Решение № 4668 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2021 г.

Решение № 4668 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1488/2021 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Своге против решение № 1301 от 04.12.2020 г. по адм. дело № 1364/2019 г. на Административен съд София – област, с което е отменена заповед № 1429/30.09.2019 г. на същия административен орган и община Своге е осъдена да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд не се обосновава от събраните доказателства и е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответницата Ц. Ч. оспорва касационната жалба. Моли оспореното решение да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед като издадена при съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, довели до противоречие на акта с материалноправни разпоредби, се споделя от настоящата инстанция, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта не съдържа факти, които да обосновават нейното постановяване, а изложените в акта обстоятелства не кореспондират с посочените в заповедта правни основания и с нейната разпоредителна част. В обстоятелствената част на акта е посочено, че в УПИ I-586, кв. 42 по плана на [населено място], собственост на жалбоподателката пред първата инстанция и ответник в настоящото производство Ц. Ч., е изградена подпорна стена, като елемент от вертикалната планировка на имота, която не се поддържа в добро състояние и създава опасност от срутване на земни маси върху жилищната сграда, като застрашава обитателите и преминаващи покрай имота граждани. В констативния протокол от 28.03.2019 г., към който препраща обстоятелствената част на заповедта, е посочено, че подпорната стена е от бетон с дебелина 10-15 см. в различните участъци. Същата е пропукана и разделена три сегмента, като е наклонена към вътрешността на имота, при отклонение спрямо основите около 30 см. Изложените факти не попадат в обхвата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ, посочен като правно основание за издаване на заповедта. Цитираният текст се отнася за строежи, неподходящи по местонахождение, вид и материали, а в случая установявания в този смисъл в обстоятелствената част на административния акт не са направени. Предпоставките на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, на който органът се позовава, за да издаде оспорената заповед, също не се установяват от обстоятелствената част на акта. Посочената разпоредба овластява кмета на общината да издаде заповед, с която да задължи собственика на строеж, който не се поддържа в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. В случая в обстоятелствената част на заповедта е направена обща констатация, че подпорната стена не се поддържа в добро състояние, но конкретни несъотвествия с техническите изисквания, подлежащи на поправяне, заздравяване или укрепване, не са посочени. Разпоредителната част на заповедта също не съответства на нормата на чл. 195, ал. 4 ЗУТ, тъй като на собственика на имота не е възложено да извърши конкретни ремонтни и възстановителни дейности. Освен констатираните несъответствия, заповедта съдържа и неясна разпоредителна част. Волеизявлението на органа е формулирано по начин, който не позволява да се направи извод относно съдържанието на разпоредените с акта задължения и който да позволява тяхното изпълнение, тъй като конкретни ремонтни и възстановителни дейности не са посочени, а извършването на строителни и ремонтни работи, както и установяването на техния вид и характер, са поставени в зависимост от бъдеща оценка на състоянието на стената. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като препятстват установяването на действителния смисъл на направеното от органа волеизявление и са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Изводът на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, също се споделя от настоящата инстанция. Правилно е прието, че изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ относно правото на защита на адресата са спазени, но при издаване на заповедта са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Посочените норми задължават административния орган да установи релевантните за спора факти и обстоятелства и да събере необходимите доказателства. В случая това не е направено. Не е изяснено дали описаната в констативния протокол и в заповедта "подпорна стена" представлява строеж или е обект с декоративен характер, в какъвто смисъл са заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи. Не е установено функционалното предназначение на обекта и техническото му състоянието с оглед преценка на необходимостта и възможностите за неговото възстановяване или заздравяване, както и конкретните строително – ремонтни дейности, които следва да бъдат извършени. Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като се отразяват на материалната законосъобразност на акта. Заключението на административния съд за постановяване на оспорената заповед при отсъствие на материалноправните основания за това, е направено при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата. С административния акт Ц. Ч., ответник в касационното производство, е задължена на основание чл. 195, ал. 4 във връзка с ал. 5 ЗУТ да "възложи на правоспособни лица конструктивно обследване на съществуващата подпорна стена, които да установят дали същата може да се заздрави или е необходимо да се изгради нова такава" след одобряване на инвестиционен проект, в който да се предвидят строително – монтажни работи за възстановяване, поправяне и заздравяване на подпорна стена или се предвиди нова такава. В случая предпоставките на чл. 195, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, които овластяват кмета на общината да издаде заповеди, с които да задължи собственика на строеж, който не се поддържа в добро състояние съобразно изискванията на чл. 169, ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване или да разпореди премахване, преобразуване или ремонт на неподходящи по местоположение, разположение, вид и материали строежи, не са изпълнени. Разпоредбите се отнасят за строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, какъвто в случая не е установен. Описаният в заповедта обект е изграден от сглобяеми елементи и е с декоративен характер, тъй като не изпълнява подпорни или укрепителни функции, не улеснява достъпа във височина на терена с оглед денивелацията, а и с оглед начина на поставяне на отделните пана не може да предотврати свличане на земни маси или проникване на вода. В този смисъл е заключението на вещото лице по първоначалната съдебно-техническа експертиза, както и заключението на вещото лице Н. по изслушаната повторна съдебно- техническа експертиза. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице материалноправни основания за издаване на оспорената заповед. Същата е постановена в противоречие с изискванията на чл. 195, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, независимо от изложените съображения, първоинстанционният съд постановява решение при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие със събраните доказателства. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Обсъдени са подробно нарушенията във формата на акта и тези на административнопроизводствените правила, както и противоречието на заповедта с материалноправни разпоредби, като са изложени конкретни съображения за причините, поради които съдът приема, че са налице основания за отмяна на административния акт. За изясняване на спора от фактическа страна са допуснати и събрани писмени и гласни доказателства, включително по искания на страните. Заключенията на вещите лица по изслушаните експертизи са обсъдени от съда заедно с останалите събрани доказателства по делото. Експертизата, изготвена от вещото лице Н. е допусната по искане на административния орган и по поставени от него задачи. Заключението на експерта е изслушано в съдебно заседание, в присъствието на процесуалните представители на страните, на които е осигурена възможност да поставят въпроси и е прието от съда като неоспорено и при отсъствие на искания за отвод или освобождаване на вещото лице, включително поради липса на квалификация. Ето защо доводите на касационния жалбоподател, че решението на съда не съдържа мотиви и е постановено без спорът да е изяснен от фактическа страна, са неоснователни. Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт са обосновава от доказателствата и е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция, община Своге следва да бъде осъдена да заплати на ответницата Ч. сумата 600. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,