Решение № 7649 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2019 г.

Решение № 7649 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Ангелова против решение № 1272 от 12.06.2019 г., постановено по адм. д. № 291/2019 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, канстатира, че същото е недопустимо, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отхвърля жалбата на И. Ангелова против заповед № РД-09-83/16.01.2019 г. на кмета на Община Марица, с която на основание чл. 225 а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "паянтова жилищна сграда" с размери 8, 00/10, 00 м. и височина 2, 20 м., изпълнен с тухлени стени, без колони, греди и плоча, и покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди, без одобрени проекти и разрешение за строеж върху поземлен имот – частна общинска собственост с идентификатор 11845, 17. 20 по КККР на с. Войводиново, община Марица, област Пловдив. Оспорената заповед е издадена срещу неизвестен извършител. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че имотът върху който е изграден процесният строеж е частна общинска собственост с предназначение – земеделска земя, без променено предназначение. С разпореждане от 21.02.2019 г. съдът оставя жалбата на И. Ангелова без движение като дава 7-мо дневен срок на същата да обоснове правния си интерес от оспорване на заповедта за премахване на незаконния строеж и ангажира доказателства в тази насока. В изпълнение на това разпореждане жалбоподателката депозира молба, с която иска да бъдат допуснати до разпит двама свидетели за установява на фактите кой и кога е извършил незаконния строеж. Видно от приложеното по делото удостоверение за родствени връзки е, че И. Ангелова е неомъжена и има пълнолетна дъщеря. С показанията на разпитаната по делото свидетелка А. Пакетова се установява, че свекърът на Ангелова построява къщата, като сочи, че жалбоподателката не е снаха, а същевременно твърди, че Ангелова е женена за неин братовчед – М. Пакетов. Впоследствие свидетелката категорично заявява, че свекърът на И. Ангелова е А. Пакетов, който е построил къщата. Следователно установено е, че жалбоподателката е живяла на съпружески начала с М. Пакетов, а бащата на последния е извършител на незаконния строеж. С показанията на свидетелката М. Караиванова не се установява кой е извършител на процесния строеж. Други доказателства за установяване на извършителя на процесния строеж жалбоподателката не ангажира. Следователно по делото е установено, че процесния строеж е изпълнен от А. Пакетов, който не е праводател на И. Ангелова. От изложеното следва, че жалбоподателката не е собственик, не притежава ограничени вещни права и не е извършител на процесния строеж. Съгласно § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол "адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В случая, въпреки дадените от съда изрични указания жалбоподателката не ангажира доказателства, установяващи, че същата е адресат на оспорената заповед по смисъла на закона. Следователно за нея не е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Самият факт, че оспорващата, без правно основание, ползва процесния строеж не я легитимира като адресат на заповедта. Ето защо като се произнася по недопустима жалба първоинстанционния съд постановява недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следва да се осъди И. Ангелова да заплати на Община Марица, област Пловдив сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,