец септември 2005 г. в гр. Нови Искър, кв. Курило, при продължавано престъпление противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които владеел и пазел, собственост на Е. Т. Г., в размер на 13 758.90 лв. - големи размери, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание на основание чл. 61, т. 2 ЗИНЗС е постановено да изтърпи в затвор, при първоначален "строг" режим. Подсъдимият С. Л. С. е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност, както и да упражнява определена професия или дейност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество, за срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 304 НПК съдът е признал подсъдимия С. Л. С. за невиновен по първоначално предявеното му обвинение по чл. 206, ал. 4 НК. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Е. Т. Г. обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 13 758.90 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.09.2005 г. В останалата част, до първоначално предявения размер, искът е отхвърлен. По касационната жалба и допълнението към нея от защитата на подсъдимия: Не са допуснати твърдяните в жалбата съществени процесуални нарушения. Не е ограничено правото на защита на подсъдимия да участва лично в производството пред САС. От данните по делото е видно, че подсъдимият С. е призоваван за съдебните заседания пред САС от известния по делото адрес по местоживеене в с. Кондофрей, общ. Радомир, обл. Перник. На този адрес той е бил редовно призоваван и е участвал лично в производството в досъдебната фаза и пред първата инстанция. Във въззивната инстанция е установено, че подс. С. е напуснал адреса, на който е бил призоваван в предходната инстанция и не е посочил друг адрес за призоваване. Едновременно с този факт са налице данни, че договорният защитник на подсъдимия - адвокат И. В. се е явявал стриктно във всички съдебни заседания пред въззивната инстанция и е упражнявал в пълен обем защитата на своя доверител. Упълномощеният защитник на подсъдимия се е явявал във всичките съдебни заседания пред въззивната инстанция като е взимал становище за даване ход на делото, като е декларирал уведомяване на подсъдимия чрез него за съдебните заседания. При тези данни съдът правилно е приложил нормата на чл. 329, ал. 2 НПК, според която, неявяването във въззивното производство на другите страни без уважителни причини, освен на прокурора, не е пречка за разглеждане на делото. Ето защо, е неоснователно оплакването в жалбата, че съдът е бил длъжен да издири новото местоживеене - адреса на подсъдимия в Р. Германия, където е пребивавал по време на въззивното производство. Следователно процесуалното поведение на подсъдимия е обективирано в неупражняване правото на лично участие в производството пред по-горната инстанция, извършено по негов личен избор, а не поради пропуски в процесуалната дейност на САС. На са налице нарушения в дейността на съда по събиране, проверка, оценка и анализа на доказателствените източници. Съставът на САС е допуснал и назначил допълнителна съдебно-техническа експертиза за изясняване стойността на инкриминираните вещи с отчитане периода на амортизация, както и извършване на оценка на предаденото като скрап имущество, демонтирано и изнесено в резултат на деянието от оранжерията на пострадалата свид. г. В анализа на доказателствените източници са залегнали и оценката и анализа на заключенията на СТЕ, респ. на допълнителната СТЕ, в резултат на които съдът е изяснил обстоятелствата от предмета на доказване. Дадени са аргументирани отговори на доводите на защитата на подсъдимия във връзка с предмета на посегателство. Не са допуснати липса на мотиви, превратно тълкуване на доказателствените източници или непълна и невсестранна оценка на същите. Спазени са правилата по чл. 13, чл. 14, чл. 107 НПК. Доводите на защитата в жалбата, че липсва съставомерно поведение на подсъдимия под признаците на обсебване, тъй като между него и пострадалата са били развити отношения, наподобяващи граждански договор за възлагане извършването на някаква работа или на отношения на водене на чужда работа без пълномощие, са голословни и не почиват на доказателствените източници, въз основа на които са направени фактическите констатации по делото. Неправилно са интерпретирани от защитата фактическите данни от събраните по делото доказателства, че всъщност подсъдимият е извършил работа по почистване на имота, която му е била възложена с изричното или мълчаливо съгласие на собственика на имота. Според защитата, дори и да липсва съгласие от свидетелите Е. Г. и Т. Г. - баща на свид. Г., този факт не променя полезния за собственика ефект от дейността на подсъдимия С. по почистването на имота, състоящо се в демонтиране и разрязване на метални съоръжения и сгради в процесната оранжерия, товарене на камиони, извозване, предаването им в пункт за вторични суровини като скрап. Според защитата, трудът на подсъдимия е следвало да бъде остойностен и заплатен, респ. стойността му да бъде приспадната от размера на претендираните имуществени вреди по гражданския иск, предявен срещу подсъдимия. Съставът на ВКС не се съгласява с подобна оценка на приетите за установени от въззивната инстанция фактически обстоятелства. От фактическа страна е установено по делото, че при участие в явен търг през 2004 г. частният обвинител и граждански ищец Е. Т. Г. е закупила от общинска фирма "Софийски оранжерии" сгради и съоръжения, в гр. София, район "Нови Искър", съставляващ УПИ Ш, кв. 32 по плана на гр. София, местност "Курило", с площ 14 500 кв. м. След закупуване на имота свид. Г. e упълномощила баща си - свидетеля Т. Г. да управлява имота. В средата на месец април подсъдимият е помолил свид. Г. да живее в оранжерията, като в замяна щял да охранява и пази имуществото. В началото подсъдимият С. действително e започнал да разчиства бурените в оранжерията, заедно със зет си свид. В. С. и да обработват оранжерията, като земята била изорана и засадени различни зеленчуци. Установено е, че тези действия на подсъдимия не са били предмет на критика от страна на собственичката и на нейния баща - свидетелите Г., тъй като са били съответни на постигнатото съгласие с подсъдимия да пази и се грижи на имота, докато живее в него. От гласните доказателствени източници е установено безспорно, че свидетелите Г. не са имали нито изрична, нито мълчалива уговорка с подсъдимия за други негови действия в имота им, освен да живее и ползва земята в оранжерията. Прието е по делото, че след около месец свид. Г. е посетил имота и е констатирал, че в котелното помещение се изрязват тръби, разкрива се покрива на столовата, реже се метал и ламарина от останалите помещения и се изнасят от подсъдимия. Установено е по делото, че реакцията на свид. Г. е била за незабавното прекратяване на тези действия от подсъдимия. Безспорно е установено по делото, че подсъдимият е продължил да демонтира металните части от съоръженията на оранжерията и да ги изнася, с което е обективирал пълното противопоставяне на забраната за разпореждане на подсъдимия с вещи и части от вещи от чуждия имот. Поведението на подсъдимия седмица по-късно се състояло в нарязване на тръбите на цялата оранжерия, металните рамки, и изнасяне на два броя цистерни. Многобройни са гласните доказателствени средства, от които съдът е приел за установено несъгласието на свидетелите Г. с действията на подсъдимия. Свид. Б., който е разрязвал металните части на оранжерията по поръчка на подсъдимия е посочил, че не е бил в контакт със собственика на оранжерията, а е контактувал само с подс. С.. Същият е очевидец на поведението на свид. Г., който като видял, че металните ферми са били свалени от покрива на оранжерията, категорично се е противопоставил, като е казал на подсъдимия да възстанови покрива на съоръжението. От показанията на свид. Е. Г. е установено, че целта й да закупи имота е била същият да функционира по предназначението си, за което е бил изграден като оранжерия, където да отглежда цветя. Още при проведения търг тя е била уведомена, че почвата е замърсена и това е предпоставяло отглеждането предимно на цветя. Обстоятелството, че свид. Г. е направил консултация със специалист по отоплителни и котелни инсталации - свид. Г. относно годността на съществуващите инсталации, водят до безспорния извод, който се споделя от състава на ВКС, за действителните намерения на свидетелите Г. да използват и да запазят, а не да демонтират и изнесат от имота процесната оранжерия. От показанията на свид. Г. съдът е приел за установено, че железните части на оранжерията са били демонтирани и изнесени, и на практика тя е била унищожена. Направените изводи от въззивната инстанция, че няма абсолютно никакви доказателства да е имало негласна уговорка между свид. Г. и подсъдимия С. за нарязването на желязото и за предаването му на вторични суровини, както твърди защитата, са в съответствие с доказателствените източници. Не отговаря на установените обективни факти твърдението на защитата, че свид. Г., посещавайки оранжерията, е следял за действията по разграждането й и не се е противопоставял на изнасянето на съоръжението извън неговия имот. Ако това е било вярно, то свид. Г. е следвало да контролира предаването на металните отпадъци и получаването на сумите от подсъдимия С.. Няма абсолютно никакви доказателства в тази насока, нито такива, че е имало негласна уговорка между свид. Г. и подсъдимия С. за нарязване на желязото и предаването му на вторични суровини. Този довод на защитата е напълно голословен и не намира подкрепа в доказателствените източници. Изводите на САС, че действията на подсъдимия по разпореждане с чуждото имущество не са били по волята на пострадалата- собственик на същото, са подкрепени и от установените факти, че след изнасянето на процесното имущество от имота на пострадалата, подс. С. е напуснал безизвестно