Решение № 11087 от 5.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Хубчева от град Смолян, подадена чрез процесуалния представител адв. Н. Киркова, срещу решение 72 от 23.03.2022 г., постановено по адм. дело 247/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, с което е отхвърлена жалбата срещу отказ на главния архитект на община Смолян за издаване на удостоверение за търпимост, обективиран в писмо изх. УТ001746/05.08.2021 г. и е осъдена да заплати направените в производството разноски. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което отказът да бъде отменен и преписката да бъде върната на главния архитект на община Смолян за ново произнасяне. Моли да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - главният архитект на община Смолян в писмен отговор на касационната жалба и в постъпили писмени бележки, подадени чрез пълномощника му юрк. З. Карамучев, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на С. Хубчева, М. Хубчев и Т. Хубчев срещу отказ на главния архитект на община Смолян да издаде удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор 57282.5.536.1 по кадастралната карта на [населено място], общ. Смолян, обективиран в писмо изх. УТ001746/05.08.2021 г. С определение 461 от 02.11.2021 г. постановено по делото, съдът е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата на М. Хубчев и Т. Хубчев, тъй като те не са заявители за издаване на удостоверението за търпимост, респективно постановеният отказ не засяга пряко техни законни права и интереси. По същество на спора по жалбата на С. Хубчева е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидените от закона съдържание и форма, съдържащи фактическите и правните основания за издаване на отказа, при липса на допуснати съществени нарушения на администраитвнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. Изложил е доводи за практическа липса на строеж, в какъвто смисъл са и съображенията на административния орган, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесната сграда, за която е подадено заявлението за издаване на удостоверението за търпимост, а именно селскостопанска сграда със застроена площ от 206,00 кв.м., представлявала Картофохранилище с навес , находяща се в Стопанския двор на [населено място], изградена през 1965 г., към настоящия момент е полуразрушена с паднал покрив на около 80 %, счупени дървени части на покрива и съборени керемиди, паднали във вътрешната част на постройката. Дървеният навес също не е в добро състояние, като покривът му също е пропаднал частично и има разковани дъски от стените. Видно от заключението на вещото лице височината на билото на покрива не е могла да бъде измерена при изпълнение на задачите, поставени в първата назначена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, тъй като покрив реално липсва, а влизането в сградата е било опасно, за да се извърши по-конкретно измерване. Установено е и е видно от приложения с административната преписка снимков материал, че сградите не се стопанисват, оставени са на атмосферните условия и се рушат. В този им вид са негодни за обитаване. При така установените безспорни факти съдът правилно е приложил материалния закон. За да е налице възможност за изследване на предпоставките за издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ), приложим в настоящия случай спрямо годината на изграждане на настоящия обект, следва на първо място да е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. В настоящия случая от данните по делото се установява, че не само не е налице строеж, но не е налице дори груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, поради липсата на покрив на обекта. По тази причина издаването на удостоверение за търпимост е невъзможно. В този аспект настоящата инстанция намира твърденията в касационната жалба за неоснователни. Степента на разрушаване е актуална и безспорно установена от заключението на вещото лице. По принцип липсата на голяма част от покривната конструкция, както и разрушаването на част от външните стени е пречка постройките да се квалифицират като груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ. Поради това сградата не може да бъде предмет нито на гражданския оборот, нито на удостоверение за търпимост. Смисълът на издаването му е да се постигне забрана за премахване на строежа, а в случая последицата премахване в хипотезата на разрушаване е настъпила обективно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба относно липсата на мотиви спрямо административния акт. В административната преписка, по издаване на оспорения отказ са налице достатъчно фактически констатации относно състоянието на обекта, които следва да се приемат като част от мотивите на административния акт, съгласно тълкувателно решение 16 от 31 март 1975 г., постановено от ОСГК на ВС, като освен това в отказа на главния архитект на община Смолян изрично е посочено, че не са налице необходимите предпоставки, касаещи режима на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР ЗУТ. Предвид изложеното, като е приел оспорения отказ за законосъобразен, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, С. Хубчева ще следва да бъде осъдена да заплати на община Смолян сума в размер на 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,