Решение № 1644 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2020 г.
ВАСVI отделение09.02.2021 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 31.07.2020 г., постановено по адм. д. № 141 по описа за 2020 г. на Административен съд - Смолян. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса, гр. Смолян, да заплати на "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД, гр. Смолян, разноски за тази инстанция в размер на 500 (петстотин) лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1644 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса, гр. Смолян, срещу решение № 217 от 31.07.2020 г. по адм. д. № 141 по описа за 2020 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № 21/09-43/16.03.2020 г. на и. д. Директор на РЗОК, гр. Смолян, за налагане на санкция - прекратяване на договор № 210445/30.01.2020 г. (погрешно посочен в диспозитива на съдебното решение като № 21045/27.04.2018 г.). Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 152 от НРД ДД 2018 г., както и твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Смолян е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил заповед № 21/09-43 от 16.03.2020 г. на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Смолян, с която на "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД - изпълнител на първична извънболнична дентална помощ по договор с НЗОК № 210445 от 31.01.2020 г. - е наложена санкция на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. "прекратяване на договор" спрямо лекаря, отчел неизвършената дейност - д-р Д. Пандевски, изпълнител на пакет "първична извънболнична дентална помощ" в "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. Приложената санкция по правния си резултат е цялостно прекратяване на индивидуалния договор, което е допустимо само в хипотезата на повторност на нарушението съгласно чл. 59, ал. 13 във вр. с ал. 11, т. 2 от ЗЗО. Съдът се е позовал на обстоятелството, че издадената предходна заповед за частично прекратяване на същия договор и по отношение на същия лекар не е влязла в законна сила, с оглед на което не е налице повторност. При извършеното тълкуване на приложимите материалноправни норми съдът се е позовал на съдебната практика по аналогични дела. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения са неоснователни. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г. (НРД ДД 2018 г. - отм. 1.01.2020 г.), послужил като основание за прилагане на санкцията, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" с изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, при наличие на една от двете алтернативни предпоставки, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО: отчитане на дейност, която не е извършена; извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. В разглеждания случай е безспорно установено, че е отчетена дейност, която не е извършена: с електронен отчет за месец септември 2018 г. изпълнителят на дентална помощ е отчел амбулаторен лист № 000326/04.09.2018 г. и от бюджета на НЗОК/РЗОК му е заплатена дентална дейност екстракция на зъб, включително анестезия на зъб с код 47, по отношение на здравноосигуреното лице Б. Атанасов, без отчетената дейност да е реално извършена. Съгласно нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", пр. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Същата хипотеза е предвидена и в чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. Извършеното граматическо тълкуване и използваните в текста на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО пунктуационни знаци водят до тълкуване в смисъл, че при първо констатирано нарушение прекратяването не се прилага за всички договорени дейности от пакета и засяга само лекаря, който не е извършил отчетената дейност. В случаите, когато изпълнител на дентална помощ има сключен договор само за един пакет и не е договорено оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина, този договор може да бъде прекратен единствено в хипотезата на чл. 59, ал. 13 във връзка с ал. 11, т. 2 от ЗЗО, т. е. при наличие на повторно нарушение. В противен случай прекратяването по отношение на изпълнител на дентална медицина, осъществяващ дейността си при условията на индивидуална практика, без нает персонал, ще има за последица пълното, а не частичното прекратяване на сключения индивидуален договор (В този смисъл решение № 959 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9398/2020 г., VI о., решение № 13754 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2020 г., VI о., решение № 10056 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2020 г., решение № 4709 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2019 г., VI о. и др.). Съгласно определението по § 1, т. 2 от ДР на НРД ДД 2018 г. (в приложимата му редакция - ДВ, бр. 26 от 23.03.2018 г.) "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение - ИДП (изпълнител на дентална помощ), за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. Доколкото към момента на издаване на оспорения акт липсва влязла в законна сила заповед, с която да е наложена санкция на същия нарушител за същия вид нарушение при действието на НРД ДД 2018, то не е налице хипотезата на повторно нарушение по смисъла на НРД и индивидуалния договор. Необходимо е да се добави, че заповед № 21/09-26 от 13.02.2020 г. на и. д. Директор на РЗОК – Смолян, с която на изпълнителя на дентална помощ е била наложена санкция "частично прекратяване на договор № 210445/31.01.2020 г. ", е отменена с решение № 94 от 19.05.2020 г. по адм. д. № 86/2020 г. на Административен съд – Смолян, оставено в сила с решение № 13106 от 22.10.2020 г. по адм. д. № 6488/2020 г. на VІ отд. на ВАС. Като е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника по касационната жалба искане следва да му се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 500 (петстотин) лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,