Решение № 2119 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11051/2008 г.

Решение № 2119 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11051/2008 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на Митница София, чрез пълномощника юрисконсулт Силвия Димитрова, против решението от 27.08.2006 г., постановено по адм. д. № 1737/2003 г. по описа на Софийски градски съд. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на процесуални правила и нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че обжалваното митническо решение е издадено в нарушение на чл. 102 ППЗМ, както и че не е налице основание за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ, след като жалбоподателят не е представил доказателства за определяне на митническата стойност на внесената стока по чл. 35 ЗМ. Поддържа, че митническата стойност е определена въз основа на справка на отдел "Тарифна политика" относно цените на сходни стоки, внесени съгласно посочените в решението митнически декларации. По съображения в посочения смисъл, моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "СУ ОУ 1" ЕООД - гр. София не е изразил становище. Заинтересованите страни - директорът на РМД гр. София и директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. София при ЦУ на НАП не са изразили становища. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Софийски градски съд е отменено по жалба на "СУ ОУ 1"ЕООД решение № Б47-0238/3.10.2002 г. на началника на Митница София, потвърдено с решение № С-21/26.11.2002 г. на директора на РМД гр. София, с което на основание чл. 36, ал. 2, т. 2 и чл. 119, ал. 1, т. 3 ЗМ, вр. чл. 74 ППЗМ е определена нова митническа стойност на стоките по ЕАД № 5002/4-8753/10.07.2002 г., както следва: дамски блузи къс ръкав - 1,30 лв. (бр., рокли синтетика - 3, 00 лв.) бр., панталони спортни от синтетика - 1, 30 лв. (бр., долни гащи - 0, 10 лв.) бр., дрехи комплект жилетка и потник - 3, 60 лв. (бр., бюстиета - 0, 40 лв.) бр., и дружеството е задължено да довнесе сума в размер на 1260 лв. ДДС, като от внесения от него депозит в размер на 36, 00 лв. (касае се за очевидна грешка, предвид това че в митническото решение е посочена сумата 36000 лв.), е постановено сумата 18279 лв. да бъде приведена по сметка на МБ"Илиянци" за мито, а остатъка от 17721 лв. - внесен като ДДС. За да постанови това решение съдът е приел, че обжалваното решение на началника на Митница София е постановено при нарушение на процедурата по чл. 102 ППЗМ, поради това че не е установено наличие на основание за съмнение относно декларираната митническа стойност на стоката и предвид представените от жалбоподателя доказателства за договорната стойност по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗМ - фактурата, с която стоката е закупена. Според съда, за да се определи нова митническа стойност по чл. 36, ал. 1 ЗМ е необходимо да е установено, че договорната стойност е занижена, а в случая липсват такива доказателства, не са изложени и констатации в обжалваното решение. Съдът е приел, че са допуснати нарушения и при определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ, тъй като не е спазена определената в нормата поредност за определяне на митническата стойност, като в случая не са посочени никакви обстоятелства, поради които да е невъзможно определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ. Посочването, че е използван дедуктивния метод не обосновава правилност на решението, след като този метод не е регламентиран като метод за определяне на митническата стойност. Съдът е приел, че наред с това не е спазена и разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ, тъй като по делото не са представени всички ЕАД, които са използвани като база за сравнение на цените на внесените стоки, а от представените само два имат за предмет стоки, сходни на част от процесните стоки (ЕАД № 5002/4-11799/19.09.2002 г. - синтетични спортни ансамбли и панталони и ЕАД № 5002/4-8753/10.07.2002 г. - блузи дамски с къс ръкав, панталони и долни гащи), а останалите ЕАД имат за предмет стоки, коренно различни по вид и предназначение от процесните. Предвид съображения в този смисъл съдът е отменил обжалваното митническо решение. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното съдебно решение е неправилно. Безспорно е установено по делото, че на 19.06.2002 г. през ГКПП"Кулата" на територията на страната е въведена процесната стока, внос от Китай за фирма "СУ ОУ 1"ЕООД, като е декларирана за оформяне под режим митническо складиране с ЕАД № 5002/7-203/21.06.2006 г., а по искане на декларатора е оформена на режим внос с ЕАД № 5002/4-8753/10.07.2002 г. В съответствие с уредената в чл. 74 ЗМ възможност за проверка на приетите декларации митническите органи са извършили проверка на документите и на внесените стоки. С разпоредбата е установено едно правомощие на митническите органи и за неговото упражняване не е необходимо наличието на определени предпоставки, а преценката кога да бъде извършена такава проверка и по кой от способите, е предоставена по целесъобразност на съответния митнически орган. При проверката е направено сравнение с регистриран внос на сходни стоки, при което е установено, че декларираните стойности на стоките по процесния ЕАД са занижени. Извършен е анализ на сходни стоки, поставени под митнически режим внос, с произход от Китай, страна на износа Китай, за период близък до този на процесния внос. От страна на дружеството - получател на стоката, което е ответник в настоящото производство "СУ-Оу 1"ЕООД е представена само инвойс фактура, но не са представени международен договор, доказателства за платената цена или за формиране на подлежащата на плащане цена. Неправилно първоинстанционният съд е направил извода, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 102, ал. 2 ППЗМ, което да представлява основание за отмяна на митническото решение. На първо място, според чл. 102, ал. 1 ППЗМ, митническата стойност на внасяните стоки се определя по процедурата по ал. 2, когато митническите органи имат достатъчно основания за съмнение, че декларираната стойност на стоката съответства на стойността, определена по чл. 35 от закона. Както се посочи, в случая са били налице достатъчно основания за такова съмнение. На следващо място, в разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ППЗМ е посочено, че когато митническите органи имат съмнения, те могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 98, ал. 4, т. 3. От съдържанието на разпоредбата е вино, че се касае за предоставена възможност на митническия орган да поиска такава информация, а не до задължение, т. е. органът има право на преценка, поради което не може да