Решение № 9417 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 80/2011 г.

Решение № 9417 от 27.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 80/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София срещу решение № 514/23.07.2010 г., постановено по адм. дело № 5291/2006 г. по описа на Софийски градски съд, с което е прогласена нищожността на РА № 324/21.07.2006 г., издаден от орган приходите в ТД на НАП - гр. София, частично потвърден с решение № 2092/24.10.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.). Релевират се всички посочени отменителни основания в чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - "Люко-К" ЕООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. Добрев, счита, че жалбата е неоснователна, тъй като постановеното решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 324/21.07.2006 г. за определени данъчни задължения на "Люко-К" ЕООД, гр. София по ЗДДС (отм.) за 2000 г., 2001 г., 2002, 2003 и 2004 г., Софийският градски съд е приел, че по делото не са представени доказателства за компетентността на лицето, издало Заповед за възлагане на ревизия, тъй като, видно от представените такива, те са издадени от Рилка Стефанова Недялкова на длъжност Началник отдел "Контролна дейност", без да е представен акт по чл. 112, ал. 2 ДОПК, издаден от Териториалния директор на ТД- София. Нард с това, съдът е констатирал, че по делото е приложена заповед за определяне на компетентния орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК с № К-324 от 23.05.2006 г., издадена от органа, възложил ревизията, но в тази заповед не е посочено името на лицето, изпълняващо длъжност на орган по приходите. Съдът е изложил мотиви по възражението на жалбоподателя, че незаконосъобразно лицето, издало РА и ревизионния доклад (РД) са едно и също лице, приемайки, че не е налице законова пречка издаденият по реда на чл. 119 РА да бъде издаден от лице, участвало в ревизията и съставило РД. При тези констатации, съдът е счел, че процесният РА е издаден от некомпетентен орган в нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 3 ДОПК, тъй като такъв не е определен по реда на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Обжалваното решение е неправилно. Съдът не е изпълнил задълженията си с оглед служебното начало да задължи ответника да представи заповед по чл. 112, ал. 2 ДОПК. Настина, налице е изявление на пълномощника в първото проведено по делото съдебно заседание в първоинстанционното съдебно производство, че е представена в цялост административната преписка, но няма изрично указание за представяне на заповед по чл. 112, ал. 2 ДОПК за определяне на компетентния орган да възложи процесната ревизия. Процесуалното нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на неправилно съдебно решение. Наред с това следва да се посочи още следното: Видно от преписката ревизията е започнала с акт за възлагане на данъчна ревизия № 55/11.01.2006 г., изменена със Заповед № 309/05.04.2006 г. и Заповед № 324/18.04.2006 г., с която е разпоредено ревизията да бъде извършена от Мария Иванова Илиева и Виолета Георгиева Боева. След връчването на ревизионния доклад е издадена заповед за определяне на компетентен орган № К 324/23.05.2006 г. на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в която не е посочено името на компетентния орган да издаде ревизионния акт след извършената ревизия на "Локо-К" ЕООД. В преписката е приложено копие на заповедта за определяне на компетентен орган, заверено за вярно с оригинала, с подпис на неизвестен служител на данъчната администрация и зелен печат на НАП. Съдът е следвало да задължи ответника да представи оригиналната заповед за определяне на компетентен орган за констатация дали приложеното копие от нея има идентично съдържание със заповедта. Действително, в този вид заповедта не определя компетентен орган, който да издаде ревизионния акт и при липсата на изрично овластяване за Мария Илиева да издаде ревизионен акт по чл. 119, ал. 2 ДОПК, процесният РА е издаден от некомпетентен орган и би следвало да бъде обявен за нищожен, но доколкото този извод е направен на базата на документ, който не е оригинален, не може да се приеме, че копието има идентично съдържание с оригинала. Като е прогласил нищожността на РА № 324/21.07.2006 г. на ТД на НАП София, офис "Възраждане", ДП "Сердика" към ТДД- гр. София, съдът е допуснал нарушение на закона, включително и чрез неизпълнение на служебното начало изрично да изиска горепосочените доказателства. Затова решението е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за произнасяне по валидността на ревизионния акт след събиране на посочените по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт доказателства, и евентуално, при извършена преценка за наличие на такава- за законосъобразността на установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС (отм.). Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,