Решение № 7541 от 1.8.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против решение 993 от 15.07.2021 г. постановено по адм. д. 1273/2020 г. по описа на Административен съд Варна. Касационната жалба от Община Варна, чрез гл. юрк. Славова е в частта, с която общината е осъдена да заплати на И. Иванова сумата в размер на 9 352 /девет хиляди триста петдесет и два/ лв., представляваща обезщетение за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. за претърпените от ищцата имуществени вреди пропуснати ползи, причинени с прогласеното за нищожно разрешение за строеж 133/ГИ/04.10.2005 г. на главния архитект на Община Варна. Сочи се, че вредите не са пряка и непосредствена последица от нищожния акт. Развиват се съображения, че ищцата не е доказала за процесния период наличието на реална възможност за реализиране на приходи, която да е била възпрепятствана от нищожния акт, както липсват и доказателства, че е съществувало намерение за отдаването на имота. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част. В съдебно заседание пред настоящата инстанция Община Варна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Касационната жалба на И. Иванова е срещу частта на решението, с която е отхвърлен искът ѝ за горницата от присъдената сума до претендирания размер от 37 056 лв. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил обезщетение само за 188 кв.м. върху които е изградено съоръжението. Търпените вреди са за целия имот, а не само за част от него, защото се препятства ползването на имота. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за частичната основателност на иска и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. В съдебно заседание пред настоящата инстанция И. Иванова, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт, в обжалваните му части, е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата на Община Варна е основателна, а жалбата на Иванова е неоснователна. Производството по адм. дело 1273/2020 г. по описа на Административен съд Варна е било по реда на чл. 226 от АПК, по исковата молба на И. Иванова, с която срещу Община Варна е предявен иск за сумата 37 056 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода 1.10.2010 г. 31.12.2015 г. за имот 979 по кадастралната карта на СО "Свети Никола", причинени от незаконосъобразен административен акт - прогласеното за нищожно разрешение за строеж 133/ГИ от 04.10.2005 г. на главния архитект на Община Варна за шахта 2, попадаща изцяло в имота на ищцата. Твърденията на Иванова са били относно ползването от Община Варна на собствения ѝ имот без правно основание, тъй като в него била изградена шахта съгласно цитираното разрешение за строеж, обявено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Поради извършеното строителство предвижданията на подробния устройствен план за имота не можели да бъдат осъществени. Въпреки отправените от ищцата многократни искания и покани да бъдат предприети действия от страна на общинската администрация за служебно допускане и изработване на изменение на действащия подробен устройствен план план за регулация и застрояване, за да бъде проведено отчуждително производство за имота на ищцата, такива не били предприети. Съдът от фактическа страна е приел, че И. Иванова е собственик на поземлен имот 1594а в квартал 36 по плана на местността Свети Никола, град Варна, с площ 700 кв.м. съгласно нотариален акт 31, том ІV, рег. 9395, дело 500/2006 г., нотариален акт 134, том VІ, рег. 6255, дело 1171/1935 г. и удостоверение за наследници. Приел е, че съгласно ПУП план за застрояване и регулация на квартал Свети Никола Варна, одобрен с решение 2405-10 по протокол 23/24 от 24.06.2010 г. на Общинския съвет Варна, имотът на ищцата представлява урегулиран поземлен имот УПИ ХVІІІ-979 в кв. 43 по плана на Варна, с идентификатор по кадастралната карта на града 10135.2526.979, с площ от 590 кв.м. С разрешение за строеж 133/ГИ/4.10.2005 г. на главния архитект на Община Варна е разрешено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, като възложител и на Община Варна, като собственик да извършат строеж Укрепване на свлачище в местността Свети Никола, като се изградят: пилотна конструкция 1 и 2; шахта 1, 2, 3 и 4; хоризонтални сондажни дренажи към шахтите и зауствания на изтичалата на шахтите; технологични пътища; контролно-измервателна система и рехабилитация на главна водопроводна мрежа "Варна Златни пясъци". В изпълнение на така издаденото разрешение за строеж, в притежаваният от Иванова ПИ 979 е изпълнена вертикална дренажна шахта 2 с дълбочина от 14 м., която представлява част от система от отводнителни и укрепителни съоръжения и мероприятия за укрепване на свлачище Свети Никола - от дъното на шахтата е изпълнена система от девет хоризонтални дренажни сондажа и изтичало. За строежа по така издаденото разрешение е издадено от зам. началника на ДНСК разрешение за ползване CT-12-1353/22.I2.2008 г. С решение от 30.06.2010 г. на Общински съвет имотът на Иванова е урегулиран като УПИ XVІІI-979 в кв. 43, за който не е издавана заповед по чл.16, ал.6 от ЗУТ, но същият е нанесен в одобрената със заповед РД-18-92/14.10.2008 г. КККР на гр. Варна. С влязло в сила решение 296 от 14.02.2014 г. по адм. дело 3560/2013 г. по описа на Административния съд Варна, по подадена от И. Иванова жалба, разрешение за строеж 133/ГИ/4.10.2005 г. на главния архитект на Община Варна е обявено за нищожно. Съдът изложил съображения, че няма данни държавата или Община Варна да са собственици на имота, а И. Иванова не е учредявала право на строеж на посочените в разрешението за строеж субекти. При новото разглеждане на делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, според която свободната от шахта 2 площ от имота на Иванова, който е с обща площ 590 кв.м., е възможно да образува урегулиран поземлен имот в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗУТ, а за заетата част с площ от 188 кв.м., е възможно образуването на самостоятелен УПИ с отреждане за техническа инфраструктура. Назначена е също така съдебно-оценителна експертиза, според заключението на която, съобразно влиянието на района като свлачищен възможната наемна цена, която Иванова би могла да получи за 188 кв. м. от своя имот е в размер на 9 352 лв. за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2015 г. и в размер на 2786 лв. за периода от 14.02.2014 г. до 31.12.2015 г. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд направил извод, че по причина на издаденото нищожно разрешение за строеж, на основание на което в имот на ищцата е било изградено геозащитно съоръжение, тя не е могла да ползва имота си по предназначение да го застрои, да го продаде или да го отдаде под наем, да учреди върху него вещни права в рамките на исковия период. Приел е, че само за размера на заетата от отводнителното съоръжение неизползваема площ, която според заключението на съдебно-техническата експертиза е 188 кв.м., са налице пропуснати ползи, за които собственикът на строежа - Община Варна дължи обезщетение на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За размера на дължимото обезщетение, съдът се е позовал на заключението на съдебно-оценителната експертиза, според което евентуалната наемна цена за 188 кв.м., която ищцата би могла да получи за периода от 1.01.2010 г. до 31.12.2015 г., е в размер на 9352 лв. Съдът е приел искът за основателен за цитираната сума, а за разликата до претендираната в размер на 37 056 лв., отхвърлил претенцията като неоснователна. Решението е частично неправилно. Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, съгласно чл. 4 от същия закон. Доказателствената тежест лежи върху ищеца, който с допустими доказателствени средства, следва да установи наличието на: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или негови длъжностни лица; 2. постановени при и по повод административна дейност; 3. настъпила вреда и нейния размер, както и 4. пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие/бездействие и причинената вреда. Отсъствието на която и да е от тези предпоставки прави иска неоснователен и води до неговото отхвърляне. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че твърдените пропуснати ползи са доказани, както и наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и прогласеното за нищожно разрешение за строеж. Поради това изводите му, че следва да се ангажира отговорността на държавата по реда на специалния закон са незаконосъобразни. Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ и претендираните от него вреди. Отсъствието дори и на една от кумулативно изискуемите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ прави искът неоснователен и това е достатъчно, и самостоятелно, основание за отхвърлянето му. За имуществена вреда се счита всяко засягане на правната сфера на едно лице, което намалява имущественото му състояние в момента или създава пречка наличното имущество да бъде увеличено в бъдеще. Тази вреда има реално икономическо изражение, може да бъде изчислена и установена по размер. Имуществената вреда може да се прояви в две форми - претърпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените загуби представляват реалните ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото. Пропусната полза е налице тогава, когато за ищеца се осуетява възможността за едно сигурно, предварително планирано и очаквано увеличение на имуществото в бъдеще - пропускането да придобие едно благо, вземане и др. Пропуснатите ползи трябва да са реални и сигурни, те не могат да са хипотетични. В настоящия казус не са ангажирани доказателства за наличието на имуществени вреди, изразяващи в ограничение на възможността за пълноценно ползване на имота по причина на нищожния административен акт. По делото не се установява за процесния имот да е сключван договор за наем, или да е съществувало такова намерение у ищцата. Имотът, според заключението на вещото лице, се намира в свлачищен район, достъпът до имота е по стръмен и тесен път, който не позволява разминаване, улична регулация в квартала не е приложена не са изградени улици, поради което се ползва обиколен път. Тези обстоятелства сами по себе си водят до намаляване на възможностите за продажбата на имота или за отдаването му под наем на пазарни цени, на които се продават или отдават под наем имоти в райони, незасегнати от подобно физико-геоложко явление. За периода на претендираните вреди ищцата не е предприела действия за завършване на процедурата по индивидуализиране на имота, имайки предвид, че за територията, в която се намира имота действа план ПУП-ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ. В настоящия казус безспорно налице е първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ прогласен за нищожен административен акт, въз основа на който е изградена шахта 2, възпрепятстваща възможността на собственика да си служи с веща и да черпи плодове от нея. Ищцата претендира имуществени вреди във вид на пропуснати ползи от невъзможността да бъде използван имота, включително по предназначение, като размерът им се основава на евентуален договор за наем. Използването на наемните цени като еквивалент на пропуснатите ползи е допустимо, стига да се установи, че имотът е щял да се ползва така, че да реализира приходи. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че ако не бе издадено разрешение за строеж 133/ГИ/04.10.2005 г. ищцата би реализирала ползи в претендирания размер и за посочения период. Правото на собственост върху недвижим имот действително е възможност за реализиране на доходи, но не е безусловна гаранция за осъществяване на такива. Самото наличие на собственост не означава единствено и само възможност за реализиране на доходи. Затова и установяването на размера на средните наемни цени не е достатъчно доказателство, въз основа на което да се приеме, че следствие на невъзможността да ползва имота си, ищцата не е реализирала приходи за процесния период. Няма доказателства, че ползите са били сигурни за Иванова и само издаването на нищожното разрешение за строеж е възпрепятствало тяхното реализиране. Липсата на доказателства в тази насока обуславя отхвърлянето на частично уважената искова претенция. Решението, в частта, с която Община Варна е осъдена да заплати на Иванова сумата в размер на 9 352 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.01.2010 г. до 31.12.2015 г. за претърпените от нея имуществени вреди, следва да се отмени и отхвърли искът за същата сума. Оспорваното решение следва да се отмени и в частта, с която общината е осъдена да заплати разноските по делото. В частта, с която искът на Иванова е отхвърлен като неоснователен до размера на 37 056 лв., решението следва да се потвърди. С оглед на това, че съдебни разноски не са поискани от административния орган своевременно - до приключване на устните състезания по делото, такива в полза на Община Варна не са дължими и не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,