Решение № 11379 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8127/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Р. Арман, чрез адв. И. Табаков, в качеството му на особен представител, против решение 4964 от 21.07.2023г. постановено по адм. дело 10757/2017 г. на Административен съд София-град. С доводи за неправилност по смисъла на чл.209, т.3 АПК на съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата му, моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуален представител юриск. Георгиева оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Оспорва претендираните разноски на основание чл.92 от ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Р. Арман, гражданин на Афганистан, против решение 10994/31.05.2017 г., на Председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Въз основа документите, част от административната преписка, първата инстанция на първо място изрично е отбелязал, че съдебното производство е проведено без изпълнение на изискванията на чл. 25 от ЗУБ и чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, предвид обстоятелството, че през 2019 г. чуждия гражданин е в неизвестност и към датата на провеждане на съдебно заседание същия е навършил пълнолетие. Административния съд след извършен анализ на относимите факти, правилно е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, тъй като по отношение на лицето не са установени причини да не се завърне в Афганистан, от кръга на посочените в нормативния текст, а заявените от молителя съображения са хипотетични и не са отнасят до него, а до по големият му брат. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, при което е констатирано, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. В действителност, отчетена е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но за цивилните се създава чувство на безопасност и нормален живот, а сочените причини за напускането на Афганистан са основани на изключваща предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на ЗУБ. Така, при липсата на отменителни основания по смисъла на чл. 146 АПК съдът отхвърлил жалбата на чуждия гражданин. Решението е правилно. Обосновано административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Р. Арман факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход или в тази по последно пребиваване. Сред изложените в интервюто от чужденеца причини да не се завърне в Афганистан не се обективират твърдения за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия на преследване насочени лично срещу него. Въз основа на това обоснован се явява извода на административния съд, че не са налице основания за предоставяне на касационния жалбоподател на статут на бежанец съгласно разпоредбата на чл. 8 от ЗУБ. На следващо място за признаване на хуманитарен статут следва чужденецът да е бил принуден да напусне страната си, поради заплаха за живота, сигурността и свободата на основата на излагане на реална опасност от тежки посегателства с оглед на чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. Съдът правилно е приел също, че по отношение на чужденеца не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като липсват доказателства същият да е бил изложен в държавата си по произход на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, каквито са изискванията на чл.9, ал.1 от Закона за убежището и бежанците. Неоснователно е твърдението за неправилност на изводите на административния съд, че в страната на произход са налице условия за безопасен и нормален начин на живот. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална справка за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е значително подобрена. Ето защо, следва да се приеме, че не е налице безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност за цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. По тези съображения настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, намира, че решението на Административен съд София-град е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,