Решение № 4870 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2017 г.

ВАСVI отделение17.04.2018 г.докладчик Любомир Гайдов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2505/12.12.2016 г. по адм. д. № 2984/2016 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА РЗОК Варна да заплати на МБАЛ [фирма] сумата от 330 (триста и тридесет) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4870 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2687/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса гр. Варна /РЗОК Варна/ срещу решение № 2505/12.12.2016 г. по адм. д. № 2984/2016 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена по жалба на МБАЛ [фирма], Писмена покана по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ с изх. № 29-02-1300/24.10.2016 г. на директора на РЗОК Варна, за възстановяване на сумата от 1465 лв. представляваща неоснователно изплатена сума по клинични пътеки № 48 с ИЗ 12608/07/2016 г. – 545 лв. и КП № 74 за ИЗ № 13034/07/2016 г. – 920 лв. Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се срещу това, че първоинстанционният съд е отменил писмената покана за възстановяване на сумите, защото е приел за неправилно твърдението на РЗОК, че заплащането следва да се определя според поредността на хоспитализацията. Това тълкуване е формалистично, ограничава правото на достъп до здравеопазване и е в противоречие с разпоредбите за заплащане на болничната помощ и възстановяване на получените суми. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – [фирма], редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът правилно е приел поканата за незаконосъобразна, тъй като е постановена в нарушение на материалния закон – чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО сочещи, че се възстановяват суми получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание. И на двамата пациенти по фактурата е извършена медицинска услуга, за която не са установени нарушения в медицинските стандарти. Механично да се приема без аргументи, че първата хоспитализация е без основание, а втората е с основание на практика е само твърдение неподкрепено със съответните доказателства от административния орган, което е нарушение по чл. 35 от АПК. При разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, липсват основания за отмяната на решението по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. При извършена проверка на лечебното заведение е установено, че: 1 по КП № 48 "Диагностика и лечение на бронхопневмония в детска възраст" от Приложение № 11 към Решение №РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. за ИЗ № 12608 не е спазен минимален болничен престой 5 дни поради напускане на пациента Д. А. по настояване на майката. Според Направление за хоспитализация от 25.07.2016 г. /л. 37 по адм. д. № 2984/2016 г./ лицето е хоспитализирано за втори път в МБАЛ [фирма] по същата КП № 48, с диагноза – остър бронхиолит, неуточнен. 2 По КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума", МБАЛ [фирма] е отчел Направление за хоспитализация към ИЗ № 13034/07/2016 за Т. П., приета на 22.07.2016 г. и изписана на 28.07.2016 г. Пациентката е дехоспитализирана без промяна на клиничното състояние /персистиращ иктер – пожълтяване/ без корекция на патологично променените стойности на кръвните параметри /тенденция за повишаване на билирубина/. Според Направление за хоспитализация от 28.07.2016 г. /л. 48/, пациентката е хоспитализирана повторно в МБАЛ [фирма] по същата КП – 74, с приемна диагноза – камъни в жлъчните пътища. При проверката е установено, че НЗОК е заплатила отчетната стойност с направления за хоспитализация към посочените ИЗ по съответните клинични пътеки с фактура № 1256/08.08.2016 г. Предвид наложилата се повторна хоспитализация в друго лечебно заведение, на основание чл. 259, ал. 1, ал. 5 от решение № РД-НС-04-241/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК /заместващ НРД за 2016 г. /, директорът на РЗОК Варна е приел, че МБАЛ е получил неоснователно суми за тези КП и дължи връщането им. Позовал се е на чл. 215, ал. 1 от решение №РД-НС-04-241/29.03.2016 г., според който, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата клинична пътека в същото или друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по клиничната пътека. Неоснователни са наведените в жалбата доводи за неправилност на решението. Съдът е приел, че заплащането само на едно от проведените лечения по една и съща КП не е предоставено на самостоятелния избор на административния орган. РЗОК не е оперативно самостоятелен да въвежда еднолично критерии, както в случая, въвеждайки критерия поредност на хоспитализацията, а следва да установи съществуването на фактическите основания изискуеми от законодателя като законови изисквания за извършване на медицинската дейност, преди да достигне до извод, че се касае за недължимо платено.

Цитирани разпоредби

1