Решение № 16747 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2011 г.

Решение № 16747 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12164/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Джафар Талиб Казем, гражданин на Ирак, срещу решение № 3825 от 2.08.2011 г. по адм. д. № 5303/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени решението на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет и делото да се върне на същия за ново разглеждане с указания за прилагане на закона. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Джафар Талиб Казем, гражданин на Ирак, срещу решение № 248 от 8.06.2011 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по молба вх. № Ж - 550 от 02.06.2010 г. За да постанови посочения резултат, съдът подробно и задълбочено е анализирал представените доказателства и е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. От проведените по съответния ред интервюта се установява, че спрямо жалбоподателя не са били предприети никакви действия, нито от официалните иракски власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата да не е в състояние да контролира. Джафар Талиб Казем търси закрила на основание, че се страхува да се върне в Ирак поради общата несигурност в страната. Недоказани са останали твърденията му, че е бил заплашван и срещу него са били правени опити за отвличане. Условията на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ не са налице и затова правилно административният орган е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че изводите на съда относно обстановката в Ирак са необосновани и незаконосъобразни. Обсъдена е обществено политическата ситуация в страната, предвид актуалната информация на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд на ДАБ" в справката от 23.09.2010 г. Съобразено е и решението на съда на европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07 с даденото в него тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, при преценката за законосъобразност на оспореното решение на Председателя на ДАБ за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподател. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на административния акт. От доказателствения материал не са установени предпоставките по чл. 8, ал. 1 и по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на искания от чужденеца статут. Не е установено същият да е преследван в страната си на произход Ирак по причини, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и да изпитва основателен страх от преследване по такива причини. Не е установено чужденецът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради това, че е изложен в нея на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, или наказание, или на тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По тези съображения, обосновано и законосъобразно, жалбата срещу административния акт е отхвърлена, като неоснователна. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно. Отменителните основания по чл. 209 от АПК не са налице и затова същото следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение