Решение № 13165 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2019 г.

Решение № 13165 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6738/2019 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите (НАП), чрез гл. юриск. Е. Митева, срещу решение № 684 от 04.04.2019 г., постановено по адм. д. № 42/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. С обжалваното съдебно решение НАП е осъдена да заплати на "АЛСПЕД" ЕООД, ЕИК 101749772, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, сума в размер на 4872 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, от отменено с влязло в сила Решение № 5749 от 14.06.2018 г., постановено по нахд № 848 по описа на Районен съд - Благоевград, Наказателно постановление (НП) № F368871/09.03.2018 г. на Директора на ТД на НАП – София. Наред с това, НАП е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 595 лв. за направените по делото разноски. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – за допуснати от състава на Административен съд – Благоевград нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и неправилно е приет искът за доказан, в подкрепа на което излага съображения относно недопускането от първоинстанционния съд на искането им за представяне на счетоводни документи извлечения от сметките на дружеството. Счита, че в конкретния случай не е доказана причинно – следствената връзка между отменения акт и претърпените вреди от дружеството, както и че предявеният иск не е доказан по размер и основателност. Излага твърдения, че в първоинстанционното решение не са обсъдени мотивите за отмяна на посоченото НП. По изложените в тази насока съображения в касационната жалба се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлен предявеният иск от "АЛСПЕД" ЕООД. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в предвидените минимални размери. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Национална агенция за приходите (НАП) се представлява от юриск. Божкова, която поддържа касационната жалба и представя писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът "АЛСПЕД" ЕООД не се представлява в съдебно заседание. От същия чрез процесуалния му представител адв. П. Пешев е депозирано писмено становище, с което оспорва депозираната от НАП касационна жалба и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно и е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, Административен съд - Благоевград е уважил като основателен предявения от "АЛСПЕД" ЕООД с правно основание чл. 1, ал. 1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) иск против НАП за обезщетение на причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар за процесуален представител в размер на 4872 лв. в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № F368871/09.03.2018 г. на Директора на ТД на НАП – София, приключило с отмяната му с Решение № 5749 от 14.06.2018 г., постановено по НАХД № 848 по описа на Районен съд – Благоевград за 2018 г., оставено в сила с Решение № 1651 от 18.10.2018 г., постановено по КНАХД № 422 по описа на Административен съд – Благоевград за 2018 г. Със същото решение НАП е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 595 лв. За да постанови този резултат административният съд е приел, че са установени кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Счел е, че е налице отменено като незаконосъобразно НП, издадено от държавен орган – Директора на ТД на НАП – София, с влязло в сила съдебно решение, което е задължително за страните. Позовавайки се на Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСКГ на ВКС и ВАС е направил извод, че определящо в случая е обстоятелството, че това е властнически акт, издаден от административен орган по повод възложени му от закона правомощия, и по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. В тази връзка съдът е приел за осъществен първият елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за вреди. Първоинстанционният съд е приел, че предявената претенция е за имуществени вреди в размер на 4872 лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита при обжалване на издаденото НП. Установил е, че именно във връзка с обжалването на издаденото НП, ищецът е упълномощил адвокати, като по делото пред Районен съд – Благоевград е представен договор за правна защита и съдействие серия АВ № 0000151059/03.05.2018 г. удостоверяващ договореното възнаграждение за адвокатска защита в производството в размер на 2436 лв., с посочен начин на плащане – по банков път, а в производството пред Административен съд – Благоевград е представен договор за правна защита и съдействие серия АВ № 0000109295/20.09.2018 г. удостоверяващ договореното възнаграждение за адвокатска защита в производството пред касационния съд в размер на 2436 лв., с посочен начин на плащане – по банков път, като за извършените плащания са представени фактури, удостоверяващи плащането по банков път. Съдът е счел, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление, тъй като имуществената сфера на ищеца е била засегната в негативен аспект от плащането на договорените адвокатски възнаграждения. В тази връзка съдът е счел, че имуществените вреди не биха били причинени, т. е. възнаграждението за адвокатска защита не би било заплатено, ако не е било издадено незаконосъобразното НП от административния орган. Съдът, позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на Общо събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховен административен съд по тълк. д. № 2/2016 г., е приел, че е налице и пряка, и непосредствена причинно - следствена връзка между настъпилата имуществена вреда за ищеца и издаденото наказателно постановление, като в допълнение е посочил и че липсвал друг процесуален ред, по който може да се претендират за възстановяване, като съдебни разноски, платените суми за адвокатски възнаграждения за обжалване на наказателното постановление. В заключение административният съд е приел, че са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по отношение на предявения иск, поради което го е уважил изцяло. В тази връзка съдът е счел, че на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния разноски в размер на 595 лв., от които 25 лв. държавна такса и 570 лв. – договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред Административен съд – Благоевград иск от "АЛСПЕД" ЕООД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице първата от изискуемите по закон предпоставки за основателност на претенцията по чл. 1 ЗОДОВ и установявайки правно релевантните факти е приел, че с влязло в сила Решение № 5749 от 14.06.2018 г., постановено по НАХД № 848 по описа на Районен съд – Благоевград за 2018 г. е отменено НП № F368871/09.03.2018 г. на Директора на ТД на НАП – София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 50000 лева на основание чл. 180в, ал. 1 ЗДДС. Актът – наказателното постановление се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Обосновани и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на съда за основателност на иска за имуществени вреди. Разходът за адвокатско възнаграждение за защита пред съд, направен по повод обжалването на санкционен административен акт, може да се определи, като вреда от административна дейност, подлежаща на обезщетяване. Реализацията на правото на защита в административнонаказателния процес от ищеца като административно наказано лице е единственият начин да бъде отменен незаконосъобразен санкционен акт. Без реализацията на това право и свързаните с това необходими разноски, не е възможно постигането на благоприятен резултат, доколкото само сезирането от лице с правен интерес на съда води до образуване на дело или в по-общ смисъл до съдебен контрол за законосъобразност на съответния санкционен акт. Без извършването на тези разноски за адвокатска защита ищецът нямаше да постигне легитимен правен резултат – отмяна на незаконосъобразния санкционен акт. Правилно е прието от административния съд и че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Правилно съдът е приел, че от издаването на незаконосъобразното НП, за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди и искът е доказан по основание и размер. От правна страна съдът е изложил подробни съображения относно наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността НАП по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като предвид установеното от фактическа страна се е позовал също така на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния касационен съд за 2014 г. от Общото събрание на Гражданска колегия на този съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховния административен съд. Неоснователни са наведените от касатора твърдения за неправилност на съдебното решение поради недоказаност на реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди и недоказаност на пряката връзка между тях и отмененото наказателно постановление. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено т. д. № 2 от 2016 г. на ОС на І и ІІ колегии на ВАС, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно административният съд е приел, че ищецът е провел вмененото му от закона пълно и главно доказване на наличието на реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в проведеното съдебно производство по обжалване на наказателното постановление. Неоснователни са наведените от касатора твърдения и за недоказаност на извършеното плащане в брой. Според Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, че разноските са заплатени. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. По двата представени договора пред РС – Благоевград и АС – Благоевград е вписан начин на плащане – по банков път, като ищецът е представил като доказателство за извършените плащания фактури и платежни нареждания, удостоверяващи заплащането на договорените суми. В случая е налице плащане по банков път на възнаграждение за адвокат, осъществил процесуално представителство, което е отразено изрично в приложените по делата договори за правна защита и съдействие и документално установено със съответните банкови документи, което е достатъчно доказателство за това, че разходът е направен. С оглед изхода на делото съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2020 г. и представения списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение