Решение № 1644 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2020 г.

ВАСVI отделение09.02.2021 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 217 от 31.07.2020 г., постановено по адм. д. № 141 по описа за 2020 г. на Административен съд - Смолян. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса, гр. Смолян, да заплати на "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД, гр. Смолян, разноски за тази инстанция в размер на 500 (петстотин) лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1644 от 9.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9597/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса, гр. Смолян, срещу решение № 217 от 31.07.2020 г. по адм. д. № 141 по описа за 2020 г. на Административен съд - Смолян, с което е отменена заповед № 21/09-43/16.03.2020 г. на и. д. Директор на РЗОК, гр. Смолян, за налагане на санкция - прекратяване на договор № 210445/30.01.2020 г. (погрешно посочен в диспозитива на съдебното решение като № 21045/27.04.2018 г.). Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 152 от НРД ДД 2018 г., както и твърденията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Смолян е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. При извършената проверка за процесуална допустимост се установи, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Смолян е отменил заповед № 21/09-43 от 16.03.2020 г. на и. д. Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Смолян, с която на "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД - изпълнител на първична извънболнична дентална помощ по договор с НЗОК № 210445 от 31.01.2020 г. - е наложена санкция на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО и чл. 152, ал. 1 от НРД ДД 2018 г. "прекратяване на договор" спрямо лекаря, отчел неизвършената дейност - д-р Д. Пандевски, изпълнител на пакет "първична извънболнична дентална помощ" в "Д-р Д. Пандевски - Амбулатория за първична медицинска помощ по дентална медицина - индивидуална практика" ЕООД. За да постанови решението си, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. Приложената санкция по правния си резултат е цялостно прекратяване на индивидуалния договор, което е допустимо само в хипотезата на повторност на нарушението съгласно чл. 59, ал. 13 във вр. с ал. 11, т. 2 от ЗЗО. Съдът се е позовал на обстоятелството, че издадената предходна заповед за частично прекратяване на същия договор и по отношение на същия лекар не е влязла в законна сила, с оглед на което не е налице повторност. При извършеното тълкуване на приложимите материалноправни норми съдът се е позовал на съдебната практика по аналогични дела. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения са неоснователни. Съгласно чл. 152, ал. 1 от Националния рамков договор за денталните дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския зъболекарски съюз за 2018 г. (НРД ДД 2018 г. - отм. 1.01.2020 г.), послужил като основание за прилагане на санкцията, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, налага санкция "прекратяване на договора" с изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност, при наличие на една от двете алтернативни предпоставки, установени по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО: отчитане на дейност, която не е извършена; извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации. В разглеждания случай е безспорно установено, че е отчетена дейност, която не е извършена: с електронен отчет за месец септември 2018 г. изпълнителят на дентална помощ е отчел амбулаторен лист № 000326/04.09.2018 г. и от бюджета на НЗОК/РЗОК му е заплатена дентална дейност екстракция на зъб, включително анестезия на зъб с код 47, по отношение на здравноосигуреното лице Б. Атанасов, без отчетената дейност да е реално извършена. Съгласно нормата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", пр. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), директорът на съответната районна здравноосигурителна каса прекратява договорите с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност. Същата хипотеза е предвидена и в чл. 152, ал. 1 от НРД за ДД за 2018 г. Извършеното граматическо тълкуване и използваните в текста на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" от ЗЗО пунктуационни знаци водят до тълкуване в смисъл, че при първо констатирано нарушение прекратяването не се прилага за всички договорени дейности от пакета и засяга само лекаря, който не е извършил отчетената дейност. В случаите, когато изпълнител на дентална помощ има сключен договор само за един пакет и не е договорено оказване на извънболнична дентална помощ и от други лекари по дентална медицина, този договор може да бъде прекратен единствено в хипотезата на чл. 59, ал. 13 във връзка с ал. 11, т. 2 от ЗЗО, т. е. при наличие на повторно нарушение. В противен случай прекратяването по отношение на изпълнител на дентална медицина, осъществяващ дейността си при условията на индивидуална практика, без нает персонал, ще има за последица пълното, а не частичното прекратяване на сключения индивидуален договор (В този смисъл решение № 959 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9398/2020 г., VI о., решение № 13754 от 5.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8641/2020 г., VI о., решение № 10056 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2637/2020 г., решение № 4709 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7766/2019 г., VI о. и др.). Съгласно определението по § 1, т. 2 от ДР на НРД ДД 2018 г. (в приложимата му редакция - ДВ, бр. 26 от 23.03.2018 г.) "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение - ИДП (изпълнител на дентална помощ), за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. Доколкото към момента на издаване на оспорения акт липсва влязла в законна сила заповед, с която да е наложена санкция на същия нарушител за същия вид нарушение при действието на НРД ДД 2018, то не е налице хипотезата на повторно нарушение по смисъла на НРД и индивидуалния договор. Необходимо е да се добави, че заповед № 21/09-26 от 13.02.2020 г. на и. д. Директор на РЗОК – Смолян, с която на изпълнителя на дентална помощ е била наложена санкция "частично прекратяване на договор № 210445/31.01.2020 г. ", е отменена с решение № 94 от 19.05.2020 г. по адм. д. № 86/2020 г. на Административен съд – Смолян, оставено в сила с решение № 13106 от 22.10.2020 г. по адм. д. № 6488/2020 г. на VІ отд. на ВАС. Като е стигнал до извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменил, Административен съд - Смолян е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от ответника по касационната жалба искане следва да му се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 500 (петстотин) лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1