се приеме, че е налице съществено нарушение на процедурни правила само поради това, че подобна информация не е поискана. По делото няма данни лицето да е уведомено писмено за наличието на съмнение, но задължение за такова уведомяване не е визирано в разпоредбата. Задължение за писмено уведомяване възниква само ако лицето е направило искане за писмено уведомяване, каквото не е направено, нито се твърди, че е правено. Безспорно е че лицето е уведомено за крайното решение и мотивите на митническия орган, в резултат на което е упражнило правото си да обжалва решението по административен и съдебен ред. Предвид изложеното, не е налице посоченото от първоинстанционния съд нарушение на процедурата по чл. 102 ППЗМ, което да представлява основание за отмяна на постановеното митническо решение. В производството по обжалване на решението, включително и пред съда заинтересованото лице, ответник в настоящото производство е имало възможност да представи всички доказателства от значение за определяне на митническата стойност на внесената стока, но такива доказателства не са представени. Предвид изложеното се налага извода, че обосновано митническите органи не са приели декларираната от вносителя митническа стойност на внесените стоки, посочена във вносната фактура като договорна стойност по смисъла на чл. 35 ЗМ. Според разпоредбата, митническата стойност на внасяни в България стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по чл. 35 от ЗМ, т. е. да липсват доказателства за договорната стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В процесния случай е установено, че договорната стойност не е посочена в сключен договор за международна покупко-продажба, като такъв договор изобщо не е представен по делото. Липсват други доказателства за конкретно уговорената цена на внесената стока с процесния ЕАД. Като доказателство за договорната стойност се сочи издадената инвойс фактура придружаваща стоките. Действително, в тази фактура са посочени цените на отделните стоки, но дори и да се приеме, че това е договорената стойност, то липсват доказателства за второто кумулативно изискване посочено в разпоредбата на чл. 35 ЗМ, а именно доказателства за реално платената цена или доказателства за начина на формиране на цената. В този смисъл неоснователно първоинстанционният съд е приел, че неправилно митническите органи са преминали към определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ. След като по делото не са представени доказателства, че именно тази стойност, която е посочена в инвойс фактурата (ако се приеме, че това е договорената стойност) е реално платената, то не може да се приложи реда по чл. 35 ЗМ. Изрично в ал. 4 на тази разпоредба е посочено, че реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено, но по делото не са представени никакви доказателства в тази насока. Предвид изложеното, в случая обосновано е прието, че са налице основания за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 ЗМ. Митническата стойност е определена в хипотезата на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ съобразно установената договорна стойност на сходни стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че определянето на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2 ЗМ следва да се извършва чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1-4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане и само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по ред. Неправилно обаче съдът е приел, че този ред в конкретния случай е нарушен. Установената задължителна последователност на условията за определяне на митническа стойност не е нарушен, поради това че прилагането на т. 1 от чл. 36, ал. 2 ЗМ е невъзможно. Това произтича от вида на внесените стоки и от липсата на индивидуализиращи белези, които да дават възможност да бъде определена идентичност на стоките. Според чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ, митническата стойност се определя според договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване. Не могат в случая да бъдат проверени идентични стоки, тъй като липсват достатъчно данни за внесената стока. В митническата декларация и вносната фактура стоките се посочени само с родови признаци, като например дамски блузи къс ръкав, рокли синтетика, панталони спортни от синтетика, долни гащи, дрехи комплект жилетка и потник, бюстиета. При тези данни идентична стока изобщо не може да се определени, поради което е невъзможно и определянето на митническа стойност по реда на чл. 32, ал. 2, т. 1 ЗМ. От данните, съдържащи се в приложените митнически декларации за внос - ЕАД №№ 5002/4-12488/02 и 5002/4-11799/02, е видно, че митническата стойност е определена именно съобразно договорната стойност на сходни стоки, които са описани със същите ограничени индивидуализиращи признаци, спазено е изискването стоките, чиито договорни стойности се вземат предвид да са внесени в приблизително същия период, стоките са със същата страна на произход и са търгувани на приблизително същите равнища и количества, с което е спазено изискването по чл. 74, ал. 1 ППЗМ. Спазена е разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ППЗМ, според която "сходни стоки" са такива, които са произведени в същата страна и макар да не са еднакви във всяко отношение, могат да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми. Следва да се отбележи, че при несъгласие с извършения от митническите органи анализ и определените конкретни стойности за всяка от внесените стоки, вносителят е имал процесуалната възможност да поиска назначаване на съдебна експертиза, която да извърши анализ на договорните стойности на сходни /или на идентични стоки, но не е направил подобно искане. Съдът не е длъжен служебно да назначава такава експертиза, при наличието на достатъчно данни по административната преписка относно начина, по който е определена митническата стойност на внесените стоки. Съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалвания пред него акт, но не и да събира доказателства вместо страните. По изложените съображения, съдът е постановил неправилно решение, с което е отменил обжалваното пред него митническо решение за определяне на нова митническа стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ. Решението следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена подадената жалба от "СУ Оу 1" ЕООД против митническото решение. Предвид изхода на спора разноски за касационната инстанция не се присъждат. Касаторът е претендирал разноски, но не е направил такива пред касационната инстанция и не е представляван от юрисконсулт, поради което не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение