Решение № 3040 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2013 г.

Решение № 3040 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10069/2013 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна срещу решение № 1271/21.05.2013 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3305/2012 г., с което е отменен ревизионен акт № 1105093/17.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна относно отказаното на "Корифей" ООД право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 37 800 лева и определените закъснителни лихви в размер 3 018.64 лева. Касационният жалбоподател инвокира оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон и съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит по доставчици и за видовете доставки. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА, а евентуално връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния съд. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касация - "Корифей" ООД отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата на приходната администрация. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Варна част от ревизионен акт е отречено правото на приспадане на данъчен кредит на "Корифей" ООД в общ размер 37 800 лева, упражнено в данъчни периоди м. 03, 04, 05 и 07.2011 г. по фактури, издадени от "Българска роза 33" ЕООД и от "Странджа мийт" ЕООД. Предмет на доставката по фактурите на двамата доставчици са стоки по опис. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещни проверки на доставчиците. Според приходната администрация не е доказана кадровата и материално-техническата обезпеченост на доставчиците, не са представени счетоводни регистри за осчетоводяването на процесните фактури и доказателства за разплащане по тях. Отречено е притежаването на стоките от преките доставчици, като условие за продаването им на получателя. В тази връзка са изследвани предходни доставки и несъответствия във времето на фактурите по предходните доставки с тези, по които е упражнено правото на приспадане от "Корифей" ООД. В акта на решаващия орган се настоява на дължимост на определени счетоводни записвания при преките доставчици по сметки от гр. 30, гр. 40, гр. 50 и гр. 70 за установяване на наличието на стоките, предмет на сделките. За да отмени РА относно непризнатия данъчен кредит, съдът е приел, че е доказано осъществяването на доставките, във връзка с които е упражнено правото на приспадане. С позоваване на ССЕ е установено редовно водено счетоводство от доставчиците и получателя по спорните доставки; извършването на последващи облагаеми доставки с получените стоки или наличието им на склад към 31.12.2012 г. Обсъдено е възприетото от експерта и съответстващо на представените писмени доказателствени средства превозване на стоките с транспортни средства на жалбоподателя, за което са изготвени товарителници и пътни листове. В диспозитива на първоинстанционното решение след отмяната на РА в обжалваната част е разпоредено и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на "Корифей" ООД. Решението е правилно. Непрецизност е допусната в диспозитива с признаването на данъчното предимство, отречено с РА. Твърдението на ДЗЛ за съществуващо право на приспадане на данъчен кредит, чийто субект е то, се въвежда с включване на размера на данъчния кредит в СД за съответния период по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС и посочване на документа по чл. 71 в дневника за покупките за този период. Не е елемент от упражняването на правото признаването му с декларативен административен акт на приходната администрация. Затова и защитата срещу акта, с който правото се отрича, се изчерпва с отмяната на този акт - чл. 160, ал. 1 от ДОПК. След отмяната на утежняващия акт не остава висящ за решаване въпрос, по който съдът да се произнесе /каквото правомощие има по чл. 173, ал. 1 от АПК/, именно защото не е дължимо нарочно признаване на правото на приспадане. Отчасти основателни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки, но те са изцяло относими и към активността на администрацията в извънсъдебната фаза на производството. Органите по приходите са се ограничили до изброяването на поредица писмени доказателствени средства, като са ги игнорирали изцяло, а са формирали фактическите си изводи единствено от отсъствието на информационна следа за материална и кадрова обезпеченост на доставчиците, на неосъщественото очакване за определен начин на водене на счетоводството от тях, включително във връзка с предходните доставки. Пак до такова изброяване, но с обобщение за съответствието на писмените доказателствени средства със заключението на ССЕ, се е свела преценката на доказателствата на съда. Така за доставчика "Българска роза 33" ЕООД изцяло е пренебрегнато съществуването на рамков договор за продажба и доставка от 1.03.2011 г.; оферта и заявка за доставка, приемо-предавателни протоколи; 3 бр. товарителници и 3 бр. пътни листове. Такива документи съществуват и за доставките от "Странджа мийт" ЕООД. Всички тези доказателствени източници сочат на съществуването на правна връзка между доставчиците и получателя, чието съдържание е задължението на продавача да прехвърли собствеността върху определени по вид, количество и качество стоки. Договорите определят мястото на изпълнение на задължението на продавача - в негов склад, както и транспортирането на вещите за сметка на купувача. Информационен източник за предаването на стоките, като способ за индивидуализирането им по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, са товарителниците. Индиция за придобиването на вещите е последващото разпореждане с част от тях и наличността на склад на тези които не са продадени. С арг. от чл. 68 от действащия ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит е субективно публично право на ДЗЛ с насрещен субект приходната администрация. По общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК в тежест на носителя на правото е да докаже осъществяването на предпоставките за възникването му. В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС/. При тази си обвързаност в ревизионното производство и пред първата инстанция данъчният субект е провел главно пълно доказване на релевантните за претендираното право на данъчен кредит обстоятелства по доставките на стоки с обсъдените по-горе писмени доказателствени средства. Убеждаващото въздействие на установяванията с тези доказателствени източници не се разколебава от съмненията на касатора относно надлежното счетоводно отразяване на сделките от доставчиците. Както се сочи в т. 47 от решението на СЕС по дело С-18/13 "... евентуалното неизпълнение от страна на доставчика на услуги на някои счетоводни изисквания не може да постави под въпрос правото на приспадане, с което разполага получателят на услугите, що се отнася до платения за тях ДДС, когато фактурите за предоставените услуги съдържат цялата изискуема информация по чл. 226 от Директива 2006/112.". Незачитането с РА на доказателствената стойност на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства е различно от процесуалното действие по оспорването им по чл. 193 от ГПК, което предполага висящност на производството в съдебната фаза. Без да е установено съществуването въз основа на обективни данни на представи у получателя на спорните доставки за осъществяването им като част от данъчна измама, нередностите нагоре или надолу по веригата не могат да засегнат претендираното от него данъчно предимство /така т. 43 от решението на СЕС по дело С-285/11/. Твърдяните от касатора нередности у предходни доставчици и съмнения във връзка с това за произхода на стоките, без информационна следа за представи на ДЗЛ за тези нередности, не изключват правото на приспадане. Недоказана е и тезата на приходната администрация за различни от издалите фактурите доставчици на спорните стоки, а и при добросъвестност на получателя това обстоятелство също не дисквалифицира претендираното от него субективно публично право. При теза за различен от доставчика и от получателя субект на изпълнението изключването на правото на приспадане е обусловено от установяване за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата от доставките. Задължението за такова познание не следва от броя на наетите от доставчика лица, източника на правоотношението на доставчика и наетите лица и декларирането на правоотношенията му с тях. В този смисъл е т. 39 от решението на СЕС по дело С-324/11. Не се установяват и "нередности" при получателя по издадените фактури. Органите по приходите не оспорват редовността на воденото от ревизираното лице. По записванията в счетоводствата на доставчика и получателя е оставена информационна следа за доставките, а позоваването на счетоводните записвания е допустимо при действието на чл. 51 от ДОПК. Допускането и събирането от първостепенния съд на допустимите, относими и необходими доказателства прави възможна проверката на фактическите му изводи. Извършеното от него позоваване на заключението на ССЕ, което в определени свои части е производно доказателствено средство, без да се основе пряко на първичните доказателствени източници, не е засегнало правилността на решението при съответствието на установяваните с тези източници доказателства. Изложеното е основание за оставянето в сила на съдебния акт. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 550 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,