Решение № 3638 от 26.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6041/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Юсеин от гр. Хасково, представлявана от адв. С. Мехмед срещу Решение 273 от 13.04.2023 г., постановено по адм. дело 159/2023 г. по описа на Административен съд Хасково. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата. Претендира разноски. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Хасково не представя отговор на касационната жалба и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на А. Юсеин срещу Решение 1012-26-22-1/02.02.2023 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Хасково, потвърждаващо разпореждане [номер]/2140-26-5/04.01.2023 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Хасково, с което на лицето на основание чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, първоинстанционният съд е приел липса на изпълнение на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката. Прието е, че Юсеин има навършена възраст, но няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. Съдът приел за установени фактите по делото, такива каквито пенсионния орган е констатирал, че лицето има осигурителен стаж от 15 г., 05 м. и 07 дни, от които действителен от 12 г., 04 м. и 07 дни. В мотивите на съдебното решение съдът изложил правни изводи, с които не споделя аргументите на административния орган относно тълкуването на осигурителния стаж, придобит от лицето в периода на майчинство, при отглеждане на дете. За да обоснове този правен извод и приеме за действителен осигурителен стаж периодите от 13.09.1977 г. до 13.09.1978 и от 08.05.1979 г. до 08.07.1980 г., през които лицето е било в майчинство, съдът приел, че на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО преценката следва да се извърши на база действащите разпоредби до 31.12.1999 г. , а именно съгласно нормата на чл. 80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) Съгласно този законов текст за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Съдът се е позовал и на Инструкция 2492 от 29.12.1967 г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), както и на Постановление на Министерския съвет 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, според които времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). Съдът се е позовал и на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, в който регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съдът е направил съпоставка с действащата разпоредба на чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж с действащите към момента на придобиване на правото норми и приел, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране. В тази връзка, съдът не се е съгласил с позоваването на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, в оспорения пред него административен акт. Видно от събраните пред първоинстанционния съд доказателства, административният орган е зачел за действителен стаж такъв от 15 г., 02 м. и 23 дни, като не е взет предвид периода от 02 г. и 02 месеца, през който Юсеин е била като неработеща майка., не е взел и периодите, през които тя е получавала обезщетение по чл. 222 от КТ (01.03.1993 г. 01.04.1993 г.) и за безработица (01.04.1993 г. 01.10.1993 г. и 24.04.2018 г. 23.08.2018 г.). По отношение не зачитане стажа за времето на изплащане на обезщетение за безработица, както и за времето, през което Юсеин е получавала обезщетение по чл. 222 от КТ , съдът се е съгласил с правния извод на административния орган, като е изложил аргумент произтичащ от разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО, съгласно която времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица се приема за осигурителен стаж, единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". Анализирайки представените по делото доказателства, съдът стига до краен правен извод за недостатъчен осигурителен стаж на лицето, за да придобие право на пенсия по реда на чл. 68, ал.3 от КСО, въпреки изложените аргументи за приравняване стажът по време на майчинство на действителен осигурителен стаж. В хода на производството по делото е констатирано, че действителен осигурителен стаж на времето на майчинство за периодите от 13.09.1977 г. до 13.09.1978 и от 08.05.1979 г. до 08.07.1980 г. с продължителност от общо 02 г. и 02 месеца, добавен към признатия от пенсионния орган действителен осигурителен стаж на лицето от 12 г., 04 м. и 07 дни, прави действителен стаж от 14 г., 06 м. и 07 дни, а не 15г., каквото е изискването на разпоредбата. Настоящият касационен състав намира този извод за законосъобразен. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Спорът относно времето, през което Юсеин е била в майчинство за периодите от 13.09.1977 г. до 13.09.1978 и от 08.05.1979 г. до 08.07.1980 г. с продължителност от общо 02 г. и 02 месеца , правилно и законосъобразно е преценен от първоинстанционния съд за действителен осигурителен стаж. В този смисъл административният орган е направил незаконосъобразни правни изводи. Тези изводи обаче не променят като краен извод липсата на предпоставки А. Юсеин да придобие право на пенсия при условията на чл.68, ал.3 от КСО. Дори и с приетия за действителен осигурителен стаж от 2 години и 2 месеца , при прибавянето към действителния осигурителен стаж, приет от административния орган от 12 г., 04 м. и 07 дни, се получава действителен стаж от 14 г., 06 м. и 07 дни, което дава основание да се приеме, че стажът на касаторката не достига изискуемия законов минимум от 15 години действителен осигурителен стаж и правото на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО същата не може да придобие. Изложеното и прието от първоинстанционния съд, в оспореното решение, че придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл. 80 от ППЗП (отм.) е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието, се подкрепя и от касационната инстанция. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е изяснил правния спор, като приел за законосъобразен крайният извод на административния орган, поради изложените по-горе съображения. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,