Решение № 318 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 403/2008 г.

Решение № 318 от 21.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 403/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218и ГПК (отм.) и чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). В. С. Я. обжалва и иска да се отмени Решение № 338 от 26.02.2007 г. по гр.възз.д. № 2328/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отменено частично Решение от 8.08.2002 г. по гр.д. № 4382/2001 г. на Софийския районен съд по отхвърления иск на ЖСК≥Български художник" срещу В. С. и постановено ново решение, с което искът на основание чл. 59 ЗЗД е уважен в размер на сумата 2 891.30 лв. обезщетение за ползване без основание на идеални части от апартамент в сградата в жк. "Г", бл. 259, вх. Г. Поддържа се, че обжалваното решение е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон, отменителни основания по см. на чл. 218б, б. "В" ГПК (отм.). В срока по чл. 218г ГПК (отм.) е постъпило писмено възражение от противната страна - ЖСК "Български художник", с което се поддържа, че не се касае до сключена сделка на ЖСК, а до неправомерно ползвана нейна собственост. По подадената касационна жалба, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), съдържа мотивирано изложение на въведените основания за отмяна и е процесуално допустима. С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията на въззивна инстанция при повторно разглеждане на делото след отменително решение на ВКС е отменил частично решение на първата инстанция по отхвърления иск на ЖСК "Български художник"- София срещу В. Я., заявен на основание чл. 59 ЗЗД, до размер на сумата 2 891.30 лв. и след като на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че в патримониума на ответника В е реализирана облага в резултата на ползваната без основание собственост на ищцовата страна - ЖСК "Български художник" част от апартамент, в който ищците притежават 8500/20595 идеални части, е постановил ново решение, с което е осъдил В. Я. да заплати на основание чл. 59 ЗЗД посочената сума. Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо, но неправилно. Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е приложена неправилно. За да бъде уважена претенция, заявена на основание чл. 59 ЗЗД законодателят изисква установено, по категоричен и безспорен начин, неоснователно разместване на блага, което не може да бъде възстановено на друго правно основание /договорно или извъндоговорно/. Смисълът на закона е в това, че разместването на блага между имуществените сфери на гражданско- правните субекти може и следва да се извършва само, когато има основание за това. Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД изисква разместването на благата да е между две конкретни правни сфери - тази на страната ищец и тази на страната ответник при наличие на корелативност т. е. съществуването на търсеното вземане /щетата в едната правна сфера/ може съществува само в съотношение на връзка с ползата /като задължението/, осъществена в другата правна сфера. Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага намаление /обедняване/ имуществото на едно лице /търсещият обезщетение/ за сметка увеличение имуществото /обогатяване /на друго лице/ отговарящия за задължението/, като разместването на благата произтича от един или обща група факти. Данните по делото сочат, че ЖСК "Български художник" е съсобственик със Столична община на бл. 259, гр. С., бул."Г", кв. "К", м."П". ЖСК "Български художник" София е с регистрация на юридическо лице от 1984 г. по ф.д. № 56/1984 г. През 1991 г., като собственик на идеална част от терен - а именно 8500/20 559 идеални части от парцел **** V в кв. 133-Д гр. С., сключва договор със строителна фирма "МБ"/"М"/ за извършване на довършителни строителна работи на обект в кв. "К" на 10 бр.отделни, свързани със стълбище жилищни блока, в един от който се намира процесният апартамент 52-Б, ползван от В. Я. за времето от 14.03.1997 г. до 19.04.2001 г. /прието с отменителното решение на ВКС/. С Протокол на ОС на ЖСК от 9.11.1991 г. на член кооператорите Н. и С. В. е определено жилище- мезонет № 52 на площ от 259.80 к.м., а по силата на влязло в сила Решение по гр.д. № 4481/1999 г. на Софийския районен съд, след потвърждаване на въззивното решение с Решение № 1234/28.12.2007 година по гр.д. № 403/2008 г. на ВКС-III отд. на ГК, е уважено искането на тези член-кооператорите, будещи собственици, по чл. 38а ЗЖСК срещу В. Я., като последната е осъдена да освободи заеманото без основание жилище- преустроения апартамент 52-Б, като част от процесния мезонет. Доколкото с отменителното решение на ВКС при първоначалното разглеждане на делото е прието за безспорен факта на ползване от страна на В. Я., без основа за това, на жилище -апартамент 52-Б, като е игнориран като ирелевантен за спора факта, че съгласно действащите СПН обектът - ново строителство не е въведени в експлоатация /правен извод, който не се споделя от настоящия състав/ за посочения период от време, изводът на въззивния съд с обжалваното решение, че е налице обогатяване от страна на В. Я. по см. на чл. 59 ЗЗД, в смисъл на реализирана на облага за която няма основание, следва да се възприеме като правилен и законосъобразен. Настоящият състав намира, че изводът на съда, че в патримониума на ЖСК "Български художник" е реализирано обедняване, е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Като юридическо лице, макар и възникващо с ограничение във времето и с ограничени цели по арг. от чл. 1 ЗЖСК, чл. 35, ал. 3 ЗЖСК, възможностите за равно участие в различните сфери на гражданския оборот с останалите субекти - юридически лица не може да се приеме, че са строго ограничени. След като на ЖСК, като юридическо лице е признато правото да се разпорежда с обекти, изградени но неразпределени на конкретни член-кооператори в ЖСК, то очевидно, че преди снабдяването с нотариални актове, би могло да се приеме, че ЖСК би мога да реализира ползи от собствеността на изградените а според настоящият състав и надлежно въведени в експлоатация според действащата правна уредба обекти. Настоящият състав на ВКС приема, че ЖСК - като юридическо лице, след разпределение на обектите на член-кооператорите, доколкото има ограничение на ползването на конкретния обект от страна на трето лице без основание, не е легитимиран да търси вреди от пропуснатата ползва от обекта, след като защитата на владението т. е. на възможността да се реализира тази полза, е предоставена от самия закон /чл. 38а ЗЖСК/ не на кооперацията, а на член- кооператора бъдещия собственик на конкретния обект. При данните по настоящото дело за успешно проведената искова защита от страна на Н. и С. В. срещу В. Я. по чл. 38а ЗЖСК за процесния период от време, изводът, че ЖСК търпи обедняване, защото не е могъл да ползва апартамент 52-Б е необоснован. Липсата именно на корелативност между обедняване и обогатяване межди правните сфери на страните по делото, като субекти на гражданския оборот, като елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, сочи на неправилно приложение на закона . Констатираният порок на обжалваното решение на въззивния съд налага неговата отмяна и при условията на чл. 218и ГПК (отм.) и с оглед на изложените съображения, следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което искът срещу В. С. Я. да се отхвърли изцяло като неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 218и ГПК (отм.), състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия