Решение № 547 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2004/2008 г.

Решение № 547 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2004/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 307, ал. 2, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по постъпилата от С. Д. С. от гр. С., чрез пълномощника й адвокат П. Я., молба за отмяна на влязлото в сила решение от 19.12.2007 г. по гр. д. № 1145/2006 г. на Върховния касационен съд, IV г. о., с което е оставено в сила въззивното решение по гр. д. № 1915/2005 г. на Софийски градски съд. С последното е оставено в сила първоинстанционното решение от 15.02.2005 г. по гр. д. № 5269/2003 г. на Софийския районен съд, с което е отменено, на основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД дарението по нот. акт № 134/82 г. в полза на молителката на 1/3 ид. ч. от апартамент, находящ се на третия тавански етаж от жилищната сграда на ул. "Веслец", № 28 в гр. С., с обща застроена площ 43 кв. м., състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня и сервизни помещения, заедно с едно избено помещение, както и принадлежащите му 38/180 ид. ч. от общите части на сградата и от дворното място, представляващо имот пл. № 3, кв. 26 по плана на гр. С., м. "Ц", с площ 405 кв. м., при описаните в решението съседи. Молителката сочи като основание за отмяна установената в хода на производството неистинност на документа, върху който е основано решението, с което е отменено дарението - епикриза, издадена от д-р В. Г. в частта й относно наличието на злокачествени образувания у ищцата, като се позовава на наличието на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Поддържа, че изводът на съда за тежко здравословно състояние на ищцата по делото, направен въз основа на това доказателство, е неправилен и необоснован, поради което моли за отмяна на влязлото в сила решение и делото се върне за ново разглеждане. Ответницата по молбата за отмяна - М. Д. Д., чрез адв. К. Б., оспорва молбата. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителката въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 19.12.2007 г., с постановяването му, поради което и молбата за отмяна, подадена на 12.03.2008 г. е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Действително, за да отмени дарението в полза на молителката, ответник по предявения иск, съдът е приел, че същата е отказала издръжка на ищцата, дарител. Прието е, че последната е хронично болна, с намалена трудоспособност и пенсионирана по болест, поради което има нужда от издръжка, за да поддържа жизнения си минимум и лечение, като е установено това да е трайно състояние. Вярно е, че в производството ищцата е представила епикриза, издадена от д-р В. Г., както и други писмени доказателства относно твърдяното недобро здравословно състояние. Събраните доказателства, вкл. и приетото заключение на назначена съдебно-медицинска експертиза, са обсъдени от съда, направил съответните фактически и правни изводи за основателност на иска за отмяна на дарението. Оплакванията на молителката за неправилност на изводите на съда са преклудирани с постановяване на решението на касационната инстанция, поради изчерпване на инстанционния съдебен контрол. Производството за отмяна на влязло в сила неправилно решение е извънредно, извънинстанционно средство за защита, което може да се развие само при изчерпателно посочените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Такива в случая не са налице, включително и поддържаната хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се установява, а и не се твърди, по надлежен съдебен ред да е установена неистинността на документа - цитираната епикриза. Последното предполага постановяване на решение по гражданско дело за установяване неистинност на документа, на основание чл. 97, ал. 3 ГПК (отм.) или осъдителна присъда по наказателно дело за установяване на престъпно обстоятелство, свързано със съставянето, респ. използуването му, но не и осъществяване в хода на производството оспорване на документа, чиято преценка е предмет на решаващата дейност на съда. Такива доказателства не са представени, напротив - видно от представеното решение по НАХД № 4170/2008 г. на СРС, влязло в сила, д-р В. Г. и М. Д. са признати за невиновни по обвинението по чл. 309, ал. 1, предл. 1 НК за съставяне и и употреба на този документ. Извън това, решението, чиято отмяна се иска, не е основано единствено на този документ, а въз основа и на други такива, вкл. представени от молителката в инстанционното производство, както и на заключение на медицинска експертиза, установяваща обстоятелството, че казаната епикриза няма белезите на медицински документ с доказателствена стойност за здравословното състояние на ищцата. При това положение следва извода, че не е установено по надлежния съдебен ред неистинността на процесната епикриза, а освен това същата не е обосновала направения от решаващия съд извод за здравословното състояние на ищцата по делото, тъй като доказателствената сила на този документ е била опровергана от другите, събрани в производството по делото доказателства. Оплакванията на молителката представляват такива против правилността на извода на съда за здравословното състояние на ищцата по иска за отмяна на дарението, като една от предпоставките за уважаването му, които поради изчерпване на инстанционното производство не могат да бъдат обсъждани. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение, основана на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради липса на представени доказателства за направени от ответника по молбата разноски, такива не се присъждат за настоящето производство, въпреки заявеното искане. Водим от горното, настоящият състав на II ГО на Върховния касационен съд