Решение № 1119 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2006 г.

Решение № 1119 от 24.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1210/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 218а, б. "а" от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Б. И. от гр. С. срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 12.VI.2006 г., постановено по в. гр. д. № 196/2006 г. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, както и за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 във връзка с чл. 34, ал. 2 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. И. Б. И. е предявила иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу Х. А. С. от гр. С. за сумата 8700 лв, увеличена по реда на чл. 116 от ГПК (отм.) на 10 050 лв представляващи дължимите от ответника Х средства за издръжка на сина им Х. Х. А. за периода от 22.VII.1987 г. до 6.II.2002 г., с които ищцата се е обеднила за сметка на ответника, който се е обогатил с посочената сума. С решението на Старозагорския районен съд, VI граждански състав от 13.I.2006 г. по гр. д. № 895/2005 г. искът е отхвърлен като недоказан, тъй като ищцата не ангажирала доказателства за размера на обедняването си, макар и да се приема в мотивите, че искът е основателен. По въззивна жалба на ищцата С окръжен съд с решението си от 12.VI.2006 г. постановено по гр. д. № 196/2006 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт, като е отхвърлил иска в увеличения размер пред втората инстанция за разликата между предявените първоначално 8 700 лв и 10 050 лв. Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалните правила, материалния закон и е необосновано, поради което подлежи на отмяна. Страните по делото не са били в брак, като с решение на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 555/2002 г. ответникът Х. А. С. е признат за баща на роденото от ищцата дете Х. Издръжка за детето е присъдена в размер на 50 лв считано от 6.II.2002 г. видно от приложеното копие на изпълнителен лист по това дело. Детето Х. А. е родено на 22.VII.1985 г. За периода от раждането до 22.VII.1987 г. ищцата е търсила по реда на чл. 59 от ЗЗД сумата 1200 лв като частичен иск по гр. д. № 260/2005 г. на Старозагорския районен съд, по което има влязло в сила решение на Старозагорския окръжен съд от 2.VII.2006 г. по в. гр. д. № 893/2005 г. Този период на неоснователно обогатяване не е предмет на настоящата претенция. Въззивният съд е приел, че претенцията на ищцата е неоснователна, тъй като до влизане в сила на решението за признаването на бащинството на ответника се е считало, че бащата на детето е неизвестен, поради което, макар и установителното решение по чл. 41 от СК да има обратно действие, то би могло да се търси издръжка най-много 1 г. назад съгласно разпоредбата на чл. 87 от СК. Отречено е от съда и наличието на елемента от фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД - обедняване на ищцата, тъй като е прието, че през процесния период от време тя се е считала самотна майка, което й осигурявало получаване на по-високи по размер месечни добавки по Указа за насърчаване на раждаемостта, които осигурявали възможност тя да отглежда сама роденото от нея дете. На последно място съдът е приел, че тя сама се е поставила в положение да не получава издръжка на детето с късното предявяване на претенцията по чл. 41 от СК. Върховният касационен съд не споделя тези съображения на въззивната инстанция за неоснователност на претенцията. Неправилно се смесват правилата за определяне на издръжката по Семейния кодекс с търсенето на изразходвани средства за цялостното обгрижване и издържане на детето за минал период от време, за който не е присъдена издръжка, какъвто иск е предявила ищцата с правно основание чл. 59 от ЗЗД. Претенцията за такъв минал период в никакъв случай не се ограничава само за срока по чл. 87 от СК. Освен това изводът за получавани от ищцата суми като самотна майка не се основава на събрани конкретни доказателства по делото, а на предположения на съда. В рамките на предявената претенция по чл. 59 от ЗЗД няма място разсъждението на съда, че неполучаването на средства за издръжка на детето може да се вмени само във вина на ищцата, която с бездействието си се е поставила в това положение. Поначало предявената претенция е основателна, както правилно е приел и Старозагорския районен съд в решението си по гр. д. № 895/2005 г. При разглеждане на спора обаче съдебните инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила относно призоваването на ответника. От всички твърдения на ищцата и от свидетелските показания се установява, че ответникът Х. С. още през 1990 г. е в САЩ, а по делото той е призоваван на домашен адрес в гр. С., от където призовките са били връщани с отказ от неговата майка. При положение, че на ищцата не е известен адреса на ответника в САЩ, следвало е съдът да приложи чл. 50 от ГПК (отм.), като извърши публикация в Държавен вестник, както и да му назначи особен представител по чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.) Като не е сторил това, съдът е нарушил съществено процесуалните правила, осигуряващи правото на участие на страните в процеса. Ако при новото разглеждане на спора не се установи размера на обедняването на ищцата за сметка на обогатяване на ответника, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 130 от ГПК (отм.), а не да отхвърля претенцията. Това следва и от съответстващата разпоредба на новия ГПК - чл. 162, в която е установено това правило в по - императивен вид. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение