Решение № 9153 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2012 г.

Решение № 9153 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9388/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова "Дивес плюс" ООД със седалище и адрес на управление Варна е подало касационна жалба срещу решението от 6.06.2012 г. по адм. дело № 1160/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е бил отхвърлен предявения от дружеството срещу Държавен фонд "Земеделие" иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 34 591, 79 лв. в резултат на отмяната на заповед № 01-РД/2596 от 17.08.10 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Държавен фонд "Земеделие" е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заявление за подпомагане с идентификационен номер 03/121/03530 от 12.10.2009 г., подадено до Държавен фонд "Земеделие", "Дивес плюс" ООД със седалище и адрес на управление Варна поискало подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" по Програма за развитие на селските райони 2007 г. - 2013 г. за закупуване на селскостопанска техника. Проектът бил на стойност 92487, 92 лева, а размерът на субсидията - 46 243, 96 лева. Съгласно приложения към заявлението бизнес - план дружеството щяло да закупи трактор Landini REX 90 F на стойност 69 183,57 лева и ремарке Gumbre ME 30 на стойност 21 504.35 лева. С фактура от 21.07.2010 г. "Дивес плюс" закупило трактор Landini REX 90 F, на стойност 83020, 28 лева. Тракторът бил заведен в счетоводството на дружеството като дълготраен материален актив. Със заповед № 01- РД/2596 от 17.08.2010 г. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" отказал да отпусне субсидия за закупената техника. С решение от 18.07.2011 г. по адм. д. № 1033/2011 г. по описа на Административния съд - София град, влязло в сила на 12.03.2012 г., заповедта била отменена и преписката била изпратена на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново разглеждане. От правна страна съдът приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът не е претърпял имуществена вреда след като срещу направения разход придобил материален актив. Ищецът закупил техниката след заявлението за кандидатстване, но преди издаване на акт за одобрението на проекта, поради което покупката била за негова сметка и в негов риск. Не би могло да се говори и за пропусната полза в размер на половината от заплатената цена, тъй като разходът не подлежал на възстановяване само поради това, че е направен. Нормативната уредба допускала възможности за отказ на подадените заявления за субсидия. Отмяната на отказа на административния орган не създавала предпоставки за ангажиране на отговорността на юридическото лице при положение, че производството не е завършило с влязъл в сила административен акт. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не е било допуснато противоречие с материалния закон. Съдът е направил правилна преценка, че фактите по делото не покриват нормативния състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Въз основа на установените обстоятелства следва да се сподели направения в решението извод, че за ищеца не е настъпила имуществена вреда в причинна връзка с издадения административен акт, а е била пропусната полза в размер на половината от стойността на закупената селскостопанска техника. В тази връзка следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда обезщетение за вреди, което включва само претърпяната загуба, а не и пропуснатата полза. Тъй като се прилагат норми на специален закон, които дават уредба на особен вид имуществена отговорност, те не могат да се тълкуват разширително по начин, че действието им да се пренася върху случаи, които не са изрично обхванати. Дори да се застъпи обратното разбиране, искът пак би следвало да се отхвърли като неоснователен, тъй като административното производство, в рамките на което е било поискано отпускането на субсидия не е завършило, така че към настоящия момент ползата за ищеца не може да се счита пропусната. При отсъствието на поддържаното касационно основание за отмяна решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, разноските на жалбоподателя следва да останат в негова тежест. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд