Решение № 8488 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2009 г.

Решение № 8488 от 25.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2547/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Милчо Иванов Ковачев от гр. Радомир против решение № 7 от 27.01.2009 г. по адм. дело № 541 по описа за 2008 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлена жалбата му против решение № ТЗ-4/29.08.2008 г. на ръководителя на ТП на НОИ, гр. Перник. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Перник, е оспорил касационната жалба. Заинтересованата страна "Въгледобив Бобов Дол" ЕООД, гр. Перник, не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решение № ТЗ-4 от 29.08.2008 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 118 от 08.07.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което станалата на 26.12.2007 г. злополука с осигуреното лице Милчо Иванов Ковачев - охранител във "Въгледобив Бобов Дол" ЕООД - по пътя до дома му 20 минути след приключване на работното време не е призната за трудова с мотиви за ненастъпила временна неработоспособност. Решението на Административен съд - Перник, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено в нарушение на материалноправната норма на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО, на съдо- производственото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК и е необосновано. На първо място, първоинстанционният административен съд не е разграничил спорните и безспорните факти по делото. В мотивите на оспорените административни актове е прието, че осигуреното лице е претърпяло пътно-транспортно произшествие по време на обичайния път от работното място до мястото на живеене, но не е констатирано внезапно увреждане на здравето, довело до временна неработо- способност. При така изложените от административния орган мотиви съдът по неясни съображения е приел, че страните не спорят относно настъпилото "внезапно увреждане на здравето, което от своя страна е причинило неработоспособността на пострадалия". След като е изложил теоретични съждения по разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО, съдът е стигнал до неправилния окончателен извод за законосъобразност на оспорените административни актове предвид безспорното обстоятелство, че злополуката не е станала по време и по повод на извършваната работа. Всъщност спорът между страните е относно наличието на причинна връзка между претърпяната автомобилна злополука в 20.20 ч. на 26.12.2007 г. и увреждането на лицето с диагноза "фрактура на V ребро вляво по предна аксиларна линия" съгласно болничен лист от 03.01.2008 г. На второ място, първоинстанционният административен съд не е подложил на преценка представените по делото доказателства за установяване на спорните по делото факти и не е приложил относимата към спора материалноправна норма на чл. 55, ал. 2, т. 1 във вр. ал. 1 от КСО. Разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 1 от КСО приравнява на трудова злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и 2 по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. По смисъла на ал. 1 на чл. 55 за злополука се счита всяко внезапно увреждане на здравето, което е причинило временна неработо- способност, трайно намалена работоспособност или смърт. От фактическа страна по делото е установено, че на 26.12.2007 г. Милчо Иванов Ковачев от гр. Радомир е работил по трудов договор като охранител във "Въгледобив Бобов Дол" ЕООД. Около 10 минути след приключване на работната смяна в 20.00 ч. той е потеглил от Бобов дол към дома си със служебен автомобил "Нива", управляван от Ивайло Данчев. Около 20.20 ч. на завой по пътя Бобов дол - Радомир авто- мобилът е паднал в дере на 12-15 м дълбочина (данни от декларацията за трудова злополука вх. № 2277 от 19.05.2008 г. на ТП на НОИ). На мястото на катастрофата е пристигнала кола на КАТ и е била извикана линейка, за да закара пострадалите в болница. На името на Милчо Иванов Ковачев е издаден "фиш за медицинско обслужване на пациент от спешен екип" с отразено контузване на гръдния кош (л. 10). На следващия ден Милчо Ковачев е бил на работа и според докладната от 06.06.2008 г. на Любчо Янев - охранител - е казал, че има натъртвания по тялото. Според докладната от 03.06.2008 г. на Бойчо Василиев - отговорник на смяната - на 27.12.2007 г. жалбоподателят не се е оплакал от сериозни травми, през следващите два дни е почивал и на 30.12.2007 г. е заявил, че има счупено ребро. Видно от представеното искане за рентгенологично изследване на МБАЛ "Р. Ангелова" АД (л. 11), на 29.12.2007 г. е била направена снимка на гръдния кош на лицето с резултат "фрактура на V-то ребро в ляво по предна аксиларна линия". След приключване на новогодишните празници осигуреното лице е излязло в отпуск поради временна неработоспособност поради счупване на реброто, констатирана с № 3852638 от 03.01.2008 г. В болничния лист не са отразени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, с оглед на което документът няма доказателствена стойност за посочената в него причина за неработоспособността "злополука - не трудова". Представените писмени доказателства установяват претърпяно от осигуреното лице пътно-транспортно произшествие по време на обичайния път при връщане от работното място, което е причинило травматично увреждане на здравето и временна неработоспособност. Доказателствената тежест за установяване на евентуална друга причина за настъпване на увреждането пада върху страната, която твърди това обстоятелство. По делото не са представени доказателства и няма данни, че на 27 и 28 декември 2007 г. лицето е претърпяло и друга злополука, който би могла да причини същото увреждане. Установени са всички елементи от фактическия състав на чл. 55, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от КСО, поради което внезапното увреждане на здравето на осигуреното лице, причинило временна неработоспособност и станало по време на обичайния път при връщане от работното място, следва да бъде квалифицирано като трудова злополука. С оглед на изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Вместо него следва да бъде постановено друго решение по същество, с което оспорените актове бъдат отменени и преписката бъде изпратена на компетентния административен орган по чл. 60, ал. 1 от КСО за издаване на разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение. От страна на касатора не са претендирани разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,