Решение № 13254 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2014 г.

Решение № 13254 от 8.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4736/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Галин Петков Стойков от гр. Севлиево срещу решение № 38 от 11.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1111/2013 г. по описа на Административен съд- Велико Търново. С обжалваното решение АС-Велико Търново е отхвърлил исковата претенция на касатора срещу Областна дирекция на МВР - Велико Търново за изплащане на обезщетение по ЗОДОВ за причинените му от отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № 2871/12/8.10.2012 г. на началника група при РУ" Полиция"- гр. Свищов имуществени вреди в размер на 450 лв заплатени от ищеца за водене на съдебното дело по отмяна на цитираното НП на две инстанции възнаграждения за един адвокат. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Според Галин Стойков съдът неправилно е приел, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 203 от АПК, от който може да се претендират вреди по ЗОДОВ, а съставлява акт на особена правораздавателна дейност. Отделно от гореизложеното неправилно съдът бил приел, че при липса на процесуална норма за присъждане на съдебни разноски в производството по атакуване пред съд законосъобразността на наказателно постановление, тези вреди не могат да бъдат претендирани като вреди по реда на ЗОДОВ. По горните съображения Стойков твърди неправилност на съдебното решение и моли същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, ОД на МВР - Велико Търново, редовно призован, не се представлява и не представя писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения С обжалваното решение АС-Велико Търново е отхвърлил иска на Галин Стойков срещу ОД на МВР - гр. В. Търново за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 450 лв, съставляващи платени от ищеца възнаграждения за един адвокат в производството по обжалване на НП № 2871/12/08.10.2012 г. на началника група при РУ" Полиция"- гр. Свищов - отменено като незаконосъобразност по съдебен ред. За да стигне до този правен резултат, административният съд, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, е приел на първо място, че наказателното постановление, от което се претендират настъпилите вреди, макар и отменено като незаконосъобразно по съдебен ред, не съставлява административен акт по смисъла на АПК и не подлежи на обезвреда по чл. 203 и следващите от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът се е мотивирал с това, че в производството по ЗАНН при упражняване на правомощието си по налагане на административно наказание, административният орган, какъвто безспорно е началникът на група "Полиция" при РУ - Свищов, действа не в упражняване на типична административна дейност, а като орган, реализиращ държавна наказателна репресия - т. е. като орган, осъществяващ административнонаказателна юрисдикция. С оглед гореизложеното наказателното постановление подлежи по закон на оспорване пред районния съд по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, и -едва на касация - пред административните съдилища по реда на АПК, поради което наказателното постановление не може да се приравни на незаконосъобразен административен акт, подлежащ на оспорване по АПК, каквито са актовете по чл. 203, от чиято незаконосъобразност може да се търси обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 по ЗОДОВ. На следващо място, съдът е изложил и допълнителни доводи за неоснователност на претенцията за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено за обжалване на наказателното постановление пред съд адвокатско възнаграждение. АССГ е приел, че тази претенция се явява неоснователна и на още едно, допълнително основание - липса на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и заплатените суми за адвокатско възнаграждение, доколкото тези суми съставляват разноски за водене на съдебно производство, чието възстановяване, ако не е уредено в самия процесуален закон - НПК и АПК, не може да се търси по реда на ЗОДОВ. Съдебното решение на АССГ е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото не е имало спор за фактите, които накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление № 2871/12/08.10.2012 г. на началника група при РУ" Полиция"- гр. Свищов на ищеца е наложено административно наказание - глоба в размер на 3000 лв за извършено от него административно нарушение по чл. 100, ал. 2, предл. първо от ЗДвП. Наказателното постановление е обжалвано от Стойков пред съд, в съдебните производства по обжалването на което същият е ангажирал адвокат и е подписал два договора за адвокатска защита и съдействие - първият - за представляването му пред първа инстанция с реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв, а вторият - за защита в касационното производство пред АС-Велико Търново с реално платен адвокатски хонорар в размер на 200 лв. Не е спорно, че Стойков действително е била защитаван по образуваните пред Районен съд - Свищов, а впоследствие и на касация пред АС-Велико Търново, съдебни производства, в резултат на които издаденото срещу касатора НП е било отменено като незаконосъобразно. Настоящата инстанция не споделя извода на първостепенния съд, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, не могат да се компенсират по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административно наказание от органите на администрацията за извършено административно нарушение е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя следва да се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на тези органи. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, то е издадено от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Неправилен е и изводът на административния съд, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение не съставлява вреда, причинена пряко от административен акт. Този извод е мотивиран със съображения, че заплащането на възнаграждение по договор за поръчка не е пряка и непосредствена последица от административен акт и тъй като ангажирането на правна помощ в производството по ЗАНН не е задължително, то и направените за адвокатска защита разходи не са пряка и непосредствена последица от издаденото и отменено впоследствие наказателно постановление. Настоящият състав на ВАС приема, че от незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата по обжалване на наказателното постановление. По силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Настоящият състав приема, че ищецът- касационен жалбоподател в настоящото производство, не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното, отменено впоследствие като незаконосъобразно, наказателно постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт- наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на Стойков вследствие заплатени суми за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което е наложено административното наказание глоба, което административнонаказаният е считал за незаконосъобразно наложено. Следва да бъде споделен доводът на жалбоподателя за това, че липсата на установена в закон задължителност на адвокатската защита по дела за обжалване на наказателни постановления, не влече по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условия за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняване на неговите права и интереси. В този смисъл е и безпротиворечивата константна практика на Върховния касационен съд (в т. см. решение № 248/4.06.2009 г. по гр. д. № 4808/2007 г. на III г. о.; решение № 355/03.08.10 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на III г. о.; решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 66/2009 г. на IV г. о.; решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на III г. о.; решение № 781/30.11.2010 г. по г. д. № 511/2010 г. на IV г. о. и други.) В конкретния случай касаторът е доказал настъпили за него имуществени вреди във вид на реално заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на отмененото НП за сумата от 450 лв. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява основателна. Решението на АС- Велико Търново следва да бъде отменено, и, вместо него, да бъде постановено друго по съществото на спора, с което ОД на МВР - Велико Търново да бъде осъдено да заплати на Галин Петков Стойков сумата от 450 лв, ведно с претендираната от ищеца законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска - 21.10.2013 г., до окончателното й изплащане . По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение