Решение № 7623 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4940/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. А., от гр. Опака, област Търговище против решение № 579/08.04.2026 г. по адм. дело № 135/2025 г. на Административен съд – Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 30, ал.3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на ТП на НОИ – Търговище, чрез юрисконсулт Г. Тодорова изразява становище за недопустимост и неоснователност на същата. Представя подробен писмен отговор и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение № 579/08.04.2026 г. по адм. дело № 135/2025 г. Административен съд – Разград е отхвърлил жалбата на А. Н. А. срещу Решение № 2153-25-22 от 04.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище и потвърденото с него разпореждане № 2136-25-1 от 28.02.2025 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ. Приел е, че актовете на пенсионните органи не страдат от пороците по чл.146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че с актовете на органите на ТП на НОИ касаят определяне на датата на възобновяване и съответно изменение на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. Н. А., като са издадени след указания, дадени с решение № 582/25.07.2024 г. по адм. дело № 190/2023 г. на Административен съд – Разград, оставено в сила с решение № 1524/18.02.2025 г. по адм. дело № 10803/2024 г. на Върховния административен съд. Съгласно чл. 30, ал. 3 (отм.) НПОС) преосвидетелстването на лицата с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане се извършва до изтичането на срока, за който е отпусната пенсията, след служебно повикване. Само в случаите, когато преосвидетелстването се извършва до първо число на месеца, в който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и при предсрочно преосвидетелстване по молба на пенсионера, пенсията се определя в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от първо число на месеца, следващ месеца на преосвидетелстването. В останалите случаи, когато преосвидетелстването е извършено в месеца, през който изтича срокът, за който е отпусната пенсията, както и след това, не по вина на лицето, пенсията се възобновява в същия размер, увеличава се, намалява се или се прекратява от срока, до който е била отпусната. В настоящия случай е неприложима хипотезата на чл. 30, ал. 3, изр. второ от НПОС сега отм., тъй като преосвидетелстването на жалбоподателя не е предсрочно и е извършено на 15.02.2023 г., а не до първото число на месеца. Първоинстанционният съд и пенсионните органи са приложили точно нормата на чл. 30, ал. 3, изр. трето от НПОС (сега отм.), в който смисъл са и указанията на съда, като до 15.02.2023 г. са приложили коефициент 0,7 на основание чл. 75, ал. 2, т. 2 КСО съобразно признатата 80% ТНР с ЕР № 1843 от 26.06.2020 год. на ТЕЛК, а след тази дата са приложили коефициент 0,5 на основание чл. 75, ал. 2, т. 3 КСО съобразно признатата 50 % ТНР с ЕР № 101 от 15.02.2023 г. на ТЕЛК. Съдът законосъобразно е приел, че оспорените административни актове не страдат от пороците по чл.146 АПК, като издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона, действал към датата на тяхното издаване (по арг. чл. 142, ал. 1 АПК). С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ съдът определя в размер на 105,00 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение