Решение № 11270 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Дойкова, подадена чрез пълномощника адв. А. Йончева, против Решение 54/22.02.2023 г. постановено по адм. дело 83/2023 година на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на Н. Дойкова против Заповед ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Гълъбово, като неоснователна. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Наведени за доводи за неправилност на формирания от съда извод за законосъобразност на оспорения административен акт, като според касатора не е съобразено, че при издаването му са нарушени цитираните в жалбата разпоредби на чл. 4, чл. 11 и чл. 25 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и принципите на истинност, равенство, служебно начало и безпристрастност, допуснати са съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е издаден в несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадената заповед. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Гълъбово е подал писмен отговор, с който оспорва касационната жалба и претендира същата да бъде отхвърлена, а решението на административния съд, като правилно, да се остави в сила. Ответниците - Д. Желева и И. Желев, чрез пълномощника адв. И. Мелконян, в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение, поради което искат да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на направените съдебно - деловодни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е допустима. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Пред първоинстанционния административен съд е била оспорена Заповед ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Гълъбово, с която на основание чл. 27, ал. 1 и ал. 3 ЗЗДет., е наредено временно настаняване на детето Е. Д. в семейството на Д. Желева и И. Желев до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. Първоинстанционният съд отхвърля оспорването като приема за правилна преценката на административния орган, че посредством предприетата мярка за закрила ще бъде постигната целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. Върховният административен съд шесто отделение, в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира първоинстанционното решение за валидно, но недопустимо. По силата на чл. 27 от ЗЗДет. мярката за настаняване на дете извън семейството по административен ред е с временен характер до произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 от ЗЗдет. В обжалваната заповед правилно е определен периода на настаняване на детето, с оглед временния характер на административния акт, като действието му в темпорален аспект е обусловено от произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДет. В касационната инстанция е прието заверено копие на решение 69/07.06.2023 г. по гр. д. 130/2022 г. по описа на Районен съд Раднево (потвърдено с решение 273/27.07.2023 г. постановено по в. гр. д. 466/2023 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора), с което е отхвърлена молбата на ДСП-Гълъбово за вземане на мярка за закрила по чл.4, ал.1,т.2 от ЗЗДет спрямо детето Е. Д. чрез настаняване в семейство на близки и роднини. В представеното решение е налице изрично отбелязване, че същото е влязло в сила на 27.07.2023 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба касационната инстанция намира, че с постановяването на влязло в сила решение на основание чл. 28 от ЗЗДет. относно настаняване на дете по съдебен ред издаденият административен акт Заповед ЗД/Д-СТ-Р-003 от 27.01.2023 г. на Директора на дирекция "Социално подпомагане" - гр. Гълъбово, е преустановил своето действие. Този административен акт следва да се счита за несъществуващ в правния мир, с оглед настъпване на крайния срок за неговото действие произнасяне на съда по чл.28 от ЗЗДет., с което автоматично се прекратява правното му действие. Съгласно нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. административното дело се прекратява ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 ЗЗДет. за настаняване на дете по съдебен ред. Тълкуването на нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под "административно дело" следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред. Видно от разпоредбата на чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. съдебното производство е двуинстанционно. С оглед висящността на производството пред касационната инстанция по силата на изричното законово разрешение визирано в чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. жалбата на Н. Дойкова срещу посочената заповед е останала без предмет и по отношение на същата са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. Съдът следва да отмени определението, с което е даден ход на делото по същество, да обезсили постановеното съдебно решение и да прекрати съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 27а, ал. 7 ЗЗДет. първоинстанционното решение следва да се обезсили, а съдебното производство да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд - шесто отделение,