Решение № 6126 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2011 г.
ВАСI отделение02.05.2012 г.докладчик Милена Златкова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1403/10.06.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 948/2011 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 11-1414/17.02.2011 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна. ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП - Варна да заплати на "Джуниър 4" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Капитан Райчо" бл. 7, ет. 2, АПК. 4 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Любен Каравелов" № 25/ представлявано от управителя Цветозар Панков Рачев, разноски за касационното производство в размер на 513.93 лв. /петстотин и тринадесет лева и деветдесет и три стотинки/. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6126 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9652/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Джуниър 4" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Капитан Райчо" бл. 7, ет. 2, АПК. 4 /съдебен адрес: гр. София, ул. "Любен Каравелов" № 25/ подадена чрез управителя и представляващ дружеството Цветозар Панков Рачев, срещу решение № 1403/10.06.2011 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. дело № 948/2011 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 11-1414/17.02.2011 г. за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/, издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че е неправилен изводът на съда за наличие на мотиви в заповедта по отношение продължителността на срока - 15 дни. Не се доказва извършване на нарушение по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.06 г., посочено като правно основание на акта, което прави същия незаконосъобразен. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени заповед № 11-1414/17.02.2011 г. за налагане на ПАМ и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - зам. директора на ТД на НАП - Варна - не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е била заповед № 11-1414/17.02.2011 г., издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която е наложена на "Джуниър 4" ЕООД ПАМ запечатване на обект снек бар "Ред рок", находящ се в гр. Варна, Аспарухов плаж и забрана на достъпа до него за срок от 15 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, поради констатирано нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.06 г. на МФ и чл. 118 от ЗДДС. Според изложената в акта фактическа обстановка, на 23.12.2010 г. е извършена проверка от ТД на НАП - Варна на контролната лента, иззета с протокол № 0031557/15.12.2010 г. Установено е, че е издаден фискален бон № 4878 от дата 09.12.2010 г. на стойност 56.60 лв., който не съдържа наименование и количество на продадените стоки. За да отхвърли жалбата на дружеството, АС-Варна е приел следното в мотивите на своето решение: По делото е установено издаването на фискален бон, който не съдържа задължителни реквизити по чл. 26, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а именно - наименование и количество на закупените стоки. Неизпълнение на нормативно установените изисквания относно съдържанието на фискалния бон попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и ангажира административния орган в условията на обвързана компетентност да приложи предвидената в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС ПАМ. Оспореният административен акт е издаден при правилно приложение на материалния закон и точно квалифициране действията на дружеството. Преценката относно срока също е предоставена на административния орган. Същата е мотивирана и съобразена с това, че нарушението е първо и че срокът е достатъчен за постигане целта на закона - защита на обществените интереси и превъзпитание на нарушителя. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че установените от органа, издал обжалвания акт, факти, така както са описани в неговите мотиви, не съставляват нарушение по чл. 25, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка за конкретна продажба, каквато правна квалификация е посочена в заповедта, а нарушението е с правно основание чл. 26, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Посоченият текст от наредбата изисква фискалната касова бележка да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължително следните реквизити: 7: наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. Фискалният касов бон от контролната лена № 4878 от дата 09.12.2010 г. на стойност 56.60 лв. е приложен като доказателство. От същия се установява, че количеството артикули са посочени, но не е посочен вида на закупената стока. Това е валидно и за останалите фискални бонове от лентата, които не са коментирани в акта. Приложение № 1 е към чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 1 от Наредбата и съдържа функционалните изисквания към фискалните устройства. Според т. 8, фискалното устройство трябва да има възможност за автоматично отпечатване на наименованието, цената и буквата на съответната данъчна група за минимум 100 вида артикули (стоки и услуги), предварително въведени в оперативната памет. При продажба на стоки и услуги със свободно въвеждане на цени (непрограмирани) продажбата се причислява автоматично към данъчна група. Според чл. 8.
Фискалните устройства трябва да отговарят на: 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1. 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2.
Фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9. Не е констатирано нарушение на реда за регистрация и въвеждане в експлоатация на фискалното устройство в случая. Още повече, че ПАМ не е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистрация и въвеждане в експлоатация на фискални устройства, а на основание б. "а" - неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. Съответен документ за конкретната продажба /фискален бон/ е издаден и доколкото не се твърди да е констатирано противното - от надлежно регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Поради това, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение не споделя извода на административния съд, че издаването на фискален бон, който не съдържа вида на стоката, предвиден като задължителен реквизит по чл. 26, т. 7 от Наредба Н-18/06 г., е равнозначно на неиздаване на фискален бон по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение като постановено при неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед № 11-1414/17.02.2011 г. за налагане на принудителна административна мярка, издадена от зам. директора на ТД на НАП - гр. Варна. При този изход на делото основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната производство.