Решение № 3648 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2010 г.

Решение № 3648 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Петранка Кирилова Божилова, Красимира Кирилова Младжова, Ангелина Спасова Огнянова, Асен Спасов Димитров, Ленин Здравков Христов, Людмил Венциславов Христов, Здравко Здравков Христов, Красимир Здравков Христов, Димитър Здравков Христов, Христо Здравков Христов, Цветко Георгиев Тихолов и Тихол Георгиев Тихолов, чрез пълномощник - адв. Атанас Железчев срещу решение № 1378 от 10.05.2010 г. по адм. дело № 5965/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, в частта, в която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-09-232/05.08.2009 г. на кмета на район "Овча купел", Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърдят, че съдът неправилно е приел, че частта от имота определена по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А с площ от 1 174 кв. м. по заключението на вещото лице, е застроена, след като не е реализиран предвидения по план булевард и изградените шахти за тролейбусно ухо и колекторно съоръжение, не заемат цялата част от имота. Твърдят, че посочените съоръжения не са съоръжения по смисъла на § 1в, ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, поради и което тази част от имота не следва да се счита за застроена. Изложени са подробни доводи по направените възражения в писмени бележки. Оспорва се решението и в частта за разноските, като смятат, че съдът неправилно е присъдил разноските пропорционално на незастроената част от имота. Молят, да се отмени решението в обжалваната част и се признае частта по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А с площ от 1 174 кв. м. по заключението на вещото лице, за незастроена, както и се присъди пълния размер на направените разноски. Ответникът - кметът на район "Овча купел", Столична община, редовно призован не се явява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и излага подробни аргументи в тази насока. Смята, че съдът правилно и законосъобразно е определил като застроена процесната част от имота и оставя в сила в тази част процесната заповед № РД-09-232 от 05.08.2009 г. на кмета на район "Овча купел" - Столична община, като излага, че строителството в тази част не е от изброените в § 1в, т. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, но попада в тези по т. 1 от § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността - надземни, подземни и подводни сгради, постройки, съоръжения, пътища, жп линии и др. Излага, че в случая изградените шахти за тролейно ухо са именно такива, поради което решението на съда е законосъобразно и съобразено с материалния закон. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решение № 1378 от 10.05.2010 г. по адм. дело № 5965/2009 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 23 състав, е отменена Заповед № РД-09-232/05.08.2009 г. на кмета на район "Овча купел", Столична община, с която е одобрено решение на РЕСУТ по протокол № 24 от 21.07.2009 г., статия 3, В ЧАСТТА, с която площ от 666 кв. м от имот стар пл. № 651 от кад лист № 399, 422 по кадастралния план след 1950 г., попадаща в УПИ ХХХ по РП на м. ж. к. "О. К. -2", одобрен с решение 237 на СОС по протокол 38/16.04.2009 г., ограничена по т. Р-Ж-Б-А-Р и оцветена в жълто в скицата към заключението на вещото лице от 31.03.2010 г., е била определена като застроена, вместо което е определил като незастроена площ от 666 кв. м от имот стар пл. № 651 от кад. лист № 399, 422 по кадастралния план след 1950 г., попадаща в УПИ ХХХ по РП на м. ж. к. "О. К. -2", одобрен с решение 237 на СОС по протокол 38/16.04.2009 г., ограничена по т. Р-Ж-Б-А-Р и оцветена в жълто в скицата към заключението на вещото лице от 31.03.2010 г., която скица е неразделна част от решението и е приподписана от съдебния състав. В останалата част за процесния имот е отхвърлена жалбата като неоснователна и е осъдена Столична община, район "Овча купел" да заплати на жалбоподателите разноски в размер на 415,00 лева, съразмерно на уважената част от жалбата. По отношение на обжалваната част от решението в частта от имота определена по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А с площ от 1 174 кв. м. по заключението на вещото лице, съдът е приел, че е застроена, след като са изградени инфраструктурни обекти - инсталационен колектор за тролейбусно ухо, който е отразен и нанесен в кадастъра и е по-различен от обикновените, представлявал циментово съоръжение, което е проходимо, както и включва ВиК, ел. отопление и вентилация, поради което се определял като инсталационен - включващ всякакви инсталации. Също така съдът е приел, че предвиденият по плана булевард от о. т. 68а до о. т. 69а не е бил реализиран, но са изградени допълнителните съоръжения - шахти за бъдещото тролейбусно ухо, които попадали точно в границите на терена, предвиден за булевард, като наличните шахти били обозначени в скицата с "х" и не са само осеви точки обозначени на скицата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК приема, че решението в обжалваната част е правилно. От писмените доказателства по делото и приетите заключения на съдебно-техническата експертиза се установява, че жалбоподателите са наследници по закон на Димитър Иванчев Сървански, по отношение на които е образувано производство по възстановяване на собствеността върху бивш имот пл. № 651 от кад лист № 399, 422 по кадастралния план след 1950 г., попадащ в РП на м. ж. к. "О. К. -2", одобрен с решение 237 на СОС по протокол 38/16.04.2009 г., с площ от 3500 кв. м. За нуждите на производството по възстановяване на собствеността е проведено производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, по което е постановена процесната Заповед № РД-09-232/05.08.2009 г. на кмета на район "Овча купел", Столична община, с която е одобрено решение на РЕСУТ по протокол № 24 от 21.07.2009 г., с която част от стар имот № 651-А по букви: А-Б-В-Г-Д-Е-А, попада в кв. 15, жк "Овча купел-2", с изградени инфраструктурни обекти, а част от стар имот № 651-А по букви: Ж-И-К-Л-М-Н-П-Р-Ж, попада в застроен парцел IХ-332 в кв. 12, жк "Овча купел-2". Жалбоподателите са оспорили изцяло заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. В производството административният съд е допуснал назначаване на първоначална и повторна съдебно - технически експертизи, като е приел за обективна повторната експертиза, която не е оспорена от страните. Въз основа на заключението на повторната СТЕ съдът обективно е установил, че бивш имот пл. № 651 по действащия ПУП на ж. к. "Овча купел", одобрен с решение № 237/16.04.2009 г. обхваща площи със следното отреждане: 1. част от имота с площ от 1660 кв. м., ограничена по б. Ж-И-К-Л-М-Н-П-Р-Ж, защрихована в зелено по скицата към заключението на вещото лице, попада в кв. 12-УПИ IХ-332- за жилищно строителство; 2. част от имота с площ от 666 кв. м., ограничена по б. Р-Ж-Б-А-Р попада в УПИ ХХХ, отреден за озеленяване и пешеходна зона и 3. част с площ от 1174 кв. м., ограничена по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А, попада в кв. 15 в площ, отредена за озеленяване и инженерна инфраструктура. Установено е и не се спори от касаторите, че мероприятието за УПИ IХ-332 е реализирано като е изграден и жилищен блок на 11 етажа /бл. 43/ и МС към него/офиси и ателиета/. Също така са изградени и асфалтирани прилежащи територии и паркинги югозападно /по т. П-С-Ж-Р-П/ и североизточно /по т. Н-М-Л-К-Х-Н/ от жилищния блок. По отношение на частта с площ от 666 кв. м от имот стар пл. № 651 от кад лист № 399, 422 по кадастралния план след 1950 г., попадаща в УПИ ХХХ по РП на м. ж. к. "Овча купел-2", одобрен с решение № 237 на СОС по протокол 38/16.04.2009 г., ограничена по б. Р-Ж-Б-А-Р и оцветена в жълто в скицата към заключението на вещото лице от 31.03.2010 г., съдът е приел, че е незастроена, поради което е отменил заповедта в тази част и е признал тази част за незастроена. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на част имота с площ от 1174 кв. м., ограничена по т. А-Б-В-Г-Д-Е-А, която попада в кв. 15 - отредена за озеленяване и инженерна инфраструктура, е установено, че са изградени инфраструктурни обекти - инсталационен колектор за тролейбусно ухо, като вещото лице е конкретизирало в съдебно заседание, че колекторът е отразен и нанесен в кадастъра и че този инсталационен колектор е по-различен от обикновените и представлява циментово съоръжение, което е проходимо, включва ВиК, ел., отопление и вентилация, поради и което е определен като инсталационен - включващ всякакви инсталации. Съобразено е от съда, че предвиденият по плана булевард от о. т. 68а до о. т. 69а не е бил реализиран, но са изградени допълнителните съоръжения - шахти за бъдещото тролейбусно ухо, които попадали точно в границите на терена, предвиден за булевард. При наличието на тези шахти, обозначени в скицата с "х", съдът е приел, че не се отнася до обозначени на скицата осеви точки, до наличие на тези шахти в имота. При тези фактически установявания съдът е приел, че тази част от имота е застроена. Претенциите на касаторите са, че инсталационният колектор и шахтите не заемат цялата площ, а само част от нея. Неоснователни са възраженията на касаторите относно приетата за застроена част от процесния имот по б. А-Б-В-Г-Д-Е-А с площ от 1 174 кв. м. по заключението на вещото лице. С § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии, а с § 5, т. 38 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията е дадено легално определение на понятието "строежи". Самото определяне на застроена част, съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствен зони / обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми. В конкретния случай реализираните строителни дейности и съоръжения безспорно са от характер, визиран в § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ДР на ППЗСПЗЗ, изградените съоръжения имат инфраструктурен характер в съответствие с предвиденото мероприятие. По смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са и огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и благоустройствени съоръжения. В случая претендираната част от касаторите е с изградени инфраструктурни съоръжения, които не могат да съществуват самостоятелно, а са свързани с предвидените мероприятия, функционално са свързани с тях и не могат да се отделят като отделна част от терена, а останалата да бъде определена като свободна от застрояване със сервитутно отстояние. Изградените инфраструктурни съоръжения представляват пречка за определяне на тази част от процесния имот като незастроен, представляват застрояване по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, съгласно който застрояването обхваща не само фактическото изграждане на съответните съоръжения, а и обслужващите терени, необходими за нормалното им функциониране. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решаващият съд правилно е отхвърлил претенцията на жалбоподателите да бъдат определени като свободни отделни части от имота, в които безспорно е установено, че са извършени строителни дейности и изградени инфраструктурни съоръжения. Неоснователни са възраженията на касаторите относно определения размер на разноските. Правилно административният съд в съответствие с отменената част на оспорвания административен акт и чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, при условията на съразмерност е определил размера на присъдените разноски. Установен е общият размер на направените по делото разноски - 2200 лева, от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева и 400 лева, заплатено общо възнаграждение за две вещи лица. Касаторите са обжалвали изцяло административния акт, който е отменен частично от решаващия съд, поради и което последният е определил дължимите разноски при условията на съразмерност. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение