Решение № 7173 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2014 г.

Решение № 7173 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1946/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Радка Лазарова Стоименова и на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - гр. София, срещу решение № 7571 от 03 декември 2013 г., постановено по адм. д. № 5757/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № КД-14-22-371/07 май 2012 г. на началника на СГКК - гр. София. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - Атанаска Станоева Николова и Никола Станоев Николов, намират за неоснователни касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Атанаска Станоева Николова и Никола Станоев Николов срещу заповед № КД-14-22-371/07 май 2012 г. на началника на СГКК - гр. София, с която е одобрено изменението на действащия кадастрален план на с. Кокаляне, ЕКАТТЕ 37914, Столична община, изразяващо се в промяна границите на поземлен имот с идентификатор 37914.6846.184 и нанасяне на нови обекти - поземлени имоти с идентификатори 37914.6846.5438 и 37914.6846.5439, сграда с идентификатор 37914.6846.5438.1 в посочени показатели, както и заличаване на обекти от кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР). Съдът е приел, че при издаването на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменил заповедта. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) непълнотите и грешките по ал. 1, т. 1 от същия текст се установяват на самото място от административния орган с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на констативния акт за непълноти и грешки от пряко заинтересуван собственик, каквото в случая е налице, е индиция за спор за материално право, което е пречка за издаването на заповед за изменение на КККР, както обосновано е приел и административния съд. Формалното изискване за подпис от пряко заинтересуваните собственици е гаранция за безспорен правен статут на имотите, което е условие за изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадения в това производство отказ, да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установено, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. Въпросът за принадлежността на правото на собственост върху имотите, предмет на засягане с издадения административен акт, следва да се разгледа и реши в друго производство. Наличието обаче на такъв спор е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Представените съдебни решения за водени искове по чл. 108 и 109 от Закона за собствеността между страните не заместват изискващата се процедура и не е основание за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, тъй като с тях не е решен спора за материално право по отношение собствеността на Радка Стоименова върху 600 кв. м от неурегулирано дворно място, съставляващо реална част от имот пл. № 184 от кадастралния план от 1988 г., който е нанесен с оспорената пред административния съд заповед. Процедурата по изменение на одобрената кадастрална карати кадастрални регистри предвижда съставяне на акт за непълноти и грешки, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на акта за непълноти и грешки прави заповедта издадена при неспазване на законовата процедура и незаконосъобразна, както правилно е приел първоинстанционния съд. Такова нанасяне на имоти с изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, може да бъде извършено само при установена безспорна собственост върху имота и границите му, каквато в случая не е налице. В случая не е налице влязло в сила съдебно решение между същите страни и на същото основание, разрешаващо спор за материално право по отношение процесния имот, което единствено може да елиминира изискването за съставяне и подписване на акт за непълноти и грешки. При наличието на различни основания за собственически претенции по отношение на спорния имот, то въпросът може да се разреши по общия исков ред. По реда на съдебноадминистративния контрол не може да се разрешава спор за материални субективни вещни права. След като административният орган е предприел изменение на кадастралния регистър на основание чл. 53 от ЗКИР и при липсата на съдебно решение, установяващо със сила на пресъдено нещо кому принадлежи вещното право на собственост върху процесния имот, то неподписването на акта за непълноти и грешки от някои от посочените лица е индиция за наличието на спор за материално право и е пречка за издаването на заповед със съдържание като оспорената, който извод следва от текста на чл. 53, ал. 2, изр. второ от ЗКИР и чл. 62, ал. 3 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт и е отменил същата, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци, решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,