района на Нови Искър. Законът е приложен правилно. Деянието е съставомерно съгласно квалификацията по чл. 206, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК. От обективна и субективна страна са осъществени от подсъдимия признаците на обсебване с предмет на престъплението в "големи размери". Неоснователни са доводите на защитата и относно неясни критерии, според които съдът е уважил гражданската претенция. Изводите за основанието на гражданския иск почиват на доказаността на деянието, дееца и неговата виновност, обсъдени в наказателната част на присъдата. Относно размера на имуществените вреди, изводите на САС се основават на цялостната оценка на доказателствените източници относно обема и стойността на присвоените метални части от оранжерията, които е установено, че са демонтирани и продадени от подсъдимия за инкриминирания период. По жалбата от повереника на частната обвинителка и гражданска ищца: Не са допуснати посочените в жалбата отменителни касационни основания. Събраните по делото доказателства налагат единствено възможния извод, че е доказано деянието на подсъдимия, през периода от началото на месец май 2005 г., до края на месец септември 2005 г. Присвоените от него чужди вещи, които е владеел и пазел, собственост на Е. Т. Г., са обща стойност 13 758.90 лв. - големи размери, поради което неоснователно се иска деянието да бъде квалифицирано по чл. 206, ал. 4 НК. Съдът стриктно е спазил указанията на ОСНК на ВКС в ТР № 1/98 г. Правилно САС се е ограничил само до размера на категорично установеното по делото количество на предмета на престъплението и като е спазил правилото за най-благоприятното положение за подсъдимия, е оправдал дееца за претендираното в касационната жалба на частната обвинителка присвоено имущество през м. април 2005 г., тъй като за този период подсъдимият не е предаден на съд. Общото количество желязо е установено, че има тегло 88 423,00 кг., като прокуратурата е инкриминирала периода 1.05.2005 г. - 30.09.2005 г. Приложените по делото бележки от фирма "Ровотел" обаче касаят само периодите: 1.04.2005 г. - 31.05.2005 г., когато са предадени 18 423,5 кг. желязо на стойност 3 656.92 лв. /спр. л. 62 от досъд. произв./; 1.06.2005 г. - 30.06.2005 г. с предадени 63 170 кг. желязо на стойност 12 312.90 лв. /спр. л. 61 от досъд. произв.; 1.07.2005 г. - 31.07.2005 г. с предадени 6 100 кг. желязо на стойност 1 446 лв. /л. 60 от досъд. произв./. Наложеното наказание в размер на три години лишаване от свобода е в предела на специалния минимум на предвиденото за това престъпление наказание "лишаване от свобода". Правилно е определено при превес на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства. Съдът е изложил подробни съображения в тази насока, които следва да бъдат споделени. Аргументирано се е обосновал, че в конкретния случай, при конкретната личност, целите на наказанието могат да бъдат постигнати и при невисоко наказание. За съществено смекчаващо отговорността обстоятелство основателно е отчетен твърде отдалеченият период на постановяване на присъдата, респ. решението, от привличането на подсъдимия като обвиняем. Към това обстоятелство е наложително да се прибави и преклонната възраст на подсъдимия - близо на 70 години. Настоящият състав възприема правилността и на аргументите на САС за неприлагането на алтернативно предвиденото второ наказание - конфискация. Относно възражението за наличието на опасен рецидив. По делото липсва повдигнато и внесено срещу подсъдимия обвинение за престъпление, извършено във връзка с квалификацията на опасен рецидив. Съдът при тези данни не може за първи път да приложи по-тежката квалификация, нито да отмени присъдата и върне делото за прилагането й, тъй като не може да осъди подсъдимия по неповдигнато обвинение от прокурора. В противен случай, не само недопустимо би отежнил положението на подсъдимия, но и би иззел функции по обвинението, които са предоставени на друг процесуален субект. САС е посочил защо е приел за доказан размерът на обезвредата, който е равнозначен в наказателния процес на предмета на престъплението, очертан от обвинението и изведен от данните за паричната оценка на вредите. Претенцията за обезвреда е основателна единствено в рамките на категорично доказаният размер на настъпилите имуществени вреди за пострадалата, настъпили във времето на извършване на деянията на подсъдимия в усложненото продължавано престъпление. Правилен е правният извод, че на гражданската ищца са причинени установените по делото имуществени вреди в размер на 13 758.90 лв., на която сума има право ведно със законната лихва от 30.09.2005 г. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице посочените касационни основания в жалбите на подсъдимия и на частната обвинителка и гражданска ищца, поради което въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Въз основа на тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение