Решение № 273 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5354/2007 г.

Решение № 273 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5354/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Н., Н. Н., П. Т. и Ц. Т. срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр. д. № 1078/2006 г. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Селскостопанска академия /с предишно наименование "Н. ц. за а. науки"/ я оспорва като неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа по реда на чл. 218е от ГПК заявените с жалбата касационни основания /допълнително въведените с писмената защита на касатора след изтичане на срока за обжалване не подлежат на разглеждане, за което е възразил и ответникът по жалба/, намира следното: С обжалваното въззивно решение са отхвърлени установителните искове за собственост по чл. 97, ал. 1 от ГПК на касаторите срещу ответника за два имота, посочени по делото и в решението, закупени от ищците с договори от 2003 г. Прието е, че правото на собственост на праводателите на ищците за процесните имоти, основано на наследствено правоприемство по закон, е отречено спрямо ответника с влязло в сила решение. Заявеното от ищците оспорване на изключилото тези права завещание в полза на ответника, като нищожно по чл. 42, б. "б" от ЗН, е прието за неоснователно. При този изход на спора не е разгледано евентуалното насрещно възражение на ответника, че е придобил имотите по давност с непрекъснатото им и несмущавано владение за периода 1986-2000 г. Изводите на въззивния съд са законосъобразни и обосновани: Ищците са закупили процесните недвижими имоти - УПИ ХIV-668 и УПИ ХVIII-668, в кв. 57 по плана на гр. С., м. "В", с договори по нот. акт №№ 87 и 88 /27.02.2003 г. Преките им праводатели - продавачи по договорите Н. и А. С. са закупили с договори №№ 137 и 138/21.04.2000 г. и получили по делба с договори от 5.04.2001 г. и 21.09.2000 г. имотите от наследниците на Р. Б., легитимирали се за собственици с наследствено правоприемство по закон /нот. акт №№ 17 и 18 от 5.04.2000 г./. С влязло в сила решение на СГС от 28.03.1997 г. са отхвърлени исковете на наследниците на Р. Б. /поч. през 1984 г./ срещу ответната тогава и по настоящото дело Селскостопанска академия с пр. осн. чл. 42, б. "а" от ЗН - за нищожност на саморъчното завещание на наследодателката в полза на ответника от 3.06.1981 г., като направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, и чл. 108 от ЗС - за ревандикация на процесните имоти. Решението е отменено по реда на ПРН с решение на ВКС, тричленен състав по гр. д. № 1779/1997 г. от 3.12.1998 г. Това решение е отменено по реда на чл. 231 от ГПК с решение по гр. д. № 329/1099 от 17.04.2000 г. на петчленен състав на ВКС, след което молбата на ищците за ПРН на влязлото в сила решение на СГС е оставена без уважение с решение на ВКС от 25.01.2001 г. по гр. д. № 739/2000 г. По настоящото дело, наред с новото спрямо воденото от наследниците на Р. Б. придобивно основание, на което се позовават, ищците въвеждат и ново правоизключващо за ответната академия основание за нищожност на завещанието - по чл. 42, б. "б" от ЗН, поради неспазване на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 от ЗН /да е написано и подписано от завещателката/. Обосновано и законосъобразно това оспорване на завещанието е прието за неоснователно от въззивния съд: Оригиналът на завещанието на Р. Б. е загубен не по вина на страните /удостоверения на л. 97 и сл. от делото на РС/. Затова съставянето и съдържанието му са установени с всички доказателствени средства /чл. 134, ал. 1 от ГПК/ - копия от завещанието, намиращи се у страните, сверен с оригинала негов препис по нот. дело, завещание на съпруга на Р. Б. В. С., поч. през 1982 г. и св. показания. От тях без противоречиво се установява, че оспореното завещание е написано и подписано от завещателката и изразява волята й на разпореждане в полза на ответника с притежаваните от нея имоти за след смъртта й. При тези данни ищците не са установили правото си на собственост върху имотите, основано на закупуването им. Правата на наследниците по закон на Р. Б. за имотите са отречени спрямо ответната академия, като наследник по завещание, с влязло в сила решение. Отричането не е преодоляно със заявеното по настоящото дело оспорване на завещанието на ново основание. Последвалите решението продажбени договори, сключени с продавачи - несобственици не са произвели вещно - прехвърлително действие и не легитимират преките праводатели на ищците и самите тях като собственици на имотите спрямо ответника. В случаят законът не брани правата на трети лица, придобили от несобственик, затова без значение са доводите на ищците за добросъвестността им при закупуването на имотите. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отд.