Решение № 299 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2013 г.

Решение № 299 от 10.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ - гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 8-10, подадена чрез председателя й Анжела Тонева, "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, подадена чрез процесуалния му представител адв. Лора Георгиева, "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Цар Симеон" № 330, подадена чрез процесуалния му представител адв. Кръстев и "Енерго Про Мрежи" АД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, подадена чрез процесуалния му представител адв. Цаков, срещу решение № 9314/24.06.2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 1226/2013 г., с което е отменено решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по раздел III т. 10. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и постановяване на друго, с което да се остави без разглеждане като недопустима жалбата, а производството по делото да се прекрати. В случай че жалбата бъде приета за допустима, да се постанови решение по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди решението на ДКЕВР. Вторият и третият касатори заявяват и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответниците по касационните жалби - "Севморпут" ЕООД, "Смарт Агроинвест" ЕООД, "Фотокристиан" ЕООД, ЕТ "Галина Мартинова", "Локос-78" ЕООД, "Лин Енерджи" ООД, "ВЛАД Солар Парк" ЕООД, "Селина груп" ЕООД, "Еко Ел Енерджи" ООД, "Извор Г" ЕООД, "Хеброс Солар" ЕООД, "Ю Ес Ю Енерджи" ООД, "Стоянови - ММС" ООД, "Фотоволтаици Опан" ООД, "Марвел 2010" ООД, "ПССИ" ЕООД, "Солар Брадарс" ООД, "Еко Ток-56" ЕООД, "Екооптима" ООД, "ЕОС 6" ООД, "Мирос" ЕООД, "Стефанов БМ" ООД, "Сънфлекс" ЕООД, "ПВ Павликени" ЕООД, "Форс Инвест" ЕООД, "Геосолар" ООД, "Еко Парк-2006" ООД, "Елис Консулт" ЕООД - оспорват същите чрез процесуалния си представител адв. Спасов и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби, поради недопустимост на първоинстанционното производство. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество - основателни, поради следните съображения: Решението е недопустимо, поради наличие на основание по чл. 159, т. 6 от АПК за недопустимост на оспорването. Съображенията за това са следните: С решение № 8733/17.06.2013 г., постановено по адм. дело № 6086/2013 г., по описа на ВАС, петчленен състав, първа колегия, с което се оставя в сила решение № 4659/03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13239/2012 г., по описа на ВАС, четвърто отделение, решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в частта по раздел III, т. 10 е отменено по жалба на "Итег" ООД - гр. Свиленград. Следователно, спорът за законосъобразността на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в обжалваната му част по раздел III, т. 10 е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, като е прието, че издаденото от ДКЕВР решение е незаконосъобразно и е отменено в посочената част. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК съдебното решение, с което административният акт е отменен, има действие по отношение на всички. Съгласно чл. 297 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наличието на влезли в сила решения по оспорването, съгласно чл. 159, т. 6 от АПК представлява основание за недопустимост на жалбата, въз основа, на която е образувано съдебното производство. Действително юридическият факт, породил процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество, е настъпил в хода на съдебното производство, преди постановяването на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, но в случая се касае за абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на жалба, за която съдът е длъжен да следи служебно по всяко време, докато процесът е висящ. В касационното производство това служебно задължение е регламентирано в нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, като част от задължението на касационната инстанция да следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Недопустимостта на съдебното оспорване обосновава недопустимост и на първоинстанционния съдебен акт, с който спорът е решен по същество - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, за което касационната инстанция следи служебно съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното решение, с което е отменено решението на ДКЕВР по раздел III, т. 10, следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При наличието на основание за недопустимост на съдебния акт е безпредметно да се обсъждат останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, наведени в касационните жалби. При този изход на делото основателна е претенцията на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" ЕАД за присъждане на разноски за касационното производство съгласно представения списък на разноските, фактура и платежно нареждане за внесена държавна такса - 94.18 лв., както и тази на "ЧЕЗ Разпределение България" АД - в размер на 25 лв. За първоинстанционното производство ответникът и заинтересуваните страни не са заявили претенции за разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия